Корпорации и отговорност

Вчера разказах за семейство Ригас. А напоследък наблюдавам как доста крупни американски бизнесмени си имат разправии с правосъдието и понякога си отнасят присъди, независимо колко пари имат. Миналата година Марта Стюарт, бизнесдама с конгломерат от фирми на стойност стотици милиони долари, беше обвинена в задкулисна и незаконна сделка с акции на стойност около 200,000 долара. Доста мижава сума за нейната фирма. Но понеже беше нарушила закона, прекара пет месеца в затвор. Е, с лека степен на сигурност, но все пак затвор. И сигурно е научила доста неща от това си преживяване. Вече май не е от висшите мениджъри на публичната компания, основана от нея, чиито акции малко потънаха покрай съдебния процес. Репутацията й е пострадала. Но сигурно другия път ще се замисли преди да направи нещо незаконно… И други топ-мениджъри на крупни фирми са подсъдими – бившият CEO на WorldCom, този на Tyco, ръководният състав на Enron. Защото в повечето случаи покрай тяхните машинации изгарят работните места и спестявания на доста обикновени граждани. И държавата, като основен представител на интересите на тези хора, се намесва. Хора с годишни заплати от по няколко милиона долара (плюс бонуси) може да посетят затвора. Но в повечето случаи са си докарали тази ситуация със собствените си действия. И никой не им е виновен. А и не могат да бутнат подкупи тук-там и да се оттърват. Не става!

И точно това е една от причините, поради което доста неща от държавната уредба на САЩ ми харесват. Че като редови гражданин не се чувствам постоянно прецакан от хора с повече пари и власт от мен. Законите са писани за всички и би трябвало да се спазват от всички. Преди две години щерките на тогава действащия президент Буш бяха хванати в крачка – да пият бира без да имат 21 навършени години. Осъдиха едната на осем часа обществен труд с последващ тримесечен изпитателен срок. И момичето си изтърпя наказанието. Баща й не се обади на съдията да я оправдае. А сигурно е бил в състояние. Но това не би бил пример на държавен глава.

Та мисълта ми е че при една работеща държава не би могло много хора да си веят байрака без основание – на база моментна власт, пари, положение или каквото и да е било. Ако някой е нарушил правилата, трябва да си понесе последствията. И затова аз вярвам, че съвременните многомилиардни корпорации спазват правилата. Аз работя за една такава и мога да ви споделя от опит колко курса по бизнес етика ни искат да изкараме всяка година. И не само на думи и сертификат, а на дела. Но това е и плюс за нас, работещите в нея – можем да излезем чисти от мъгляви и нееднозначни ситуации, които понякога ни идват на главата. Главната цел на for-profit фирмите е да реализират печалби. Затова са създадени. Но печалбите естествено не трябва да са в ущърб на обикновения човек. И мисля, че бизнес анализаторите го знаят. Когато човек няма доходи, не може да е “клиент” на тези корпорации. И затова трябва спиралата да се развърта навън – колкото повече един човек има възможности, толкова по ще е добре и за фирмите, които произвеждат продукти за този човек. За жалост обаче всяко правило си има изключения :-(. И се намират и тъмни субекти и фирми. Но при реална пазарна икономика те доста бързо изчезват от пазара – просто на клиентите им доста бързо става ясно с кого си имат работа и спират да купуват продуктите на тъмните субекти. И им “врътват кранчето” и ги принуждават много бързо да се обявят Out Of Business. Това е властта на масовия потребител – да купи и да похвали, или да не купи и прави антиреклама на дадена фирма. В днешния информационен век това много бързо довежда до възхода или падението на даден икономически субект. Така че за мен няма значение как изглежда дадена компания в момента – дали като вълк или мастодонт. В момента в който тя вземе да тъпче стадото, лека-полека изчезва.

2 thoughts

  1. Владо, така е – но в същото време виждаш как celebrities като Michael Jackson, OJ, Robert Blake, P Diddy се отървават защото имат пари да си назначат най-добрите адвокати. Ако нещо такова се случи на теб или на мен – вече щяxме да сме в затвора. Това според мен е неравноправие. Може би на всеки автоматично трябва да се даде произволен public defendant, но тогава от какво ще живеят адвокатите?

    Пламен

  2. та като е станала дума за отговорността нещо интересно за реалността в България и това кой и за какво носи отговорност в БГ …

    “София – красавицата на балканите”
    http://www.dnes.bg/article.php?id=9925

    BTW няма никой виновен за това………

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *