Кредитните карти и глупостта човешка

В последно време съм наводнен от писма от всички банки, които са ми издали кредитна карта – от днес, 22-и февруари, в САЩ влиза в сила нов закон (CARD – Credit Card Accountability Responsibility and Disclosure Act of 2009), регулиращ отношенията между картоиздатели и картопритежатели. Основната цел на закона е “да установи честни и прозрачни отношения при даване/получаване на кредит и т.н.”. Дали обаче наистина ще стане така?

Кредитната карта е инструмент! Нищо повече. Сама по себе си такава карта е само парче пластмаса, което не е нито добро, нито зло. Всичко зависи от устройството зад картата – човекът, който я използва. И никакви закони не са в състояние да променят глупостта човешка.

Притежавам кредитни карти от 1998-а година и не съм виждал ситуации, в които картоиздаващата банка самоволно прави нещо в ущърб на клиента си. Да, понякога банките променят условията по договора на дадена карта, но това винаги се предхожда от писмо с информация за предстоящите промени, което винаги завършва с параграфа “Ако не сте доволен от предстоящите промени, можете да ни уведомите до дата и ще прекратим договора си с вас”. Повечето оплаквания от клиенти идват от факта, че доста от тях не знаят на какво хоро се захващат и после се оплакват, че страдат несправедливо. Но дали наистина е така? Вярно е, че договорите между банка и клиент обикновено се състоят от няколко страници ситно написан текст, но главните неща са няколко и се разбират доста бързо – плащай си вноската навреме, смятай каква лихва ще платиш (ако имаш баланс за пренасяне от месец на месец) и не си мисли, че взетите назаем пари са “безплатни”. Ако обаче клиентът няма финансова дисциплина и не може да смята – никой друг не е виновен, тук все пак е Америка, не Европа, и всеки гражданин си носи отговорността за собствените си решения сам, а не трябва да разчита на и да обвинява правителството за тях!

Това, което лично мен ме издразни най-много, е един съвет от експерт в тази статия. План с отложено олихвяване (deferred-interest balance) е кредитен план, в който началният период (от 6 до 36 месеца) е с ниска лихва или изобщо без лихва!, а банката печели от постановката, че ако балансът по сметката не е изплатен напълно след изтичането на първоначално обявения период, лихвата се начислява със задна дата – от започването на периода – като процентът е доста висок (около 20-30% годишно, например). Та експертът казва “Участието в такъв план с отложено олихвяване е рисково начинание. Освен ако целият баланс не е изплатен изцяло през уговорения период, банката ще си събере лихвата със задна дата след изтичането на периода на промоцията. Ние мислим, че този вид кредитни планове трябваше да бъдат забранени в новия закон.”

Преди много години говорих с един американец, който привършваше похода от 2200 мили по Апалачката пътека. Той ми каза “Не знам накъде отива нашата държава, но за да предпазим глупаците от самите тях, ние всички се правим на глупаци.” Та така и с експерта по кредитните карти… Кредитните планове с отложено олихвяване са инструмент, който аз – а и всички по-умни хора, които могат да смятат на ниво пети клас – използваме много редовно, особено за големи покупки. Пример – телевизор за $1200. Магазинът предлага кредитен план с 0% лихва за 36 месеца. Взимаме $1200, разделяме ги на 35 вноски – за да имаме малко резерва – и получаваме месечно плащане от 34.2857, което закръгляме на $35. Вкарваме тази сума в месечния си бюджет – а който няма такъв, аз не съм му виновен ни най-малко, че след изтичането на тригодишния период ще му бъде начислена лихва от порядъка на няколкостотин долара… Ако платим за същия телевизор с нормална кредитна карта с 15% годишна лихва, вноската ще е $42.54 (за 35 вноски), а цялата платена сума – $1488.90, т.е. ще платим $288.90 лихви, като единственото предимство на този вариант е това, че клиентът не трябва да мисли чак толкова, защото даже и да пропусне вноска или да плати по-ниска такава, периодът за изплащане ще се удължи, а начислената лихва ще нарасне. Само дето отговорността от страна на клиента ще е по-ниска…

Ами аз не искам да живея така! Искам да имам избор да си троша собствената глава, ако реша, че така ми е по-изгодно. Предпочитам да има всякакви видове системи и аз да си избирам коя да използвам, вместо загрижени за моето благосъстояние управници да решават вместо мен. В крайна сметка, ако искам да живея по този начин, ще се преместя в Западна Европа, защото там го правят много по-добре. Но в САЩ личната свобода и независимост на индивида винаги са били по-важни – и се надявам, че това ще си остане така.

14 thoughts

  1. Съгласявам се с всяка една твоя дума и само за:

    никой друг не е виновен, тук все пак е Америка, не Европа, и всеки гражданин си носи отговорността за собствените си решения сам

    … имам лека забележка 🙂 Защото никъде по Европа не съм се сблъсквала с толкова много рестрикции в стил “Това е за твое добро (безопасност, сигурност)”, както в Щатите. Знам, че е заради почти неограничената възможност да съдиш всеки и за всичко, но все пак… прави впечатление определено.

  2. Е, някой би могъл да каже, че да дадеш 1200 долара за телевизор (т.е. за да гледаш телевизия) е също глупаво 🙂 Без значение дали купуваш телевизора на кредит и независимо от погасителния план (ако все пак е на кредит).

  3. Правилно! Аз дори си мисля, че следващата логична стъпка е да декриминализират кражбата с взлом. Така де, ако някой е бил толкова безотговорен, че не си е купил бронирана врата, пет-шест ротвайлера с изрязани гласни струни и една тежка картечница MG-42, кой му е виновен, че са го обрали?
    Майтапа настрана, кредитния план с отложено олихвяване сам по себе си не е лошо нещо. Но не е хубаво, когато с десетсантиметрови букви ти съобщават “кредити с 0% лихва!!!”, а в дъното на листа с тримилиметрови тъмносини букви на черен фон е записано, че ако не погасите кредита си в срок, банката ще ви начисли 30% лихва.
    А иначе, че всеки пълнолетен и дееспособен индивид сам трябва да си пази задника, щото той има най-голям интерес от опазването му, си е напълно верно.

  4. Ами все едно аз съм я писал тая статия…ама нейсе…само да кажа на автора, че материалите са като полъх свеж дъх на фона на да речем…коментарите, които следват…или поне повечето от тях…

    То е ясно, че някои хора never get it when it comes to America, но както и да е…

    Живял съм в Швеция за 1 година – в така наречения рай на социализма…без коментар!!!

    Но сега май г-н Обама е решил да докара този “рай” и тук и да раздуе размера на държавата до евро-размери, та да може н. в. държавния бюрократ да решава всичко за нас – и от какво да ни предпази и какво да ядем, да пием и т.н. и т.н.

    Да се надяваме, че Америка, както и в миналото е ставало, дори да залитне замалко наляво, бързо ще намери отново баланса си и средата на пътя. А затова ще трябва да се поеме надясно!

  5. Темата е огромна, но ето случай когато ти може да си най-разумния, четящ и смятащ човек и пак да си прецакан.
    Ако кредитодаделя прецени, че има промяна в личното ти финансово състояние, това на бранша, в който си зает или по някаква друга причина риска да си върне парите е променен той може *едностранно* да:
    1. Промени дължимата лихва
    2. Поиска доп. обезпечение
    3. Направи вземането незабавно изискуемо

    Не става въпрос дали има реална промяна на риска – това зависи единствено от издателя на картата и неговата агенция за кредитен рейтинг.

    Какво правите ти и твоя финансов план за изплащане на хипотетичния ти телевизор, ако стане такава едностранна промяна?

  6. Така е, Антония – нищо не е съвършено перфектно. Американската цивилизация също си има някои кусури, за които понякога скърцам със зъби. Но от гледната ми точка на човек, който живее в САЩ от почти 12 години, тук засега ми е най-добре – има възможности за избягване на повечето неща, които ме дразнят, при това без да трябва да нарушавам закона или да правя компромиси със съвестта си. А и мога да смятам, което ми помага доста 😉

  7. @Иван: съгласен съм. Макар че от моята гледна точка $1,200 за телевизор не е особено много, въпреки че изобщо не гледаме телевизия у нас – само някой и друг филм от Netflix от време на време. Но май трябваше да дам пример с пералня или печка за кухнята…

  8. Не знам как се излагат условията за погасителни планове в България или в Европа, но плановете, които визирам в САЩ, са пределно ясни – обявяват се като например “No interest on all purchases totaling $499 & up if paid in full within 18 months” (това го взех от рекламното вестниче на BestBuy за тази седмица, първа страница). С нормални букви в обясненията за този погасителен план си пише “Ще ви бъде начислена лихва от датата на покупката ако балансът по сметката не е изплатен напълно в срок от 18 месеца или при пропускане на минималните месечни вноски”. Отделно във всяка месечна сметка, която банката праща на клиента, има една табличка, която показва какви погасителни планове има по картата, кога изтича всеки от тях и колко лихва се е събрала за начисляване ако условията по плана не са изпълнени от клиента. Така че от моята гледна точка това са почтени условия.

  9. Така е, Георги. И аз имах малко въпроси в началото като се преместих в САЩ, но после се научих на някои неща и животът е по-добър сега 🙂
    Иначе за сегашния президент – не вярвам и не искам да остане за втори мандат! Както вече казах, ако искам социализъм, ще се преместя в Европа. САЩ е идеална държава за този, който може и иска да работи. Лошото е, че бройката на хората, които се оплакват и искат други да се грижат за тях и да им плащат, се повиши много в последните години, та за това и Обама спечели изборите. Но май всички поизтрезняха от предизборното му обаяние и усетиха реалността… Неслучайно президентът май все още не е прокарал нищо от това, което обещаваше с пълни сили преди изборите.

  10. …ами според мен подобни планове са добро нещо.Все пак извода е че пресметливия печели,а разсеяния или мърляча плаща и неговата лихва – така че е справедливо.

  11. Аз не съм съгласен със автора. Тези три месеца с нулева лихва съществуват защото мнозинството не чете условията. И съответно плаща големи суми в последствие. Според мен, ако кредитите масово се погасяваха в тримесечен срок, то банките много бързо биха преосмислили политиката си.
    Т.е. получава се един вид, че “балъците” плащат за удобството на по-разумните купувачи.
    Защо се учудвате тогава, че “балъците” ще искат “този вид кредитни планове да бъдат забранени в новия закон”?

  12. И като казвам “не съм съгласен с автора” имам в предвид, че според мен не е правилно да се дразни 🙂 Иначе темата ““Не знам накъде отива нашата държава, но за да предпазим глупаците от самите тях, ние всички се правим на глупаци.” е много обширна и благодатна за дебати.

  13. Проблема с “глупаците” е, че всеки един от вас е такъв в определена сфера на живота. Не всеки е длъжен да разбира от всичко. Например ти може да си факир в 2-3 области и да можеш да излъжеш всеки един човек в тях. Друг може да е много добре във финансовата дисциплина и т.н.
    Повечето реклами са написани подвеждащо и ако нямаш опит или усет, то лесно ще бъдеш излъган. За това си мисля, че този тип “схеми” трябва да бъдат пределно ясно написани и разбираеми дори за не чак толкова умни хора, а не да е обратното!
    Ако всеки е запознат точно с условията и въпреки това си просрочи вноските – то тогава няма място за спор, че трябва да си носи кръста.
    Но, да се толерират некоректните търговски практики с подвеждащи реклами е лоша идея.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *