Забраван

И аз като Дончо… Но не си забравих телефона в къщи, а портфейла. В супермаркета. Снощи! С всичките му там 6 кредитни карти, шофьорска книжка, имиграционни документи, картата, която отваря вратата в офиса и цели $4 в брой 😉 . Усетих се чак сутринта, когато тръгнах от къщи за работа и по навик се попипах по вътрешния джоб и установих, че портфейлът ми не е там. “Нищо” – казах си, – “сигурно е на масичката в кухнята, до телефона”. Но не беше там. Не беше и на бюрото в офиса. Замислих се кога гореспоменатата вещ е била за последно в ръцете ми и се сетих – когато минавах през self-checkout в супермаркета снощи след работа, понеже трябваше да купя хляб. И след това нямам спомени да съм държал портфейла си.

Явно съм живял много време в Щатите и мозъкът ми вече е промит… Изобщо не се спуснах към телефона да звъня до банките, от които имам кредитни карти, и да ги анулирам. Напълно спокойно се качих в колата и тръгнах към супермаркета, защото знаех, че портфейлът ми е някъде там. “Някой го е намерил и го е предал – или надзирателката на касите на самообслужване, или някой от другите клиенти. Няма друг вариант!”

В супера попитах първо жената пред касите дали знае нещо за съдбата на моя портфейл. Тя ме отпрати да попитам на гишето за Клиентско Обслужване, което се падаше точно зад нея. Жената на гишето погледна в едно чекмедже и явно се изненада, когато извади моя портфейл отвътре – каза ми, че процедурата им в такива случаи е да се обадят на селската полиция и да предадат портфейла на тях. “Съжалявам, сър, колежката явно не е била запозната с този процес. Бихте ли ми казали как се казвате, къде живеете и кога сте роден, моля?” След като й съобщих данните и сравни лицето ми с това на снимката на шофьорската книжка, жената ми подаде портфейла с допълнението “Нито съм гледала какво има вътре, нито знам… Проверете си всичко, моля.” Така и направих, но около два часа по-късно. Всичко си е на място.

Няма да кажа, че сега съм по-спокоен, защото никога не можах да се разтревожа, че е било възможно да се случи нещо друго! Човек свиква с генералното мислене на хората около себе си и знае, че може да разчита на тях – може би и защото ако аз намеря нечий портфейл, ще го предам където трябва, и няма да си подкопавам съвестта заради няколко долара в брой или заради възможността да трупна пари на нечия чужда кредитна карта. И понеже всички ние – човеци – съставляваме обществото, в което живеем (и това не е някакво имагинерно и безотговорно понятие), на някои места в този свят е по-лесно човек да не се тревожи за такива всекидневни дреболии 🙂 .

А аз ще гледам следващия път да съм по-внимателен с това къде си оставям портфейла…

19 thoughts

  1. Някои хора с техните манталитети водят до развитие. Други, с техните манталитети, спират развитието!

    Няма нищо случайно!

    🙂

    Поздрави

  2. Абсолютно същата история мога да я разкажа и аз! Но аз живея в България.

    Такива глобални изводи за мисленето на хората около теб са изключително крайни и очевидно – не доказани. Аз съм доказателство за това, че и в България се процедира по същия начин.

    Все пак има хора и хора… Сигурна съм, че ако портфейла не бе попаднал в правилни ръце, без значение в коя държава живеем, и двамата можеше да си вадим документите наново.
    Нещо повече, в моя портфейл имаше повече пари в брой.

  3. Понеже живея в България, не бих се надявала да ми върнат портфейла, въпреки че никога не очаквам да ми откраднат портфейла от джоба / чантата, макар че ми се е случвало няколко пъти 🙂

  4. В подкрепа на Des — крайните изводи са и изключително дразнещи и малко надменни. Вероятността за това да си намериш портфейла е многократно по-висока в САЩ по една много проста причина — никой не му трябват пластмасовите карти, които са там, съответно няма интерес да се краде. Примерно както като си загубиш ключовете в България. Сложи $1000 в портфейла си и го “забрави” не в супермаркета, ами на бензиностанция пък да видим.

    И едни пример: преди около 5-6 години (значи сметнете ситуацията в България тогава) си изпуснах портфейла в такси вечер. На сутринта тъкмо когато мислих да звъня по банки, телефонът в къщи звънна. Беше таксиметровият шофьор. Беше си направил труда да намери телефонът ми, по адресната регистрация (по онова време тел. 145). В 6 вечерта се срещнахме и ми върна портфейла, с всичките примерно 60 лева вътре. Аз разбира се му ги дадох, но човекът ми ги върна! Вероятноста това да стане в САЩ е същата като тук (като знам кви хора им карат такситата).

  5. Така е, съгласен съм с Георги- добри хора има навсякъде. Навсякъде има, разбира се и страшни негодници.

    Срещал съм мили, великолепни хорица в Сицилия. Ама като знам какви други ги има там…

  6. Имал си късмет, честито 🙂

    В подкрепа на Des и Георги:
    Миналата година бяхме с компания на ExitFest в Нови Сад (Сърбия). На 2-ма човека им откраднаха портфейли и телефони по “най-културен” начин – само парите. Всичко друго нашите приятели си го намериха подхвърлено на охраната на фестивала.
    Извод: На никой малък недоброжелател (изключваме мафията) не му трябват лични неща, всеки предпочита пари.
    2-ри извод: Свестни хора има навсякъде.

  7. Уважаеми,

    Крайните изводи на Владо не са крайни. Обявявайки ги за такива сигурно изразявате патротизма си, ама по български.

    Очевидно е, че в САЩ шансът да ти върнат портфейла е 10-ки пъти по висок, отколкото в БГ. Както и обратно – шансът да ти го откраднат е много много пъти по-нисък.

    Оттам следват генерални изводи за обществото, в което живееш. Проблемът е, че подобни изводи може да не се харесат на местното БГ население. Ама здраве – то затова е местно.

  8. Ако може малко да опонирам на Ясен, но си мисля, че това се е получило, защото все пак Владо живее на края на света в малко градче, да не кажа село (щото, Владимирски, ти каза “селската полиция”), а тама вероятността е пак по-голяма да не те окрадат. Виж в по-големите градовееее … мисля, че там работата е друга. Ама пък да не философствам толкова, все пак не живея там 😉

  9. Мен пък ме интересува един строго научен въпрос: Къде се намират в пространствено-времевия континуум генералните изводи и мисловният процес? Дали генералните изводи предхождат мисловния процес, или го завършват? В зависимост от отговорите на този научен въпрос, биха могли да се направят генерални изводи.
    Само че аз няма да ги правя, тъй като съм тъмен балкански субект, който мирише на лук и вкиснато. И затова отивам да чета Христо Калчев, да люпя семки и да плювам по пода, па да го размазвам с крак. Пърдон! – както беше казал бай ви Ганя на гости у Иречека – то туй малко просташко си пада, ама човещина. Мойш ли я спря?

  10. @Yassen (& Peter): Благодаря, изпреварихте ме 🙂 . И съм много съгласен с вашите твърдения.
    @Des, Георги, Марин: Няма да уточнявам с коментар, а направо ще напиша нова статия тези дни. Държа да отбележа, че НЕ говоря за изключенията – добри и лоши хора има навсякъде под слънцето – а за статистиката!! За това, на което му викам mindset – къде е по-вероятно да очакваш да си намериш изгубената вещ без проблеми или къде е по-вероятно хората да спазват законите и правилата даже и без да имат полицай до себе си.
    А иначе за това дали “пластмасовата кредитна карта” е по-предпочитана от кеш – естествено, че е. На нея могат да се натрупат много повече покупки в сравнение с $1000 в брой. Доброто от моята гледна точка е че после тези загуби ще бъдат поети от банката, издала картата, а не от собствената ми сметка.
    @Лу: Не живея съвсем в село – тези термини понякога биват употребени в неправилен смисъл от мен 🙁 . За протокола – живея в предградие на втория по големина град в щата Ню Йорк 🙂 .
    @Бисер: С теб ще имаме по-дълга дискусия май – а тази вечер съм уморен и не ми се пишат дълги коментари. Ще пиша утре или ще те дебна на Скайп 🙂 .

  11. Пиши бе човек, пиши бе! Аз обичам монолозите, а пък ако са и перипатетични монолози – значи ще са и полезни за здравето…

  12. Статистика.
    От Уикипедия: The United States has the highest incarceration rate in the world at 737 persons imprisoned per 100,000[12]. A report released 2/28/08 indicates that in the United States more than 1 in 100 adults is now confined in an American jail or prison.[13] The United States has 5% of the world’s population and 25% of the world’s incarcerated population.[2]

    Това по въпросът за това къде се извършват повече престъпления – у нас или в САЩ. Или може би – къде хващат и осъждат престъпниците?

    И само за добавка – преди няколко дни четох, че миналата седмица в Чикаго е имало примерно 22 убити тийнейджъри в рамките на няколко дни.

    Темата е ужасна в България, защото човек не може да разчита на масовата справедливост, а само на изключенията.

  13. @Вени: Някои неща са по-пресилени в САЩ, но тук хващат и осъждат много повече престъпници, отколкото в България, където всеки е “нечий човек” или “от лъв нагоре” и в повечето случаи може да си уреди да му се разминат последствията от нарушаване на законите – за справка можем да погледнем последните няколко години 🙂 .

  14. А какво да ти вземат след като имаш 4 долара в кеш? Тия 4 долара нямат и пет лева. Нормално е да ти го върнат. И в България биха ти го върнали. Народа вече не е толкоз прост, та да се юрне да пазарува с чужди кредитни карти. Въобще не ми е особено ясно каква е идеята на цялата “статия”, вероятно опит за самобичуване за това, че сме се родили в България и дай сега да ударим г*за в тавана, че сме успели да прелетим атлантика. За щастие в България и в Европа като цяло липсват масовите разстрели на полудели колежани и чиновници, които пресата оглася през седмица. И изобщо не ми я хвалете Северна Америка, няма по-недемократичен континент и по-облъчено от долна пропаганда население от това на САЩ и Канада.

  15. Живеейки на практика по малко в двете страни ще кажа следното:
    1. Америка е голяма страна, пълна е с всякакви хора- добри и лоши. България е малка страна, също пълна с всякакви хора- добри и лоши. Честно казано винаги ми се е струвало трудно да деля света на “българи”, “американци”, “немци” и прочее. Това къде живееш, какъв е цветът на кожата ти и прочее има малко значение за истории от типа на тая с връщането на портфейла. Има значение какъв морал имаш, как са те възпитали майка ти и баща ти, как си се възпитал сам.
    2. Шансовете да си получиш портфейла там вероятно е малко по-голям отколкото в България. Но много малко по-голям.
    Slainte!

  16. @Codile: В статията говоря за статистиката, не за изключенията. Да, навсякъде живеят и добри и лоши хора! Но според това, което аз съм видял и изпитал, по статистика вероятността да си получиш обратно портфейла в Щатите е по-голяма от вероятността да си го получиш обратно в България. Нямам цифрови данни в подкрепа на това твърдение – то е базирано на това, което аз съм видял, изпитал и/или чул от роднини и близки приятели.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *