LeTourneau Christian Camp

Малко повече за мястото, на което бяхме – LeTourneau Christian Camp and Conference Center. Както вече писах вчера, намира се точно на брега на едно езеро. Лятото е пълно с лагеруващи, предимно деца през седмицата и възрастни през уикенда. Имат една голяма сграда със стаи (ние спахме там) и разни бунгала. Имат и една голяма столова – абе добри условия човек да избяга за малко от града :-). Доста е тихо и спокойно там. А като се има предвид, че е християнски лагер, няма начин да налети човек на пияни и шумни сълагерници…

Та можахме да се излюпим рано сутринта от леглата, че закуската беше в 8. Винаги като сме там, гледам да внимавам колко точно ям, че дават доста храна… После имахме събрание от 9 до 10:30 и после – свободно време. Ние с още двама приятели си поделихме разходите за половин час в езерото с моторната лодка на лагера. Дадоха ни я заедно с един “шофьор”. То другите двама бяха големи мераклии за водни ски – и се оказа, че Рич барабанистът е много добър. Помоли момъка, който караше лодката, да му разреши да откачи едната ска (след като излезе от водата, че това явно само с две ски) и да се пързаля само на една. Другият момък не беше толкова добър – доста зор и опити му трябваха, за да излезе от водата. Аз изобщо не се пробвах този път – ще трябва малко да почета теория на водните ски и може евентуално да пробвам догодина (може би след няколко урока от Рич). Но седях на носа на лодката и се кефех на водните пръски, които от време на време прескачаха борда и ни заливаха целите… Добре е на лодка :-). Не бях се качвал от детските си години – имам много смътни спомени, че веднъж сме се качвали с баща ми на моторница на Слънчев бряг, но ще да е било много отдавна. А следобяд се качих с един друг приятел на кану – за първи път в живота си. Оказа се, че изобщо не е трудно – особено като има двама гребци. Навлякохме по една спасителна жилетка и пообиколихме малко из езерото. Е, малко айляшки гребахме – седнали, но още не съм дорасъл да греба по индиански, на коляно. Нямаше много вълни по водата и беше много добре. Даже не можах да си изтърва греблото във водата.
След като се поуморихме, се прибрахме на пристана, изкарахме си кануто, поставихме го на стойката да съхне и се отправихме към мястото за плуване, където бяха почнали да се събират някои от нашите хора. Макар че на дока пишеше “No diving”, започнахме със скоковете във вода. Даже направихме няколко скока от стола за спасителите, който самотно си стърчеше в единия край на дока. Отдолу беше достатъчно дълбоко и не успяхме да стигнем до дъното – но като го огледах на дневна светлина, видях че е покрито с разни треви. Все пак бяхме на езеро, а не на морето :-). Скачахме и от един понтон, закотвен на около 10 метра от дока. По едно време някой домъкна една футболна топка и почнахме да играем футбол – ама не този, който се играе с крака и топка, а онзи другия. Да, онзи в който се подхвърля един пъпешоподобен предмет. Аз все им разправям на американците, че играят carrymelon, а не football, но те обикновено ми се смеят. Почнаха да го хвърлят на хора, които скачаха отвсякъде във водата в стремежа си да го уловят. А, играхме и на King of the Castle на понтона – печели този, който се задържи най-дълго на него. Имаше и състезание по най-високо вдигнати пръски. Пастирът се опитваше да лови риба на около 20 метра от всичкият този джангър, ама май не го огря. След един час водни игри почти всички се измориха и напуснаха – но по-лудите глави отидоха да играят баскетбол :-). Аз останах сам на понтона, но въобще не ми се излизаше от водата, а и не знам кога пак ще ми се удаде такава възможност. Затова реших да си скачам с главата надолу от разни места. Може би ми се събраха към 50 скока, че и повече. Ама бях много пристрастен :-). След около един час довтаса агитката от баскетбола и наскачаха във водата, но бяха много уморени да плуват. И тогава нечия умна глава измисли да си вземат по една спасителна риза и само да седят отпуснати във водата като едни хипопотами :-).

След вечеря пак имахме силно събрание, макар че беше още по-топло от предишния ден, и след това по живо по здраво си заминахме за в къщи. Прекарахме много хубав уикенд. Можах да се поопозная по-отблизо с доста хора! Надявам се догодина пак да има подобно събитие.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *