Случки от предградията: Петокласникът

Тези дни почти всяка нощ пада по около сантиметър сняг и само ме дразни – не е като да си пускам снегорина, но не ми се и оставя, защото се натрупва, а не знам кога мога да разчитам на затопляне и топене, така че сутрин излизам малко преди децата да тръгнат на училище и поразринвам тротоара и алеята за колата с лопатата.

Онзи ден точно чистех тротоара, когато трябваше да поспра и да дам път на един от извънредно редките по това време минувачи – един петокласник (поне приличаше на такъв – голямо дете, но беше тръгнало за нашето училище, което е до пети клас). Дадох му път и точно когато се размина с мен, момъкът ми пожела “Приятен ден”.

Това не ме учуди – тук повечето хора са по принцип така любезни, но мисълта ми се върна години назад, когато и аз бях на неговата възраст, и когато ни учеха да сме любезни с всички хора. Припомних си как ставах да освободя място на някой възрастен човек в тролея, как отварях вратите на обществените сгради и други такива дребни дейности, които вече са рядкост в доста ситуации. Аз все още се държа по този начин – явно уроците от детството са ми доста вкарани в главата, още ги помня и просто не мога да си помисля как бих могъл да се държа по друг начин освен любезно 🙂 .

Не ме разбирайте погрешно – никога не съм харесвал обществения строй “социализъм”. Дядо ми е обитавал Софийския затвор в продължение на 4 години пред шестдесетте заради единственото си прегрешение, че е бил “буржоа” и е притежавал магазин. Но както казвам и на американците около мен, които ме разпитват за тези години, някои неща бяха направени по добрия начин. Никога не съм виждал наркотици в техникума или по улиците… Може да съм бил наивен, но определено тези неща не бяха толкова широко разпространени, колкото са сега. Имаше и други дреболийки, които направиха живота ми като дете по-приятен – но както веднъж Антония ми сподели, това е било за сметка на силно ограничената свобода на поколението на нашите родители.

Мисля, че петокласникът ми пожела “Приятен ден” защото наистина си го мислеше. А и може би защото ме видя, че специално разчистих първо тротоара (след като го видях да идва), за да може той да не гази снега поне пред нашата къща.

Приятна седмица на всички!

6 thoughts

  1. Чавдарчето е примерно дете,
    играе, пее, учи се, чете
    Чавдарчето учтиво поздравява,
    то възрастните хора уважава

    🙂

  2. Приятно начало на седмицата! Дано и краят и бъде увенчан с нещо хубаво!

  3. То си е до възпитание.И преди години или сега,и в Америка или в България си има и възпитани и невъзпитани хора.Не е до времена или до държави,а до възпитание(90% получено от родителите и 10% получено в училище)и интелект.А то,че през комунизма така ни “стягаха”си беше работа насила и под страх,а не толкова до възпитание.Всичко беше до “да не те види някой какво правиш или не правиш”,за да не те “изкаже на другарката или пионерската ръководителка”.Още си спомням какъв страх брах на едно пионерско събрание(май така се наричаше) да не ме изкарат най-отпред,за да да давам обяснения ,щото през лятната ваканция вместо да ходя на репетиции на вокалната група”Планинарче”,аз се скатах и не ходих.Та така и за другите неща през този период.

  4. Един от най-ярките случки, изненадали ме приятно в Бостън, е от кварталния супер. И то благодарение на малко момиченце, някъде на 4-5 годинки само, родителите й я возеха в количката. Разминавахме се по една от алеите, когато детето ми се усмихна и каза много леко и приветливо “Hi, how are you doin'”. Спрях, отговорих, че съм добре, благодаря за вниманието, а тя как се чувства. Увери ме, че и тя е в прекрасно настроение и ми пожела хубав ден. Повтарям, беше на не повече от 4-5 години!

    Сума ти познати твърдят, че западната цивилизация била лицемерна. Само ти се усмихвали, а всъщност хич не те харесвали. Въобще не съм съгласна с тази позиция, разбира се. Просто искам всички да са любезни един с друг, а какво си мислят всъщност въобще не ме вълнува, стига да не се държат зле.

  5. @Дончо: Помниш и ти за чавдарчето, а? Май хубаво са ни го набили това в главите едно време 🙂 .
    @kenkal: Мерси 🙂 . Всеки ден ни е подарък и колкото по-скоро се научим да се наслаждаваме даже и на простичките неща в живота, толкова по-хубаво ще живеем!
    @JoyElectricLand: Да, навсякъде има възпитани и невъзпитани хора. Въпросът е като погледнеш отгоре какво показва статистиката – т.е. от твоята лична гледна точка с представители на коя от тези две категории се срещаш по-често, даже и когато изборът не е твой (на опашка в пощата например). А аз лично си мисля, че понякога на децата им трябва твърда ръка и дисциплина, иначе се развалят – но съм замислил една малка статийка по този въпрос, която ще напиша най-вероятно в неделя.
    @Антония: Много сме си говорили с теб и знам, че сме на същото мнение. Какво значи лицемерна? Аз си имам живот и хората около мен не могат да ми окажат чак толкова голям натиск 🙂 . Предпочитам да ми се усмихват и да са любезни, а какво всъщност си мислят не ме засяга чак толкова. Ама може би след толкова години тук мозъкът ми вече да е “промит” 😉 …

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *