Албуми на остров

По инициатива на Майк Рам, през Марио Асенов:

Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Ето ги моите албуми:

  1. Casting Crowns – “Casting Crowns” (2003). Християнски рок по най-добрия възможен начин.
  2. Relevant Worship – и двата им албума досега (макар че вторият още не е издаден 🙂 ). Доста често работя с тази група и ми харесва и стилът ми, и настройката им защо точно го правят…
  3. Paul Baloche – “A Greater Song” (2006). Това е един от любимите ми християнски композитори и изпълнители. Гледал съм го на живо на KingdomBound миналата година – и оттогава ми харесва и начинът, по който се представя на сцената.
  4. Robin Mark – двете части на “Revival in Belfast” (1999, 2004). Обичам келтската музика, а Робин Марк я е комбинирал с хваление и резултатът е много добър. Аз се запознах с него миналата година – и още се усмихвам вътрешно на шегите му, поднесени с почти неразбираем ирландски акцент 🙂 .
  5. The Who – “Live in Leeds” (1970). Много енергия, джангър и закачки с публиката. И почти всички части от Tommy изпълнени на живо.
  6. Jethro Tull – “Thick as a Brick” (1997) – 25th Anniversary Edition. Доскоро бях забравил колко сложен от музикална гледна точка е този албум (издаден за първи път през 1972-а) – нищо, че се състои само от една песен 🙂 . Дискът за 25-тата годишнина има още две парчета – 12 минути изпълнение на първата част на живо (макар че студийният запис ми харесва много повече…), както и някакво интервю с членовете на групата.
  7. Щурците – “Конникът” (1985). Винаги ще ми напомня за годините на младостта в България, както и за първия рок-концерт, който посетих в живота си.

На свой ред предизвиквам Дончо, Люба и Панев.

5 thoughts

  1. @Пламен: Мога да мина без Pink Floyd – определено! А на Metallica никога не съм им бил фен и никога не съм ги харесвал…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *