Hibachi

Hibachi Grill се наричат специална категория японски ресторанти. В тях по средата на всяка маса в ресторанта има грил, на който готвач приготвя поръчаната храна пред очите на хората, насядали около масата. И това не е всичко – готвачите изнасят истинско представление. Подхвърлят яйцата за пържения ориз над главите си и ги чупят с ръба на шпатулата си за готвене. Нареждат колелца от голяма глава лук едно върху друго, наливат олио в така образуваната кухина и го подпалват – и ето ви вулкан. Скаридите се почистват с бързи движения на шпатулата и ножа, а опашките хвърчат нагоре-надолу и се озовават или директно в боклука, или върху шапката или в джоба на готвача 🙂 . Самият готвач не млъква, докато готви и изнася спектакъла си, а постоянно се задява с хората около масата.

Hibachi ресторантите са единственото място, на което ми харесва да ям meduim steak – понеже готвачът го нарязва на хапки преди да го изпече на грила, такъв стейк не трябва да се дъвче по пет минути на хапка. Менюто във всички такива места, на които съм бил досега, включва японска гъбена супа, салата с джинджифилов сос, “пържен” пред очите ви ориз (който не е съвсем пържен, защото не се използва тиган) и различни видове месо (пилешко, говеждо, скариди, сзомга), приготвени пред очите ви. Повечето ресторанти сервират и други японски специалитети – топло саке, японска бира, сливово вино – а суши се яде на суши бара. Не е задължително да се яде с клечки – носят ви и тях, и вилица още в самото начало 😉 .

Цените не са като за всеки ден, а върху тях се добавят и бакшиши и за готвача, и за сервитьора, който е домъкнал всичко до масата. Но според мен шоуто и хубавата храна си заслужават малко по-високата цена – поне по веднъж на месец или два 🙂 .

Аз гордо демонстрирах познанията си по японски (“Аригато“) пред нашия готвач тази вечер – знам няколко думи от Ери – и в резултат на това му станах главен събеседник за времето, докато ни готвеше. Но си беше fun!

4 thoughts

  1. Съгласен съм с всичко, казано в този материал. Смятам, че френската кухня е само набедена за велика. Източната кухня на Китай, Тайланд и Япония я превъзхожда във всяко едно отношение.

    Послепис: Не знам японски. Знам само една дума. “Огняр” на японски се произнася “Наибаго укимура”.

  2. В Щатите останах възхитен от един ресторант и ти сега го споменаваш! Мечтая си да имам в кухнята такова оборудване и ако един ден имам обещавам да науча някои от номерата и рецептите на японските готвачи 🙂

  3. Как е японската бира? Пробва ли я?
    А представлението, което са изнесли явно си струва! Пък за цените, това си е нормално според мен – особено ако на човек му е харесало всичко…

  4. @Апостол: Аз пък вече честно да ти кажа, не знам какво се разбира под “френска кухня”. Може би и заради това, че френските ресторанти съвсем не се срещат толкова често в САЩ.
    @Камен: Яяяя, аз как пък да не знам. Ти може и да си ми споменавал като се видяхме, ама аз сравнително наскоро открих благинките на този вид ресторанти и може да не съм обърнал внимание. Хайде като се видим следващия път на американска земя, може да отидем на някой японски грил 🙂 !
    @Красимир: Японската бира (поне тази, която предлагаха), май много прилича на Каменица 🙂 . А за цените си прав – представлението си заслужава сеира 🙂 .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *