История за избора и демократските здравни осигуровки

Преди две седмици в САЩ се случи нещо, което като че ли не стигна до водещите новини и не влезе в списъка на текущите сензации, но поне според мен – а и според доста други американци, с които говорих напоследък – отразява нагласата на по-голямата част от немързеливия народ относно бъдещето на задължителните здравни осигуровки, които президентът Обама се опитва да ни натресе.

Според американската Конституция всеки щат има двама представители в Сената. Длъжността “сенатор” е избираема, със срок от шест години.

Щатът Масачусетс е единият от най-либералните щати (редом с Калифорния). Досега винаги е бил крепост на Демократическата партия – чиято политическа програма винаги е била по-социална и по-лява. Допреди няколко месеца мястото на старши сенатор от Масачусетс беше заето от Тед Кенеди – брат на застреляния президент Джон Кенеди и на застреляния кандидат-президент Робърт Кенеди, избран за първи път за сенатор през 1962 година и неизменен член на Сената до 2008 година (46 години!); един от старшите членове на Демократическата партия и известен либерал. Тед Кенеди умира от мозъчен тумор през август 2009, като в следствие на това мястото на сенатор от Масачусетс става вакантно. Губернаторът на щата назначава временен сенатор за времето до специалните избори през януари 2010. За сенаторското място си съперничат госпожа Марта Коукли, демократка с либерални възгледи (включващи безрезервна подкрепа за предлагания от президента Обама Закон за национално здравно осигуряване), и сравнително неизвестния Скот Браун, консервативен републиканец и аутсайдер за света на националната политика на САЩ.

Това, което направи тези специални избори интересни, беше факта, че до смъртта на Тед Кенеди Демократическата партия имаше необходимито мнозинство от 60 гласа в Сената – достатъчно за прокарването на закона за здравното осигуряване. Бъдещето на този закон щеше да бъде решено от гласоподавателите в Масачусетс – защото без мнозинство президентския закон щеше да бъде очевидно отхвърлен.

В началото на кампанията почти никой не се съмняваше в окончателната победа на госпожа Коукли – все пак ставаше въпрос за либералния Масачусетс, крепостта на Тед Кенеди и нейната Демократическа партия. Постепенно обаче симпатиите на гласоподавателите започнаха да преливат в посока републиканеца Браун и във вечерта на изборния ден стана ясно, че именно той е спечелил с 51.94% от гласовете срещу 47.07% за Коукли.

Защо?

Съществуват няколко теории по този въпрос, но според мен главната разлика се дължи на един прост факт – щатът Масачусетс има обществена система за здравно осигуряване, много близка до това, което се гласи на национално ниво. Идеята е че понеже имало много неосигурени граждани (каквато е и митологията на национално ниво, но за това – друг път), щатът създал социална система за здравно осигуряване, при което се налага на всеки, независимо от желанието на индивида, да си закупи здравна застраховка, а при липса на такава се налагат финансови (данъчни) санкции – както на гражданите без застраховка, така и на икономически субекти (фирми), които не желаят да участват в системата.

Общите черти на всякаква такава “социализирана” система са очевидни. Хората генерално престават да се интересуват от това какво биха могли сами да направят за здравето си и за разходите, свързани с него, защото тъй или иначе са задължени да плащат. При липса на достатъчно гъвкава обратна връзка системата бива използвана от безотговорни участници в нея и резултатът е, че по едно време парите свършват. Като се има предвид и американския начин на мислене – най-важното за индивида е свободата, независимостта и личната отговорност пред закона и обществото – става ясно, че подобни системи нямат розово бъдеще в САЩ. И гласоподавателите в Масачусетс ясно го показаха преди две седмици.

Надявам се, че оттук нататък здравната реформа на президента Обама – поне в досегашния й вид – ще се загуби в историята. Говорил съм с много хора за предимствата и недостатъците на сегашната ни здравна система, и виждам едно общо мнение – повечето хора са щастливи със системата, която имаме сега. Има място за подобрения, но определено повечето работни и отговорни хора не желаят социални системи за здравно осигуряване в САЩ.

Защото ако някой държи на социализираното здравеопазване, субсидирано от държавата, винаги може да се премести в Европа и да го изпита на гърба си…

8 thoughts

  1. Много хора от Канада и Англия идват в щатите за лекуване. Вчера съобщиха, че един от управителите на една от канадските провинции отива в щатите за сърдечна операция. Интересно защо не отива в “социалната безплатна” канадска здравна система.

  2. Мда, хората просто са видели какво представлява общественото здравеопазване…

    Много американци смятат, че здравеопазването в САЩ е прекалено скъпо. Когато им кажа, че у нас, а и в цяла европа задължителният здравен данък е 8% а на места (Германия) и 10% обаче, изпадат в едно особено мълчание. Мълчат докато пресмятат каква абсурдно щедра и скъпа здравна застраховка в САЩ могат да си купят, ако харчеха 10% от дохода си за това…

  3. Добра застраховка, включваща сеърдечни и всякакви операции е средно около 180 долара на месец (за един човек). За семейство в зависимост колко деца имаш, цената е по-висока, но не е по-голяма от месечно изплащане на голяма кола. Много хора предпочитат да изплащат 400-500 долара на месец за нова кола, но им “стиска” да плащат същото за застраховка. После реват хякой да им даде “безплатно” лечение.
    Ако правителството излезе от този гаден и бюрократичен бизнес със здравето на хората, цената на лекарските услуги ще падне веднага поне с 25%. Премахването на застрахователните ограничения да работят само в определен щат биха довели до почти 50% намаление на застраховките. Има щати, в които се плаща месечна застраховка от 80-90 долара, но те не могат да отварят клонове в други щати. Лечение и образование са лични задължения на всеки човек, а не на правителство. В моята застраховка примерно (получена от компанията, в която работя), правителството задължава да имам бременност (нищо, че съм мъж), психически и какви ли не глупости, от които не се нуждая. Но тези излишни изисквания ми слагат някъде към 30% от цената на застраховката.

  4. Владо,

    Истинско удоволствие бе да прочета този ти пост. Напоследък прогресивния левичаризъм е мода и разумни мнения рядко се срещат.

    Междудругото недоумявам защо и как народът на САЩ избра за свой президент социалист, произхождащ от най-корумпирания щат на страната. Ще ми бъде много интересно, ако споделиш своето виждане.

    Бъдете здрави вкъщи,
    Ясен

  5. Владо, един приятел се шегуваше наскоро, че Буш вкара доста демократи в сената, Обама пък републиканци. Но Буш никога не вкара демократ от Тексас в сената 🙂

  6. Забравих да спомена, че според мен здравната система (в това число и принципа на застрахова в САЩ) е много добра, единствено трябва да се забрани да застрахователните компании да отказват застраховка и да вдигат цените и базирано на медецинската история на застрахования. Тогава системата ще стане перфектна :). Единствено това ми харесваше в новия закон на Обама.

  7. @Longanlon, Peter: Аз съм на същото мнение като вас, но нека не забравяме едно нещо – цените на здравните застраховки, цитирани от вас, са частта от цената, плащана от работник във фирма. Обикновено това е около 20-30% от месечната вноска. Останалите 80-70% от цената се покриват от работодателя. Май тези седмици съм на вълна да пиша за здраве и цената му, та ще напиша още една статия с цени. Ровил съм да търся какви са цените ако човек иска здравна застраховка без да има хубава работа и понякога съм се стряскал… Но както всичко друго на този свят, и в тази област няма идеални решения.

    @Ясен: Мерси за насърчението и за идеите за нови статии. Ще поговоря с Делевски – той има повече поглед към Илиной и феновете на Обама там – и ще има нови статии по въпроса 😉

    @Делевски: Прав си 🙂 Онзи ден се събирахме с колегите на happy hour, че единият напусна (намери си нова работа в една фирма подобна на вашата) и се заговорих с един приятел на колега, който работи в сферата на медицинското застраховане – и той сподели точно същите неща, които сме обсъждали с теб. Но моето/нашето мнение за това как може да се оправи сферата на медицинското застраховане в САЩ ще е последна от тази поредица. Почнал съм да пиша статии за HDHP/HSA, имам и идея за статия за цените на услугите… но имам и време пред себе си все пак 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *