Цени на хранителни стоки в САЩ – 2

Информация и от Светослав, който живее в голям американски град:


Разнообразието на храни в САЩ е голямо, само дето повечето храни са със съмнително качество, хапваш нещо с много приятен външен вид, но безвкусно. Дори и тези с етикетите натурални, май само са минали по край натуралното. Пример: кисело и прясно мляко, майонеза, кренвирши, салами, шунки и т.н. Прясно мляко, което не се разваля 2-3 седмици, майонеза която се съхранява при стайна температура, познайте от първи път колко са истински. Олиото в по-голямата си част е царевично и мирише на риба, ние купуваме българско или руско слънчогледово, което е 2 пъти по-скъпо от царевичното, оцета е италиански ( американски и гръцки се вкиснаха след около месец ! ).

Пресния чесън на връзки, абсурд да намериш такова нещо в САЩ ! Стария чесън, предимно китайско п-во, като този в БГ, люти много и толкоз, никакъв вкус, сготвиш прясно зеле, чесъна става прозрачен и воднист. Само веднъж съм попадал в Джула на свестен чесън, след това изчезна. Магданоз, не знам от къде зареждат магданоз българските ресторанти в Илиной, там съм попадал на добър. Иначе по магазините има поне 10 вида магданоз, та накъдрен, та прав, та крив, но отново безвкусен. Чер и червен пипер израелски, бива, кромид също.

За хляба да не говорим, купуваме руски, италиански или гръцки, останалия е сладникаво-тричав.

Боб,леща и грах, към 10-тия месец попаднахме на едни арабски, които го докарват. С ориза няма проблем, хубав е, същото и с картофите. Зеле, много зле, хич го няма зелето, нито за салата става, нито да се сготви. Бамя, все на хубава сме попадали. Маслини, как пък не попаднах на свестни маслини, вече като мания ми става, като влезна в нов магазин за хранителни стоки да оглеждам какви маслини има. Или са смижурени, дребни и с много, ама много сол, или са едри и без вкус. Гръцки и турски маслини, нямат нищо общо с подобните им в БГ. Зелени, жълти, кафяви, черни на цвят, един и същ дол дренки. Като си спомня за гръцките маслини в магазин “Слънчеви лъчи” в Пловдив ми прималява 🙂 , колкото орех големи, а пък за вкус да не Ви разправям.

Чушки, а бе едни хубави на външен вид, във всякакви цветове, големи колкото бутилка 0.7л, обаче някак си пак безвкусни. С какъв ли не ориз пробваме да ги напълним, все са си като тикви на вкус.

Домати, наскоро попаднахме на едни които си заслужават. Даже съм купил няколко пакетчета семе, не знам дали ще виреят в Европа. Краставички корнишони, офф, избривам се по тях, само лятото попаднах на хубава партида. Големи краставици, има едни канадски, които го докарват на вкус. Лошото при краставиците е, че ги държат в хладилници по няколко месеца, след това ги изкарват на пазара, при което краставиците изглеждат като премръзнали. Как ми се ще леля Маринка от кварталната бакалия да може да ми изпрати кашонче български корнишони, с лош външен вид, криви, неизмити, с пръст по тях, но пък вкусни, мммм…

Намират се оригинални български сладкарски изделия ( ако не са с изтекъл срок на годност ). Местните кроасани са без пълнеж, струва ми се доста странно да си купя отделно кроасан и отделно бурканче шоколад, за да си правя пълнежа. Местните шоколади са също зле, избираме предимно европейски. Има едни украински сладкиши, евала. Торти, от зле по зле, сухи, несиропирани, а бе мъка… Сладките неща дето купуваме са само импортни, ако е Made in USA бягаме надалеч. Сладоледи, ужас, за нищо не стават, опитваме различни видове, все едно и също. Онзи ден за пръв ми хареса един шоколадов във фунийка, като погледнах етикета, латвийски, имах си хас да е американски и вкусен. Но и латвийски е много далече от примерно гръцките “Делта” в България.

Рибата, това което съм опитвал си струва. Много ми хареса и една латвийска консервирана херинга с доматен сос. Един приятел ми разправяше, че си правел в къщи “Ропотамо”, не съм я опитал още.

Пилешко месо, тцъ-тцъ, пародия, няма нищо общо с пилешкото месо. Топи се в устата като сладкиш, но не е пиле, ами някаква синтетика. Телешко и свинско, там е по-добре положението, особено ако пържолите са закупени от Доминик. Пастети – само полски, знаят как да го правят.
Кренвирши, много зле, само едни полски кренвирши “Бобук” ми харесаха, всичко друго или е много солено, или опушено, или не знам си какво, с една дума и кучето не бих нахранил на село с тях. Салами, още по-голям ужас, на вид салам, на вкус пластмаса. Едни италиански от Джула вземаме, те го докарват до някъде, но пък са много люти.

Българските луканки, има ги, но не са произведени в БГ, ами в САЩ, и то не от българи ( иска се предриемчивост ), ами от араби ( предимно ), които са чули и/или видели отнякъде за рецептите. Вкусът им също е далеч от истината, или са много солени, или не са изсъхнали добре ( след 2-3 текили стават наистина вкусни 🙂 ). Много ми хареса босанската суджучица, телешка луканка ( мюсюлмани са все пак ) с много добре подбрани подправки, но трудно се намира.

Сирена, кашкавали, български или гръцки, от време на време купуваме и едни швейцарски. Но избор на български няма, само 1-2 вида. Прочутото миризливо синьо сирене, да не го видя, има мирис и вкус на стари английски чорапи. Масло, попаднахме на едно амишко, пакетчето $10, но пък истинско масло, като българското.

Бирата, пробвах десетина вида, като се започне от една смешна бира “Корона” ( чиста мексиканска лимонада ). Най ми харесаха холандските бири, но напоследък купуваме основно шуменско пиво. Срещат се и загорка, каменица и астика, но нещо не са като тези в БГ.

Червено вино, има разни свестни червени полусухи калифорнийски вина по $6-7 бутилката. Френските също са много серт.

Твърд алкохол, предимно текила( на вкус като домашна, ароматна, безанасонова българска ракия ). Българските ракии тук са същите ментета, каквито ги има и в БГ. Попаднах на 15 годишен “Слънчев бряг”, но ми се видя обидно много да дам $49 за една бутилчица. Уиски, пробвах 2-3 вида, не струва, цепи глава после. Затова онли текила !

Газирани напитки, изключително много захар, сладки, сладки, не се търпят. Наскоро намерих една оранжада, много ми хареса, естествено оказа се нашенска, румънска

Кафето, ако си го направиш в къщи добре, ако го купиш готово, ще получиш втора цетка БГ кафе примесено с всякакви добавки: мляко, мед и т.н. Веднъж зърнах кафене на улицата, викам ей ся ще седна да изпия едно кафе на сефалък, като в Пловдив на главната. Речено сторено, поисках менюто и … нямаше чисто кафе, 90% бяха с накакъв процент алкохол, останалите мляко, ванилия, мед… Излезнах си много разочарован. Иначе под път и над път ще срешнеш американци с кафе, в пластмасови чаши колкото кофичка българско кисело мляко, че и по големи, задължително със сламка. В началото се чудех как могат толкова кафе да пият. После като го опитах ми се изясниха нещата, то рядко, рядко като чорбица.

Купуваме си човешка храна от полски,руски,гръцки и арабски магазини на 2 пъти по-високи цени от “натуралната американска храна”. Специално поляците, шапка им свалям, вкусът им е като българския. Но и арабите имат една верига Пита Ин, мммм… жълт ориз с разни месенца, с едни лютички подправки 🙂

Та това е моето мнение за храните в САЩ, изобилие голямо, качество тцъ. Не държа на добре познати стари вкусове, ама никак даже. За сметка на това съм тертиплия, искам като ям нещо, да е вкусно, може и да е с нов, непознат вкус, но да е вкусно. Повечето американски храни са безвкусни, базирани на полуфабрикати и/или цели фабрикати. Под готвене американеца обикновено разбира да мушне фабриката в печката, дори самото влизане на американеца в кухнята е повод с гордост да каже, че нещо готви.

А пък навика да ходят/шофират и същевременно да ядат нещо си, просто нямам думи, всичко опира до механичното движение да поставят нещо в устата си, къде е вкуса, къде е насладата от вкусната храна ? Не само че не трябва да ги стигаме, ами трябва да бягаме през глава в обратната посока 🙂

За цените, към $2700 на месец са ни разходите: наем, ток, телефон, интернет, вода, отопление, бензин, храна, застраховки за коли, сметки за зъболекар, лекар, училищни такси, поддръжка на колите ( гуми, масла, текущи ремонти ). Ако отидеш и 2-3 пъти месечно посещение на ресторанти коства още около $150 месечно. Дали е скъпо или не, всеки може да си направи калкулацията. Ако някой каже, че имал бизнес и печелел по $2000-$3000 на месец в САЩ, почвам да се усмихвам, щото ми е ясно колко мизерно живее с тези пари.

38 thoughts

  1. Моля, моля, живея в 60 хилядното село Скоки, на 20км от центъра на Чикаго 🙂

  2. хех, кви са тия с “бизнес” за по 3000 на месец, че тва са 36 хил годишно – една секретарска заплата, ебаси “бизнеса”…

  3. А каква е цената на бензина и дизела в Щатите? Намерих една карта с цените, но дали в нея са включени акцизи, данъци, такси?

    http://www.gasbuddy.com/gb_gastemperaturemap.aspx

    Излиза, че следната цена е 4 долара за 1 галон?! Google казва, че това е 1.32 лв/литър … без коментар

    http://www.google.bg/search?hl=bg&q=4%2C00+USD+per+gallon+in+bgn+per+litre&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&meta=

  4. Много хубав разбор! Едва ли може да послужи като обобщение на живота в САЩ – все пак са лични наблюдения на един човек, – но е изключително интересен анализ.

    Това, което ме интересува е, дали авторът има някаква идея защо се е получило така в Америка? Тези хора луди ли са, ненормални ли са или просто някой ги е прецакал?

  5. @Майк Рам: Какво да се е получило така в Америка? Всичко написано по-горе е въпрос на личен вкус, решение и очаквания. Ако аз напиша мой анализ, водейки се по разказа на Светослав, всичко ще излезе обратно 🙂 – пак казвам, че е въпрос на лично мнение и на това какво търсиш. Ако си решил, че от българското или източноевропейското по-хубаво няма, няма и да намериш… Ако се попренастроиш, че някои продукти имат съвсем различни вкусове, се намират много хубави неща за не много пари. Просто Светослав и аз сме на два различни полюса във вкусовите си предпочитания явно.
    А и аз имам точно противоположното мнение за това кой как се наслаждава на храната – доста често ми се вдига кръвното като слушам разни американци как говорят за тази или онази храна и качествата й… и си мисля “Абе само аз ли съм такъв, че не искам да отделям толкова много време да ям и да оценявам този или онзи вкус…”
    Като ми остане малко време, ще си погледна моите разходи за живот и ще публикувам малко цифри… ама май трябва да ги категоризираме – защото за мен някои “разходи”, които не са задължителни, би следвало да се отчитат по друг начин 🙂
    Явно темата ще си има още доста продължения 🙂

  6. @Светослав

    Добре дошъл в моя свят. Макар че трябва да призная, след съвкупното проучване на част от българското общество тук, което се провежда от около 15 години(аз участвам само от 7 години) почти сме му намерили цаката. В последно време даже тънки чушки намерихме – защото преди като тръгнех да правя чушки с ориз моя съпруг ми препоръчваше да вляза в чушката, че ще ми по-лесно да я изчистя. Е, кисело мляко забрави – направих експеримент – държах го 6 седмици отворено в хладилника и не вкисна, след което се разрових да прочета как се прави киселото мляко (окажа се че не както баба го заквасваше:-). Но това е дълга тема, ако някой се интересува, мога да изровя информацията. Както и да е – моя принцип е : само европейски стоки: швейцарски шоколад; немска, белгийска или холандска бира; италиански хляб,кафе и салами и т.н.
    За морска храна тук не говоря – все пак Австралия е заградена с океани, така че качеството е много добро, пък и не знам някой да е измислил как да съхрани пресен омар освен в лед… Колкото до уискито, имам друго мнение – смятам че англосаксонците и най-вече шотландците знаят как да го правят. Аз обикновено купувам Famous Grouse или Glenffidich (то е single malt и има малко специфичен вкус). Ако не си ги опитвал, можеш да пробваш. Макар че вкусовете са толкова индивидуално нещо…
    Аз имам теория че ние като умрем няма да се разложим, просто ще си изсъхнем и ще се мумифицираме – толкова консерванти сме изяли (а пък да не говорим за оцветявания и вкусови добавки). Аз сам химик инжинер по професия и един ден реших да проверя какво има в най-разпространените шоколадови бисквити “Тим-Там”. Беше много поучително четиво! Има сайт на ЕУ където са публикувани всички номерца и буквички, които са изписани на всяка хранителна стока и срещу тях може да се види химическото име. Много интересно е да провериш какво всъщност ядеш мислейки си че е шоколодова бисквитка:-))
    Владо: Опитах са да транслирам на кирилица, но сайтът нещо се бъзика, така че ще трябва да оставя това на теб. Съжалявам!

  7. Може ли и аз да се включа в дискусията, моля-моля? 🙂 Не съм живяла дълго в Щатите, само за малко бяхме, обаче доста неща опитах. И стигнах до няколко извода. Първо, наистина е добре да се пазарува органична храна. В Бостън купувахме и от Shaws, и от Whole Foods, e, разликата е съвсем осезаема според мен. Второ, органичното месо е просто супер, толкова прекрасни манджи сътворих, чак се възгордях от готваческите си умения. Трето, киселото мляко, прясното мляко и маслото са някакви странни. Маслото в повечето случаи беше солено, а млякото, дори и органично, пак имаше леко петролен вкус. Момчетата намериха едно гръцко, което горе-долу се доближаваше до приличното, а аз се спрях на някаква доста химическа комбинация, наречена Organic French Vanilla (демек имаше леко подсладена сметана отгоре). Четвърто, зеленчуците в супера наистина имат странен вкус. Обаче едно българско семейство, което живее от години в района, ни светна, че можело да си купуваш направо от фермите — било несравнимо по-вкусно. Те така взимали домати, чушки, грозде, яйца, а понякога и месо. Пето, сладкишитеееее… страхотни кифлички със стафиди и канела, невероятни кремчета, фантастични чийзкейкове… Ох, още не съм закусвала и малко се отнесох 🙂

    Та какво купувахме по много: сирена (и швейцарски, френски, италиански, гръцки, и американски), разни сушени меса (прошуто) и шункоподобни (американски и европейски), бира (яка! ама не мейнстрийм Корона и Бъд, а разни местни бостънски) и вино (калифорнийско, австралийско), свинско… а бе, всичко. Избягвахме хляба, защото е сладък, разните полуфабрикати (за цялото време пробвахме само едни запечени броколи, на вкус го докарваха прилично, ама и химията беше яка), пици, продукти с намалена масленост (голям зор да се намери 3,6% прясно мляко!), сосове и подправки, бъкани с консерванти, чипсове, снаксове и прочие джънк… Не, че не са вкусни. Стават. Ама са вредни ужасно.

    Проблемите по ресторантите: ужасно грамадни порции, храната винаги сладни (пържолите са сладки, салатеният сос е сладък, дори картофите сладнят, честно), пълнят ти чашите с лед догоре. С порциите се справихме като почнахме да си поръчваме по едно ястие за двама души. По метода на пробите и грешките установихме кои са по-малко захарните неща и накрая вече не ни правеше впечатление. А с ледът се справихме лесно, само трябваше да внимаваме да предупредим сервитьорите.

    Като цяло — нищо българско не ми липсваше в Щатите. Е, ако живея някоя и друга година там може би ще затъжня за лютеницата… Ама с малко търсене съм уверена, че и на нея ще се намери заместител.

  8. Майк, какво да ти кажа, нямам си и на идея, защо така се е получило.

    За мен е неразбираемо негодуванието на Владо, че ако той се водел по моя разказ, щял да напише точно обратното, още повече че той беше първия човек ( или може би Делевски ), който ме предупреди да внимавам много какво ям в САЩ. Тук е разрешено да се продават генно модицифицирани храни. Това много лесно се разбира по вкусовите качества, както и от времето за което се разваля храната ( а не на последно място и от габаритите на тежкотоварните американци ). Например, пак за моята любима майонеза 🙂 , майонезите в САЩ не се съхраняват в хладилници, както е например в БГ, съхраняват се на рафтовете при другите стоки. Известно е, че основна съставка в истинската майонеза са яйцата, още по известно е, че храни съдържащи яйца, лесно се развалят при стайна температура. Остава да започнем да мислим, че американските кокошки снасят температурно устойчви яйца 🙂 Да вземем и прясното мляко, по цял месец стои отворено в хладилника, без да се развали. В края на зимата оставих едно на прозореца в кухнята, тя е със северно изложение и прозореца е винаги леко открехнат. След 1 месец млякото не се беше развалило, когато пак го погледнах след 2 седмици беше станало на вид като кисело мляко, с вилица да го гребеш. А на етикета пише натурално. Изкупната цена на литър мляко от фермите е над $10, а литър мляко в магазините е около $3. Или някой дотира с $7 млякото, или е дошла на помощ химията. Според мен по-скоро второто ( дотация в САЩ ??? ).

  9. Изключение правят храните произведени от полските, руските, гръцките и арабските общности ( сигурно има и други, но за тези се сещам ), защото основните им клиенти са от техния етнос, а те живеят задружно и си пазят навиците, обичаите, вкусовете и традициите.

    Не търсим евтината храна, можем и с $300 на месеца да се изхраним, ако използваме американска храна, но предпочитаме да дадем $700-$800 на месец за европейска. Под европейска храна да се разбира или импортна такава, или произведена от големите етнически общности около Чикаго.

  10. хех, ‘дотация в САЩ???’ ли? Я отвори уикипедия и потърси ‘farm bill’… САЩ е една от държавите с най-много субсидии за фермерска продукция.

  11. Мда, тук виждаме въпрос на вкус и може би капчица носталгия по родината.

    Тази тенденция обаче насочва и към конфликта на ценостите. Често съм говорил с БГ-та, за които САЩ е адско място. Причината е, че те имат други, различни от американските ценности. Примерно не обичат да работят, но обичат чеверме по три пъти седмично. В такъв случай се наблюдава подобно на описаното към храната разочарование.

    Прочее, не искам да кажа, че Светослав е “чевермеджия”, ей! Да не остана неразбран. Просто ми направи впечатление аналогията.

    Мега тъп генерален извод: Всеки си има вкус и ценности;)
    Цитат: To generalize is to be an idiot. Не помня чий е. Може би Уилям Блейк или Франсис Бейкън? Google каза Блейк.

    Поздрави!

  12. @Светослав: Не, не негодувам, Светльо. Само не съм съгласен с генералния извод от твоята статия – “всичко американско е боклук”. Изобщо не е така – просто трябва да намериш нещата, които на теб ти харесват. А ако си се навил предварително, че нищо американско няма да ти хареса, наистина ще се получи така 🙂 .
    Съвсем малък пример – млякото, което купуваме от Wegmans (Tasty Two Natural Milk, $2.49 за половин галон [1.89 литра]) се разваля за три дена в хладилника след като отворим кутията. И за това ходим до супера по два или три пъти на седмица – че много от нещата се развалят.
    Това, което си мислех да напиша, водейки се по твоята статия – защото си я структурирал много добре – е какво купуваме ние, което е вкусно и не на космически цени. Защото за всичко си има цака.
    А другото нещо е, че всичко е въпрос на личен вкус. Както съм ти казвал и преди, аз българско кафе не мога да пия – горчи ми!! – но за сметка на това обичам американски тип шварц кафе, и за мен то не е “втора цедка БГ кафе” – просто защото БГ кафето ми е като лекарство 😉

    Приятен ден 🙂

  13. Longanlon, укипедия е една голяма клюкарница, всеки може да напише там каквото си поиска, при това анонимно. Нима вярваш на всичко написано там ? Бих прочел нещичко по въпроса, но от официални правителствени източници.

    Ясене, от американците по-големи чевермеджии, надали ще видиш другаде. В събота и неделя в парковете е мъгла от скари/котлони, не си и помисляй, че пекат чушки/варят яйца 🙂

    Владо, ти май не обичаш да се изказва мнение различно от твоето за Америка 😉 Не съм генерализирал, дадох примери и за вкусна храна, импортна или американска произведена от големите етнически общности. Не съм се навивал предварително, впечатленията отвъд окена съм трупал от хора като теб. Като дойдох тук видях нещата по доста по-различен начин.

    Антония, Бостън е най-европейския град в САЩ, така че не се учудвам, че там си попаднала на свестни храни. За порците, вярно, ужасно големи са, типично като за американци 🙂 Примерно порция пържени картофи 100гр. не съм срещнал още, започват от 250-350 гр. нагоре. И ние си поръчваме по една порция, после искаме и по една празна чиния. Наскоро, в един ресторант си поръчах шницел, очаквах да е нещо като шницелите в БГ, оказа се огромна пържола тип фуражка с 200гр. пържени картофи и има няма 100гр. сирене 🙂 Двама човека се наядохме преспокойно. Щеше ми се да видя как някой американец ще изядя всичко това 🙂

    Лилия, ще ми е интересно да понауча от първа ръка нещо повече за Австралия. Всичките ми македонски роднини са там, но изгубихме връзка след 1989г. Можеш да ми пишеш на pirev@abv.bg .

  14. @Светослав: Това за нетърпимостта към различни мнения явно не е вярно, защото както виждаш, пуснах статията ти 🙂 . Единственото, което се опитвам да доизясня (за да не мислят всички като Майк Рам – че всичко в САЩ е сбъркано), е че твърдението “всичката американска храна е кофти” не е вярно – имам много други примери, в които е точно обратното.
    А иначе скоро ще напиша и друга статия за моето лично мнение за това къде ми харесва повече на мен – за това, което аз искам от живота, за мен и моето семейство е в пъти по-добре да живея в САЩ отколкото в България. Може да е силно мнение, но е така 🙂 . И може би и поради това приемам някои неща по съвсем различен начин от теб.
    Дано можем да се видим скоро да обсъдим всички тези теми 🙂

  15. На мен статията ми хареса. Стегната и точно на въпроса без излишни обяснения.
    Вярно, има в нея собствено мнение колкото искаш, но пък аз мисля, че това е била и целта.
    На мен понеже ми е интересен живота извън БГ(не става дума само за САЩ, а по принцип) и с удоволствие слушам разкази кое къде как е и т.н. За САЩ съм слушал толкова различни истории и мнения за живота, храната, нравите на хората и т.н. от различни хора ( от екскурзианти, имигранти че и от натурални американци 🙂 ), че чак се чудя понякога за едно и също място ли ми разправят всички тези хора…
    А иначе за храната.
    Имам роднини в Сиатъл, които ми казаха, че най-голямата разлика, която намерили във вкуса била единствено на месото и каймата. Всичко останало много приличало на вкус като това в БГ(какво точно искаха да кажат с това не знам…).
    Иначе моя шеф(родом от Айова) много харесва БГ кухня и каза, че БГ зеленчуците и БГ бирата са най-вкусното нещо, което е ял и пил. И той не харесва тамошните газирани напитки. Имало много босненци в неговия край(Де Мойн), та и босненски хранителни магазини имало, където може да си купиш разни хубави неща. Смешно ми стана като обясняваше как при тях краставиците били като бейзболни бухалки със семки като тиквени и с почти съшия вкус 🙂

    Смятам, че разнообразието от разкази се дължи най-вече на разнообразието на хора и на големите разстоянията/различните местоположения. Все пак едно е да си купиш краставици от София, ако живееш в Пловдив, а друго е да си ги купиш от Сиатъл, пък живееш в Бостън напр.

  16. Всичко в Америка ми се стори кофти- кафе, бира, храна, коли. Както ми каза един интелигентен американец (голяма рядкост в САЩ), в Америка човек работи като вол, храни се като свиня и живее между добичета.

  17. Каква храна купуваш в щатите зависи от това в кой щат си, в кой град и с какви пари за храна разполагаш.
    Бьлгарско сирене “овче” е пьлен боклук. Мирише на някаква химия и е доста далече от овцете. Португалското бяло в кутии е точно като едновремешното бьлгарско овче, и не е толкова солено.
    Хляб “истински” има в Safeway, Publix и други магазини. По-скьп е от пакетирания, но си струва.
    Кисело мляко от Данон и подобни е с убити бактерии, за да не се разваля. Има кисели млека под грьцко име, които са “истински”.
    Плодове и зеленчуци – намират се вкусни в голямите магазини, но не много често. За “истински” плодове и зеленчуци се ходи на “Farmers Market”. Там се намира и мляко с каймак, а не като разбитото в магазините. Масло несолено има вьв всеки магазин. Вкусни салами и подобни има в по-малките специализирани магазини за “по-така” храни. Примерно “Cosentinos” в Калифорния, “Fresh Market” и подобни.
    Кафета по магазините има каквито искаш. Плодовете от Чили са вкусни. Вината от Аржентина и Чили са не само евтини, но и с много високо качество. Сьщото се отнася и за Австралийските вина.
    Та всичко е свьрзано с тьрсене и вьзможности. така, че от изказването на един човек не може да се прави заклиучение за такава обширна тема като “храна”.

  18. @Апостоле – голям смях пада като напишеш нещо такова, като горното.
    Иначе аз едно не мога да разбера (всичко друго го разбирам :-)) – защо човек като се вдигне и отиде точно на другия край на света очаква, че ще намери точно същите вкусове и навици като в родината си? И като не ги намери защо обявява всичко там за гадно и всички хора за тъпи. Някога някой от въпросните хора да се е замислял, че има други хора и култури и те живеят малко по-различно от него самия?

  19. Светослав… чети вестниците 🙂 Фермерските субсидии са постоянна тема за политически джангър и дори наскоро подновиха закона за това.

    Имам мъж италианец, за когото храната е удоволствие, а не просто засищане на глад и който готви с мерак и умение. Той купува храната – всеки ден след работа се спира в Whole Foods. Имаме наоколо и други супермаркети с по-така продукти от цял свят, има и симпатичния малък Trader Joe’s. Та той винаги намира продукти за рецептите и е доволен от предлаганото – сирената, на които държи, саламите и шунката, зеленчуците. Разбира се, тук няма цялото разнообразие на сирене или хляб, които можеш да намериш в една хлебарница в Италия примерно. Но предвид факта, че Америка е страна, поела най-голямо разнообразие на вкусове и кухни, все пак САЩ се справя доста добре като предлага от всеки вид кухня по задоволително количество продукти. Не можеш да искаш всички видове френски салами да ги намираш в кварталната бакалия, наредени до всички български сирена. Един супер в България в никакъв случай не може да се мери тук и един италианец в София трудно си намира дори добър пармезан (търсила съм). Искаме невъзможното в САЩ да откриваме всичко, с което сме свикнали, като и чилийците и японците в същото време да искат същото. Ако погледнете зеленчуковия щанд и колко вида салати има – от рукола до mache та до смесени baby greens, колко вида ядки приготвени по хиляди начини, мисля, че не можем да се оплакваме.

    Ключът на загадката е да не се купуват храни от най-евтиния стандарт, а от средния поне и желателно organic. Хлябът в найлоновите торбички е за тост за закуска, не е за ядене както го правим ние, но има и по нашенски тертип. Български продукти има от малинчо, намира се и вино (но не бих казала, че е от най-хубавото…), чубрицата също се продава (търсете summer savory на рафта с подправките). Натурално кисело мляко – нарича се българско – продава в Whole Foods или пък търсете гръцко, български сирене и кашкавал и доста консерви има в арабските/арменските/гръцките магазини. Въобще… има ли американска храна? Всичко е каквото са донесли имигрантите и е възприето на местна почва.

  20. Апостолов,
    предупредих те да не обиждаш участниците в дискусиите. Ти пак го направи, за да си се покажеш като бай ти Ганя. В резултат на това си дотук – вече нямаш право да коментираш при мен.
    А за тъпите американци и прочее – явно само такива са били около теб… Жал ми е, че само това си видял.

    Довиждане!

  21. @Владо: Знам, че е малко off-topic, но и аз не смятам, че всички американци са тъпи. Както и при храната, и тук мащабите са различни. Аз съм срещал достатъчно тъпи и ограничени хора в БГ(а съм още млад и, предполагам, ще продължавам занапред да срещам), и смятам, че по света навсякъде има такъв тип хора. Не защитавам американците – просто казвам, че “тъп” не е равно на “американец” и обратното. Познавам един французин, за когото работех – той също в някаква степен беше ограничен. Е, при положение, че познавам 1 ограничен французин, мога ли да направя генерален извод, че те всички са такива…
    @Ели: интересен и много подробен коментар. Между другото, тук в БГ не всичко, което човек може да си купи е хубаво и става за ядене. Да, правилно сте прочели! И аз си купувам по-скъпи и хубави неща за ядене, когато мога да си позволя, и съм доволен от вкуса. Купувал съм и по-евтини неща и съм бил толкова разочарован, че да изхвърля съответния продукт. Последното ми наблюдение е върху доматите и кашкавала. Напоследък рядко се намират хубави на вкус домати в Пловдив(поне аз трудно намирам). Обикалям по пазарите, но има доста гръцки и турски, които са твътди като ябълки, а на вкус – като джанки. За кашкавала – често попадах преди време на разни кашкавали, които имаха вкус на прегоряло мляко(ако разбирате какво искам да кажа…). Вече купувам мъничко по-скъп(няма да кажа марката, за да не става реклама 🙂 пак е български) и съм доволен.

  22. Светослав
    С удоволствие ще ти разкажа за Австралия – такава каквато аз я виждам:-) Както се вижда то всичко написано по-горе, колкото хора, толкова мнения. А ние коментирахме само храната, какво остава за цяла страна. Но ще стане в понеделник утре имаме гости, има-няма 30 човека, така че ме чака доста работа.

    Владо
    Не мисля че някой тук оспорва факта че семейството ти е по-добре в Щатите. И не само твоето…От какав зор иначе щяхме да живеем на другия край на света (поне аз съм си на другия край)… Но това че живея добре не значи че трябва да харесвам всичко. И когато не харесвам нещо, го казвам. Ако трябва, се и оплаквам.
    Много ми е приятно да пиша но тябва да тичам – не в прекия смисъл на думата:-)

  23. Относно всички по горни постове – и двете страни донякъде са прави.
    И тук в България цените са много високи за много неща – напоследък почти за всички. Всичко вносно – за съжаление доста голям процент от стоките – са безумни. Сравнени с аналогичните цени в страните от ЕС – дори и във Великобритания – са ужасни. Това е синдромът на малкия оборот – тук гледат да “праснат” единичния клиент, а не да продадат примерно 100 единици от стоката с по-разумна надценка.
    Относно хранителните продукти – все още голяма част от тях родни – въпреки, че цените много нарастнаха все още е относително по-евтино от ЕС и САЩ. Още повече, че при нас синтетиката на практика не съществува – просто не е въведена по финансови причини. Пък и се връщаме на синдромът на малкия оборот – за какво ти е масово снтетично производство като нямаш пазар?
    Относно майка ти Владо, тук пък има синдромът на “чужденеца” – човек който не живее постоянно тук, а просто идва от време на време. Купуваш относително от най-леснодостъпните места /поради това и най-скъпи/. Аз също съм се сблъсквал с този синдром когато пътешествам – ако няма кой да ме осветли предварително обикновено се набутвам – в смисъл давам относително повече пари за аналогични стоки. При повторно ходене или контакт с местни – разбирам, че можело и по-евтино.
    А пък майка ти примерно ми разправяше, че си купувала рокли за 5 и обувки за 3-4 долара.Е, такива тук и със свещ не можеш да намериш. Просто няма как.
    И естествено на фона на слабият долар тук и се струва безбожно скъпо. А пък на ме ми се струва “безплатно” да си пазарувам от Ибей УСА 🙂 .

  24. Дележски :),

    ако нещо не си разбрал, питай конкретно, ще ти се обясни повторно 🙂

    И в кръга на шегата, много си ми труден за разбиране, честно, все по тъчлинията се плъзгаш 🙂 Доколкото си спомням, преди няколко месеца тук заяви, че кракът ти няма да стъпи в “Миража” ( до О’Хара, там се събирали тъпите българи, мръсно било и т.н. ), обаче почти всяка неделя припкаш да ядеш български мекици там, толкова много ти харесва американската храна, че все в гръцките магазини те засичам с български луканки и сирена, а през зимата тайно си беше сварил и свинска пача 🙂 Така и не донесе от тая пача да я опитаме, похвали се пред мен и колегата, та после цяла седмица все за свински пачи говорихме 🙂 . Ей на, и сега изплува пред мен образа на добре сварена свинска глава 😉 😉 Ще взема и аз да опитам да си направя свинска пача, после ще разправям какво е станало 🙂

  25. Някъде да виждаш в моето мнение да пише какво харесвам и какво не? Та не виждам връзката между това, което ти си написал и това, което аз казах. Нито пък имам намерение да се оправдавам/обяснявам къде и защо пазарувам и ходя да ям мекици. Не бях аз тоя, дето обяви всичката американска храна за боклук, американците за тъпи и работата в америка за робство 🙂 На мен ми харесва тук и затова стоя тук – ако не ми харесваше нямаше и 10 сек. стоя 🙂

  26. Ей, споко де, недей да генерализираш 😉 Изброил съм и американски храни, които ми харесват, признавам си какво ми харесва и какво не, а пък за теб знам, че всичко американско ти харесва, в което няма нищо лошо.
    Това пък за тъпите американци и робството направо си го изсмука от пръстите 🙂 , ако ми вадиш думите от контекста и така ги хвърлиш в пространството може и в затвора да ме вкараш 😉

  27. Аз незнам защо реши, че първото ми мнение по тая тема е в отговор на твоята статия. Аз го написах в отовор на Апостол Апостолов, дето каза, че всички се хранили като свине, живеели между добичета, работели като волове и т.н. Ако ти мислиш по същия начин, тогава значи и към теб е било насочено, ама първоначално не беше.

  28. @Делевски: Светльо може и да не е видял коментара на Апостолов, защото аз го дялнах веднага щом го видях, и го прибавих към blacklist-а. Бях го предупредил изрично да внимава да не пише лични обиди – а той не ме послуша и си изпроси бан.

  29. Владо, не знам какво е писал Апостолов, освен това, което и в момента се мъдри в блога.

    Делевски, от контекста на следната сентенция “@Апостоле – голям смях пада като напишеш нещо такова, като горното ….”

    разбирам следното, обръщаш се към Апостолов, след което индиректно се обръщаш и към мен, защото съм човек, който е отишъл на другия край на света. Какво съм очаквал е било на база на описания от хора като теб, Владо, Венци от Лас Вегас, Николчо от Сиатъл, Борис от Бостън, Николай,Цветан и Илия от Детройт, Таня от Калифорния, Орлин от Чикаго и т.н., както и от справки от Интернет, по специално от един клюкарски ( и тъпнееш на моменти за мен ) форум в all.bg

    Идвайки тук, видях доста по различна картина, от тази, която някои от гореизброените лица са ми описвали. На някои описанията, като например на Цветан от Детройт, напълно се покриват с това, което и аз мисля за САЩ. Задавал съм си разбира се и въпроса за различните култури, само че стъпвайки на хлъзгавия културен пласт, много лесно едно нещо може да се обяви за простотия, а друго връх, зависи от къде гледаш нещата ( от страната на индианците, или от страната на неиндианците 🙂 ). Затова, ако си забелязал, не коментирам културни ценности на американците, ами коментирам нещата от обикновения живот. За последно чух определението тъпаци за американците от твоята уста, по повод блокирането на някаква твоя банкова сметка, затова и казах, че си го изсмукваш от пръстите. Цялостното усещане е, че се обръщаш и към мен, което първоначално не е бил твой замисъл, но после станал такъв 🙂 Сега се надявам, че вече всички сме наясно и няма не разбрали 😉

  30. “Ако някой каже, че имал бизнес и печелел по $2000-$3000 на месец в САЩ, почвам да се усмихвам, щото ми е ясно колко мизерно живее с тези пари.”
    Зависи дали това са пари “преди” или “след” данъците. Ако са “след”, тези 3000 долара означават някъде към 60000-65000 долара годишно “преди” данъци”. Това не е лош доход за повечето щати.
    Когато имаш бизнес, може да се отписват част от парите за телефон, вода, отопление, разходи по кола, включително километраж, застраховки, ядене в ресторанти и още един куп неща. Ако си купил кола, която тежи над 2 тона, тогава цената се отбива от данъците и ти излиза около 35-40% по-евтино.
    Така, че подобни изказвания са доста прибързани без да се знае какво е истинското положение.

  31. Много интересна статия! Преди да си я дочета, само да вметна за хляба – ако не ти харесва по магазините в Америка що си не вземеш една “машина за хляб”. Аз съм и хвърлил око но все не остават кинти да си купя. С УС заплатата не би било проблем за теб предполагам. Около 150-160 долара върви в БГ, в УС сигурно е по-евтино.

    P.S. Пиша на латиница защото ме мързи да си настроя кирилицата 🙂


    Коментарът е транслитериран от администратора. Моля пишете на кирилица.

  32. Още малко информация:
    Антония, лютеница може да се купи онлайн от http://fastpakstore.com/ – аз лично избирам македонския домашен айвар (“home made ajvar”). Някои може да са го чували като айвар, лютеница, пинджур. Значително по-добър е от нашата обикновена лютеница. Има го в няколко варианта – лютив или нелютив, оригинален, домашен и т.н.

    По въпроса за плодовете и зеленчуците мисля че качеството на храните в САЩ и в Бълагария е несравнимо… (не бързайте да се радвате:) – може да видите как ми се отрази храната (предимно тип organic) в САЩ: http://blog.veni.com/?p=191 (и това не е от неядене, а от ядене на нормална храна).

    От гледна точка на качествения контрол изобщо не може да има сравнение – днешната храна в България, освен ако не е собствено производство, може да идва от Турция, Гърция, Македония и къде ли не.

    За месата съм съгласен с някои от мненията по-горе, но за мен вкусът на месото се определя не само от това какво е (еко, с витамини или др.), а от това как е сготвено. Дайте ми една скара, малко дървени въглища и ще ви опека каквото и да е месо така че да ви хареса 😉 Божан Стоянов (Ню Йорк) прави превъзодно патешко с кестени и боровинки. Да не говорим за луканката от сърна (пробвали ли сте?), която той си приготвя.

    Светльо, в САЩ дотации за фермерите – бол:)

    Нейсе, сега не мога да пиша повече, но мисля, че горните линкове ще са ви полезни.

  33. А, забравих най-важното! Българско овче сирене – ОТЛИЧНО качество, не съм срещал такова в България (факт!!) през последните 19 години, на цена от само $ 3.69 / pound, т.е. по-евтино, отколкото у нас, може да се купи в East Village Cheese Store, Ню Йорк, Манхатън, 3-о авеню между 9 и 10 улица.

  34. @Светльо – това, което споменаваш за банките и “тъпаците”, че съм го бил казал се отнася до служителите в една конкретна банка, която ми блокира сметката и на въпросите “Защо?” и “До кога?” ми отговориха и на двата “Ами не знаем”. Смятам, че да кажа служителите на еди си коя банка, с които говорих са тъпаци е много по-различно от това, да обявя един цял народ за тъпаци и храната в цяла една страна за безвкусна. И всичкото това, на базата на собствените си наблюдения от един град и за една година престой в САЩ. Няколко пъти се опитах да избегна споровете с теб, защото знам до къде ще доведат, но явно ти си упорит. По принцип въобще не ми пука на мен ти какво мислиш за тая страна, както сигурно и на теб не ти пука аз какво мисля за нея. Леко тъпо е обаче да се правят такива генерализации на база твоя никакъв опит тук. Най-малкото изглежда смешно от страни. Аз също не съм бил кой знае колко по-дълго в САЩ, но за двето и половина години, които съм тук съм бил в 21 щата и десетки градове в тях. Срещал съм се с най-различни хора и съм пробвал какви ли не храни и никога няма да си позволя да правя такива генерални изводи като теб, въпреки че има неща тук които и аз не харесвам. Много си далеч от истината като си мислиш, че на мен всичко ми харесва и едва ли не съм заслепен. Така, че имай си твоите си мнения, аз ще си имам моите и моля те нито се опитвай да ми казваш аз какво съм имал предвид като казвам нещо и пак ако обичаш избягвай да споделяш публично в мрежата какво си говорим с теб, без да си ме питал. Аз ако искам ще си разказвам сам и за банковите неволи и за това, къде ходя да ям мекици и нямам нужда от прес-секретар за това 🙂

  35. Делевски, моите уважения, но ако можеш избягвай след всеки мой коментар, да правиш многозначителни намеци, “остроумни” коментари и забележки, в които индиректно се обръщаш към мен.

    Ако четеш внимателно какво съм писал, ще разбереш, че не правя генерални изводи, а описвам собствените си впечатления. Нали не трябва да живея тук 100г., за да имам право на такива ?

    Не мисля, че съм споделил нещо от общите ни разговори, което да накърни достойнството ти, но ако си го приел в такъв план, приеми моите извинения.

    Но и аз бих те помолил да ми се извиниш публично, задето преди 2-3 месеца нахълта и започна да ми държиш сметка какви лични впечатления пиша в на Владо блога, наричаше ме луд,глупак,тъпак и ред други цветисти епитети, тогава преглътнах обидите и си замълчах. Или си забравил ?

  36. @Longanlon: Aко не бъркам, ти си учил икономика – не знам дали това е в учебниците, но малките фирми са кръвта на американската икономика. Какво лошо има в това някой да отвори фирма и да вади $4000 на месец – това верно е секретарска заплата, но може би този същия човек няма ценз за нея… И вместо това си отваря фирма и работи за себе си вместо да даяни за по $6 на час в МакДоналдс или някъде другаде.
    @Жорка: Поне от моята гледна точка 1.32 лв за литър бензин е доста скъпо. Миналата година по това време (и по сегашния курс на долара) литър бензин беше около 95 стотинки… а аз още помня как преди 10 години цена от $1.05 за галон ми се виждаше прекалено висока. Всичко зависи от гледната точка 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *