Боклучави мисли

От няколко дена гледам снимки от София. От столицата на европейска държава, която скоро ще влезе в Европейския съюз. Но поне през изминалата седмица не приличаше много на такава… Явно имаше проблем. От всички новини, които изчетох, стигнах до следните съждения:

  1. На София й трябва място, където да отива боклукът, генериран от жителите на града. Като при това им се събират данъци именно за такава “услуга”.
  2. Софиянци не са длъжни да дишат вонята на собствения си боклук, както и да се опасяват, че в XXI век може да пламне тифусна или някаква друга епидемия.
  3. Жителите на Суходол протестират заради неизпълнените обещания на властта и близостта на сметището до населеното им място.
  4. В България няма свясни политици!

Конфликтна ситуация. Преди много години при вънзикването на такава ситуация обикновено се е стигало и до въоръжени стълкновения. Но нали сега уж сме по-цивилизовани, та по принцип оставяме някой друг, избран с нашите собствени гласове като поданици на демократична държава, да арбитрира подобни конфликти честно и безпристрастно. Да, ама не, както казваше преди много години Петко Бочаров ;-). Изпълнителната власт в лицето на кмета нищо не върши. А кметът се обиди, че загубил доверието на софиянци, видите ли, и вместо да подаде оставка както това би се случило в някоя друга държава, просто реши, че ще ги зареже и ще иде на топло в парламента. Криво! А суходолци ги отстраниха с полиция. Вярно е, че понякога малко хора трябва да пострадат за благото на мнозинството. Ама защо в България нещата винаги се изпълняват по начин, който кара жертвеното малцинство да се чувства излъгано и прекарано… Това никому не е приятно. И в други държави има подобен проблем. Сметището на Ню Йорк Сити все още е на Staten Island, който е един от петте района на града. Но хората, живеещи там, явно не се чувстват толкова прецакани. Иначе и те щяха да протестират.

Но по въпроса са изговорени достатъчно думи. Важното е какво решение може да се намери. Така че и София да не тъне в боклук, и хората до сметището (където и да се намира) да не се чувстват извозени. А, и да не им мирише. Едно подходящо решение ще е дейността по пакетирането на боклука да се раздроби на стотици хиляди части. Махат се контейнерите от улиците на София (и без това пречат на движението). Общината прави специални торби и ги пуска на цена лев за торба, да речем. По този начин се събира такса смет на парче. А и сметогенериращите единици ще се позамислят малко какво наистина е за хвърляне и какво не е. Изкарването на торбите е само в определен ден по местоживеене. И направо минават концесионерите и го събират както си е в торбите и го карат на сметището. Ама дали имаме култура за това… Концепцията е коренно различна от безотговорността, която цари в момента. Няма кой и да гарантира, че торбите няма да се трупат на тротоара или на пътя всеки ден. Или че определени индивиди няма да почнат да ровят в тях на тротоара и после няма да ги оставят разпиляни. Или че сметището ще има достатъчна охрана, за да няма индивиди, които ще ровят и там. Но ако искаме да ставаме европейци на дела, а не само на думи, някой ден трябва да стигнем и до тази си култура и отношение.

И последно – все още показваме, че не сме дорасли да бъдем общество. Изчетох хиляди нападки към “селяните”, които са се вдигнали да защитят правата си. Вместо този справедлив гняв да е насочен към истинските виновници за кризата – тези, на които сме гласували доверие да оправят именно подобен сорт батаци. Ама те са важни. И недостижими. И някои от тях карат най-скъпите коли в България… Затова е по-лесно да ругаем хора като нас. Защото те най-вероятно нямат нито възможности, нито желание да ни го върнат. Особено ако изпратим и полицията срещу тях.

И на този изпит май пропаднахме като гражданско общество. Че е по-лесно. Ама се надявам, че ще има поправка скоро.

3 thoughts

  1. Аз за поправката се надявам винаги като наближат избори. Ама всеки път става едно и също – показва се някой, който досега се е крил някъде, казва някакви странни неща и хората го вкарват в парламента. Даже на последните избори направо избихме рибата (справка – “Атака”). Не знам колко избори трябва да минат та хората да се усетят, че всеки път ги лъжат. Даже вече не знам и на какво се дължи това – на манталитет ли, на глупост ли или и на двете. Постоянно се натъкваме на различни куриози и честно казано на мен вече взе да ми писва. Последното, което преля чашата на търпението ми беше следната случка – след претърпян от нас инцидент, полицаите, които уж трябваше да ни помогнат не се посвиниха да си поискат почерпка задето били написали нещо си в акта, което щяло да ми спести точки от талона и глобата – а в този момент на мен не ми беше нито до точки, нито до глоби, нито до каквото и да било друго, освен за състо
    нието ни в момента (психическо и физическо). Та така – винаги съм си мислил, че остава още малко и нещата ще тръгнат и съм си натискал парцалите, но не – вече съм абсолютно сигурен, че при първа възможност се изнасям, и даже не съм сигурен дали ще искам да си спомням къде е Европа, какво остава пък за милата ни родина.

  2. Точно това е най-големият проблем на България според мен! Заради отношенията на хората към теб като обикновен човек в почти “ежедневни” ситуации, много от нас не могат да изтраят и напускат. Доста често приятели ни питат дали бихме се върнали в България ако получавам заплата, близка до американската ми (като доста от тях наблягат на факта, че парите тежат повече в България). Но не желая. Не всичко е пари. Цялата обстановка там те натоварва… за всяко дребно нещо почти винаги трябва да се хвърлят куп нерви. Поне засега – не, благодаря.
    Пожелавам ти успех!

  3. Да – това е и другия проблем, че дори и да имаш многото пари в България, ти пак си в мизерията, пак зависиш от благоволението на чиновниците и т.н., т.е. дори и срещу многото си пари ти не получаваш нищо насреща. Наскоро ходихме на един познат баровец в къщата му в с. Марково (уж пловдивския Бевърли Хилс :-)) – ами какво да ти кажа – няма улици, кал до колене и дупки колкото искаш – хората се налага сами да си ги асфалтират улиците. И като капак на всичко – съседната къща до тази на баровеца е на най-обикновенни и бедни хорица и те са си построили кочината и кокошкарника на 5 метра от неговия басейн – нали се сещаш какво става през лятото в жегите. Така, че – мерси. Многото пари въобще не тежат повече в България, а точно обратното.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *