Нощно къпане

Днес сутринта отидох в офиса малко по-рано, че да понаваксам с работата. Естествено бях един от малкото хора, които всъщност работеха – всички бяха в настроение за голф-пикника и се изнизаха към 11 часа, така че през следващите три часа можах да свърша доста работа :-). В два часа най-официално напуснах (макар че май бяхме останали само аз и една друга колежка). Бях обещал на един приятел да мина да го взема от работата му, че да ходим заедно. Имаше доста колони и усилватели в Джипа, но можахме да се съберем и двамата, а даже имаше място и за багажа. Пътят е към час и половина. Отивахме на един camp на Lake Canandaigua. Бяхме там и миналата година в подобен личен състав, но тогава беше доста студено. Надявахме се сега да е по-добре. Стоте мили минаха много неусетно – забелязал съм, че когато имам до себе си спътник, с когото не млъкваме през цялото време, милите минават доста бързо. Но трябва да се внимава да не си пропусне човек изхода от магистралата. Пристигнахме в 4:30 и веднага се заехме да разпъваме аудио системата, че да приготвим заличката за вечерното събрание. И веднага усетих как съм отвикнал от някои неща – нямаше климатик и веднага почнахме да усещаме жегата. Но няма топлината да ни спре, я! След вечеря се събрахме около двайсетина мъже в залата и почнахме да свирим. На мен по едно време предмишницата ми взе бая да се хлъзга по тялото на баса, защото отвсякъде струеше пот. Имахме разни вентилатори, които все пак пораздвижваха въздуха. Но времето, прекарано там, не може да се замени с нищо друго. Мъже в единодушие! Свършихме към 9:15. Вече беше почти тъмно. Но знаейки че и в стаите няма климатик и че вечерта се очертаваше доста гореща, няколко момци си навлякохме банските и се бухнахме в езерото. Водата беше хладка като за разгорещени хора като нас ;-). Е, беше “малко” тъмно и нищо не виждахме, но повярвахме на цифрите по дока – 7 фута. Наистина беше толкова – не успях да се ударя в дъното като скачах, а и не исках да разбера на тъмно какво точно има по него. По едно време изгря половин луна. Много отдавна не се бях къпал в море (или както в случая в голямо езеро) на лунна светлина. Последният път беше може би през 1995-а в Приморско… Но и сега беше много добре. Нямаше романтично плискащи се вълни, а бяхме и само мъжка компания. Но можахме малко да пощуреем и се запътихме към леглата. Те повечето братя си легнаха към 10:30, но аз не съм свикнал да лягам толкова рано и поседяхме в по-малка компания до след полунощ.

Аз можах да заспя почти веднага след като си легнах, че ми се беше събрала доста тежка седмица. И както си бях заспал сладко, по едно време се събудих от нещо… и не можех да разбера защо. Оказа се, че се е разсвирила пожарната аларма, и че едната сирена е точно в коридора до вратата за нашата стая. Хич не ми се ставаше, а и съобразих, че сме на първия етаж и ако има пожар, ще можем да се измъкнем през прозореца. По коридора се щураха няколко от мъжете, но един от тях беше достатъчно съобразителен да потърси наоколо и да намери ключа, с който спря тормоза. Нищо друго не помня…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *