Да бъдеш различен

Преди няколко дни се заговорихме с Ник – припомняхме си пътешествието до Washington DC през ноември – когато той каза нещо, което доста ме учуди. “Тате, аз съм единствения от моя клас, който някога е бил в Washington”. А до DC не е чак толкова далеч, да речеш – само около 450 мили.

Но какво да се учудвам като не трябва… От доста време се чудя как на някои хора изобщо не им се пътува – предпочитат да си дават парите за плазмени телевизори и кожени канапета. Познавам хора, родени и отраснали в Buffalo, които никога не са стъпвали в New York Citi – а и то е на 6 часа път с кола (400 мили). Нашето семейство е точно с обратната нагласа – още нямам плазмен телевизор, но съм видял 40 щата. С Ник преброихме щатите, в които той е бил, и ги записахме в дневника му – неговата бройка засега е 26, а още няма 9 години 🙂 .

Продължавам да уча децата ни, че е добре да бъдат различни от масата хора около тях. Не че не са различни сега – бройката на децата с родители чужденци в училището сигурно е под 10 (не че аз вече се чувствам чужденец тук, но има някои хора, които придават значение на този факт… 🙂 . Не прекарват часове на седмица, гледайки поредното спортно състезание (хокей, американски футбол) и обсъждайки всяка ситуация и разиграване. И двамата са умни и се справят добре в училище – но се учудвам, че даже и в началното училище има деца, за които да учиш и да успяваш не е нещо добро. Че даже и го казват на другите. Но аз добре научих Ник и Вик за значението на думата loser и има обясних как могат да не попадат в тази категория – даже и когато това означава да са различни от стадото около тях. И се радвам, че и двамата са прихванали това и не ги е страх да се изявяват и да показват пред другите, че знаят и могат повече. Вярвам, че това ще продължи и когато са по-големи – а аз от своя страна ще продължавам да го подсилвам и да насърчавам децата!

А Ник иска пак да отидем до Washington, но този път да влезем да разгледаме Белия Дом отвътре, да се качим до върха на обелиска и изобщо да видим повече от историята на града и страната 🙂 .

12 thoughts

  1. Не виждам какво те учудва това – всеки си има ценности. За теб е ценно и приятно да пътуваш, за друг – да си гледа якия телевизор, за трети – да ебе по много жени.

    Аз също не обичам да пътувам – давам си парите за аквариума си, за книги, дрехи и т.н.

  2. Това значи ли, че този който не обича да се изявава и да показва на другите, че знае и може повече, е лузър, понеже избира да прави това, което му харесва?
    Ще ми е интересно да прочета постинг на тема какво според теб е лузър 🙂

  3. @Манго: Определено са различни щати :). DC е нещо като “София-град”, докато Washington е на west coast… къмто 4.5 часа полет от DC.

  4. Не можах да открия за коя Tonawanda става въпрос, но предполагам, че е малък град. А във всеки малък град във всяка страна е така. Ако в малките градчета и селца в България имаше работа и там малко хора щяха да са ходили в големите, дори на по-малко разстояние от 450 мили. Познавам хора от Видин, които не са стъпвали в София, да не говорим за Румъния и Сърбия, на една крачка. Разбира се, да си различен и най-вече да култивираш различност в децата си е трудно в какъвто и да е контекст. Въпросът е как да го правиш, без да ги учиш и на пренебрежение. Трудно е.

  5. Поздравления – да учиш децата си да бъдат отворени за света, да са любопитни и любознателни е нещо много хубаво.
    Обичам да казвам, че човек трябва да не си слага сам капаци на очите. Ако някой се чувства добре в малкия си свят на сигурност и повторяемост, добре. Щом другите имат нужда да се обогатяват и да си оварят очите за света – чудесно! Нека го правят! Нищо, че са различни.

  6. Според мен едно необходимото и разбира се не достатъчно условие за да намериш и изпълниш предназначението си в живота е това никога да не ставаш част от общото стадо около теб. Никога да не се стремиш да бъдеш като Еди Кой Си. Имаше една книга: “Роден си оригинал не умирай копие”, в която се казваше, че за да развиеш потенциала си трябва да си в известна степен различен трябва да бъдеш самия себе си. Разбира се това не е никак лесно затова масата хора около нас просто преживяват някак си. Едно време по философия учехме, че около 80% от хората не мислят. Бях удивен от този факт и не го приех, но с времето разбрах, че това е самата истина. Радвам се когато говоря и познавам хора, които не са от този процент. Желая ти успех с възпитанието на децата и вярвам, че си на прав път.

  7. неговата бройка засега е 26, а още няма 9 години 🙂 Тъй тъй.. не е лошо човек да гледа света още от малък, иначе лошо става. Но въпреки че е по-трудно да кажа моето мнение: по-добре повече чужди държави- където хората наистина живеят различно… приятни пътешествия!

  8. @Codile: Да ти кажа честно, в някои държави толкова различно живеят хората, че не знам дали си струва посещението… И аз съм се променил – а съм бил в доста страни – и вече май не ми се ходи много-много по чужбина.

  9. Е нямам предвид Узбекистан (макар че на мен много би ми било интересно да посетя именно забравените от Бога страни в бившия Съветски Съюз). Струва ми се обаче, че западният свят е добре да се пообиколи докато човек е млад- за да може да направи информиран избор.
    Иначе те разбирам за ходенето много-много: тези дни се усетих че нямам никакво желание вече да гледам нови градове 🙂
    Slainte!

  10. @Codile: Относно ходенето – не ми се ходи в чужбина, иначе определено ми се обикаля още из САЩ! Има още толкова места, на които не сме ходили, че страната е доста голяма…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *