Отново терозизъм

Сутринта като стигнах на работа и си включих лаптопа, по навик погледнах новините в Yahoo!. И веднага видях новината за взривовете в Лондон. Веднага си помислих за един наш познат българин, който в момента живее там… После видях, че някаква арабска терористична група е поела отговорност за това престъпление.

И си припомних как преди близо четири години един вторник отидох към 8:30 в офиса. И към 9 часа тръгна един слух от колегите, че някакъв самолет се ударил в едната от кулите-близнаци в Ню Йорк. Датата – 9/11/01. След малко чухме, че още един самолет се е ударил и в другата кула. Веднага почнахме да ровим за новини, защото никой не знаеше за какво става дума. Но всички новинарски сайтове бяха претоварени. След доста зор можах да се отворя сайта на CBS и да натискам F5 през няколко минути, надявайки се че ще има ново лаконично съобщение за положението в Ню Йорк. И когато към 10 часа прочетох “South tower collapsed”, съвсем сериозно се замислих дали знам английски. Защото два дена преди това изпращахме баща ми за България от JFK и минахме с колата точно под кулите. И не ми се виждаше много възможно да паднат. Но се оказа вярно. Положението почна да се затяга. Стана още по-сериозно когато стана ясно, че никой не казва къде е президентът. Никой не работеше в офиса, а дружно се скупчихме в една от конферентните зали, в която имаше телевизор, да гледаме прякото предаване на CNN. Беше страшно въпреки че ние сме на около 650 километра от града.

Не пожелавам никому да изпита подобно усещане. Даже и по-дистанционно. Страшно е. Но важното е какво идва след това. Терорът е насочен към обикновените хора, към начина им на живот. И ако този начин на живот се промени коренно, терористите са успели. Затова е важно животът ни да продължава. Да, може вече малко да се замисли човек преди да се качва по небостъргачи. Но трябва да гледаме напред. Още помня какво сподели моят шеф американец няколко дни след това, когато си говорехме за самолета, който падна в Пенсилвания без да улучи нищо важно. Каза “Ми вече е ясно, че терористи в самолета най-вероятно означава блъскане на самолета в нещо. Така че аз лично няма да си седя мирно и тихо на седалката, а скачам и се хвърлям. Тъй или иначе не очаквам голяма разлика в това, което би се случило.” И ако има повечко хора, които мислят като него…

Дано броят на жертвите в Лондон да не продължи да се увеличава.

2 thoughts

  1. Владо,
    Аз също мисля като теб и твоя шеф – ще се xвърлям и аз… като стане нещо такова, започвам веднага да подържам амeриканската външна политика, даже и да няма химическо оръжие в Ирак.
    Пламен

  2. Така е, Пламене. Аз не мразя хората, а духа в тях… това, което всъщност ги подтиква към извършване на подобни актове. Лошото е че нещата нямат просто разрешение 🙁

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *