Истории от България: По пътищата на Родината

Ще седна да понапиша някоя и друга история от пребиваването ни в България. Нарочно изчаках повече от месец – така че да не ми се въртят в главата отрицателни емоции, които да ми пречат да съм обективен. Още веднъж уточнявам – ще се опитам да не обобщавам или да говоря само за лоши неща в тези “Истории от България”, а само да напиша това, което ще да ми е направило впечатление.

Такаааа… Какво е първото, което всеки гост на страната ни вижда от нея? Ако сте си отговорили “пътят от летището и блоковете покрай него” – на прав път сте. Тази година ми се видя малко по-добре картинката. Но в момента, в който човек се качи на Цариградско шосе, трябва много да вземе да се озърта наоколо. Почти всеки фучи с над 100 км/ч при ограничение от 80. Но почти всеки знае къде има полицаи в засада и намаля до ограничението като минава покрай тях… Иначе процентът на новите коли като че ли се е увеличил :-). Но все още се виждат стари Лади и Москвичи. По магистралата човек трябва много да внимава и очите му да са постоянно в огледалото, особено при изпреварване – иначе веднага почват да ти мигат. Станах свидетел на изпреварвания през аварийната лента. Направи ми впечатление и това, че след като завърши изпреварването, не се оставя място на колата/камиона, който се изпреварва, а се засичат доста остро – пак поради присвятващите бързаци. Магистралата е “масло”, както казва братовчеда. Но ако тръгнете по първокласните немагистрални пътища, играта малко загрубява :-(. Понеже постоянно трябва да се изпреварва, а често няма много място, трябва човек да има достатъчно нерви и да вярва, че колата в насрещното движение ще си се прибере навреме, а няма да ни въвлече в челен удар! Понякога си е неприятно и е ролята на изпреварвания, защото изпреварващата кола ни засича рязко отпред. И ограниченията на скоростта не се спазват почти от никого. Бях забравил номера с присветването на фарове, при което всички стават много хрисими и зачитащи закона. Бях свидетел как един голям Мерцедес (с един друг джип Мерцедес зад него) си намали до 60 км/ч след присвятване насреща и е момента в който се изравниха с полицаите – газ до дупка и изпреварване по непозволен начин точно до тях. Ама нали вече не могат да ги спрат. Скромното ми мнение е че пътното движение в България трудно ще се оправи, когато всеки нарушава закона и присвятва и на другите с цел и те да го нарушават. Ама то и законът си е една недомислица – значи всеки може да чучне една бензиностанция където си пожелае по пътя (като отклонението за нея се пада под прав ъгъл от главния път, без никакви ускорителни или спирачни рампи) и веднага знак 60 км/ч… Ми то така 100 км ще се минават за два часа вместо за 1:15, да речем. Изобщо няма да говоря за изпреварвания по завои и баири… случват се постоянно. И човек трябва много да внимава, като кара извън града, защото скоростите са високи и може да се получат доста опасни ситуации.

А иначе в града всеки се вре отвсякъде и гледа да те превари, било то и с няколко метра. Почти всеки ден бях свидетел на някоя запушена ситуация на Кап. Райчо в Пловдив, където има паркирали коли и от двете страни на улицата и движещите се коли трудно могат да се разминат. Но никой не мисли логично, а само “Абе кой е тоз отсреща че аз да се минавам заради него и да връщам назад!! Той/тя да се върне!!” и улицата се запушва. Редовно се минава на червен светофар и се правят всевъзможни завои от средната лента, която е маркирана със стрелка че е само за движение направо. И много рядко някой ти дава предимство или те пуска да минеш. Като махах на някоя и друга кола да минава преди мен (както съм посвикнал в последните няколко години), ме гледаха доста странно и в повечето случаи не ми вярваха, че наистина ги пускам да минат пред мен…

Ако всички колеги водачи уважаваме другите до нас по пътищата, ще е по-лесно за всички нас да си караме колите. И няма да е необходимо да се трошат толкова нерви за такива обикновени всекидневни задачи. И животът ни щеше да е малко по-лесен. Но това няма да тръгне от държавата или полицията, а от всеки един участник в движението – от теб и мен.

4 thoughts

  1. За кой ли път ще го напиша, но съгласен съм с всичко, което казваш. Една от причините последното прибиране да не искам да шофирам беше точно това. Но… след време се преборих – няма как :).

    Представям си какво щеше да напишеш, ако не беше използвал заглушителят на негативизма :). Направо не знам…

  2. Ами няма как да не шофираш. Иначе поне в Пловдив ще трябва да се катериш по градския транспорт. А пък там какво е положението (само гледах отвън, не съм се качвал – но беше редовна гледка маршрутно такси, пълно с правостоящи например…)
    Както винаги казвам – гледам да не съм негативен или пълен с нападки. Но понякога е доста трудно – просто реалността е такава.
    Иначе си има и свясни шофьори. Но са ти достатъчни двама-трима кофти такива, че да ти се развали впечатлението.

  3. Хм, масло била магистралата… Ела да я видиш сега, пак има кръпки, пак трябват ремонти, въобще тъкмо свърши ремонт на последния участък и хайде пак сначале.

  4. Пак ли кръпки и ремонти… Че поне малко да беше издържала магистралата без такива участъци. Ама явно трябва да се осигурява постоянна работа на “нашенски” фирми.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *