Равносметка

От доста време се каня да седна и да напиша личната си равносметка за прекарването ни в България. И нарочно отлагах – не исках да пиша под влияние на емоциите си. Защото пазя още спомени за това как седя на някоя българска улица и пред очите ми е формата “Write Post” и думи се леят ли леят по нея. Но не исках да правя така. Исках да осмисля нещата колкото е възможно, така че да съм по-обективен. А това ми е една от основните цели в живота – да съм безпристрастен. Въпреки че това понякога е много трудно осъществимо. А, и боли! Но ми се иска да свърша и тази работа.
Та откъде да започна. Ще почна от хубавите спомени, резултати и размишления.

Тази година като цяло пътуването до България ни хареса много повече. Може би е защото доста неща са се променили, може би защото децата са вече доста по-големи, разбират повече, а и понасят презокеанските полети по-добре ;-). Не знам. Но цялостното ни впечатление от трите седмици пребиваване в Родината беше доста по-ведро и оптимистично, отколкото преди. Може би защото:

  • Можахме да се съберем цялото семейство в България, както преди две години за сватбата на брат ми. Те дойдоха от Франция. Майка ми и нашето семейство дойдохме от Америка. И всички се набутахме в старата къща в центъра на Пловдив. Е, малко бяхме нагъсто, но можахме да се изтраем :-). За пръв път видяхме на живо дъщерята на брат ми!
  • Срещнахме се с много роднини, близки и приятели. Обикновено когато си ходим до България за две-три седмици след няколкогодишно отсъствие, още преди да заминем почвам да се навивам, че няма да стигна до физическа почивка. Всеки иска да те види, да седнете да си поговорите. Ако може и няколко пъти. Та обикновено се става в около 7 сутринта и се ляга след полунощ, а през деня се тича насам-натам. Но за мен почивката се състои главно в немислене за работа и отсъствието на нервите, свързани с нея. (Описанието на тази точка може да е доста кратко, но срещите с приятели отнеха доста време :-).)
  • Почивката на морето в началото на юни ни подейства много разтоварващо и отморяващо. Ние с Бо не бяхме ходили от 2002-а, а тогава бяхме сами. За последен път бяхме с децата през 2001-а, но те бяха много малки и нищо не помнят. А сега много им хареса. Самото море все още си има чар, въпреки отчаяните опити на много хора да го развалят.
  • Имахме възможност да присъстваме на няколко семейни празника – рождените дни на Елеа и баща ми.
  • Отидохме на църква няколко пъти и видяхме всички стари приятели и там, както и новата сграда на църквата.
  • Можахме да се запознаем лице в лице с някои хора, с които се знаехме само задочно – най-вече email…
  • Присъствах на 15-годишнината от завършването ни на ТЕТ Ленин.
  • Обиколихме доста места в България – почти цялото южно Черноморие, Несебър, Варна, Мадарския конник, Велико Търново.
  • Видяхме се с Дончо и Веси.

Въпреки че бях съставил програмата ни доста амбициозно, не можахме да свършим няколко неща, за които имахме желание :-(. Съжалявам за:

  • Не можахме да отидем на сериозен балкан – не ни остана време. По едно време крояхме планове да се качим за един ден на Мусала с децата, но не стигнахме до там. Ще плануваме за другия път. Бяхме се замислили дали да не се качим на някое по-близко място в Родопите – например Чудните мостове, но и до там не можахме да стигнем.
  • Не можах да си отворя сметка в българска банка, въпреки желанието ми за това.
  • Времето не беше от най-добрите – доста ни валя почти навсякъде с изключение на морето. Добре че поне не се наводнихме.
  • Пропуснахме да се видим с някои приятели.
  • Не ни остана време да се поразходим из София.

Засега е това. Ако се сетя за още неща, ще ги добавя в последствие. За другата страна на въпроса ще пиша малко по-късно.

One thought

  1. Благодаря!

    Поласкан съм, че нашата кратка (за жалост) среща е намерила место в по-горния списък!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *