Как заминaхме за USA (1998)

Някъде през 1995-а, докато бях трети курс в Пловдивското МЕИ, започнах да се оглеждам за възможности за образование в USA. Исках първо да си завърша магистратурата в Пловдив и след това да продължа за докторат отвъд океана. Започнах да се интересувам от възможностите. По това време Интернет почти нямаше, та главен източник на информация бяха фондациите “Кирил и Методий” и “Отворено общество”. С часове съм киснал в библиотеките им да се ровя по хартиени справочници да търся подходящи университети и специалности. Прочетох за изпитите, които се искат за graduate studies – TOEFL и GRE. По библиотеките на гореспоменатите фондации се намираха книги с примерни тестове, които ходех да решавам. Тогава тестовете все още се взимаха на хартия, та трябваше да се усвоят умения като “запълване на точка с молив” и други подобни :-). Взех езиковия тест в Пловдив с доста добър резултат – най-много се бях издънил на частта със слушането на разговорите, но всичко беше въпрос на късмет кой ще седне на по-добро разстояние от касетофона. Ходих до София да взимам GRE Subject Test in Computer Science в СУ, а няколко месеца след това взех и GRE General Test – пак ходих в София, но този път трябваше да взимам теста на компютър, а не на хартия, и малко се поозорих, защото не можеш да оставиш по-трудните въпроси за края – въпросът изчезва в небитието след като избереш отговор… Там пак се поиздъних на частта с английския език (но пак изкарах точки колкото някои от американските ми колеги…), но на математическата и аналитическата секции изкарах по 790 точки от 800 възможни. Но моята учителка по английски Живка Дойчева много ми помогна, като ми зае един учебник за GRE – можех да чета и да се подготвям, защото когато веднъж усетиш системата на изпита, се чувстваш много по-спокоен.

След това задълбах в търсенето на университети – трябваше да се спра на няколко, в които да си изпратя документите. През 1997-а нямаше много евтини и удобни методи за превеждане на пари до Америка, така че или трябваше да ходя до банка Биохим (само те издаваха сертифицирани чекове, които важаха в Щатите) да ми пишат чекове по за $35 срещу $8 такса, или да намеря приятели в USA, които да пратят чек на университета и после да търся методи да им върна парите. Освен всичко друго кандидатствах и във фондация Фулбрайт в София. Та изпратих документи в 6-7 университета и започнах да чакам. Междувременно ме одобриха за втори кръг във Фулбрайт, та трябваше да ходя на интервюта в София и да пиша куп есета и документи. Е, не спечелих стипендия директно от тях – избраха осем човека от цяла България за стипендии плюс две резерви, едната от които бях аз (а бях единствения човек от десетте с инженерна специалност). Почнах да получавам отговори от разни университети, но никой не ми предлагаше пълна стипендия. И в края на април 1998 ми се обадиха от University at Buffalo – канеха ме в тяхната Ph.D. in Electrical Engineering програма. Бяха намерили името ми от списъците на Фулбрайт. Професорът ми щеше да бъде един грък. Бог помогна да направя решението си и им пратих купчината документи, които искаха от мен, за да ми пратят формуляр I-20 – с който щяхме да вземем американски визи. Към средата на юли трябваше да си платим билетите – бяхме намерили едни студентски билети София-Лондон-Ню Йорк на много изгодна цена, но трябваше да рискуваме и да ги платим преди да сме взели виза. За малко да пропуснем името на Бо във формуляра, но го добавиха в деня, преди да пратят формата. И всеки ден ходех да проверявам в пощата дали не е дошло нещо за мен :-). Писмото дойде в петък, 31 юли. И оттам се започна пътешествието ни.

(следва)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *