Детство мое

Напоследък с децата си припомням годините на моето детство – когато нямаше цветна телевизия, компютри и iPod, а само “Не се сърди, човече” и игра на мач и на фунийки по задните улички на махалата… Даже в центъра на Пловдив беше истинско събитие да има паркирани две коли на улицата следобед след училище – и те естествено бяха спряни по начин, който не ни позволяваше да уредим футболното си игрище (състоящо се от четири камъка за врати и една топка) и ни караха да мислим отмъщения от рода на картоф в ауспуха. Няколко години поред пейзажът пред нас представляваше изкоп за подлез, където си играехме на война сред локвите и стърчащите арматурни железа или на “подразни пазача на обекта – “дивото чиче” – и избягай преди да те е пипнал” 🙂 – защото шамарите си бяха разпространено средство за възпитание. Понякога страдаха съседските прозорци или насадените пред къщата цветя, но винаги си намирахме с какво да се занимаваме след (или преди) училище.

Не, не съм тръгнал да се гоня с момчетата и да плюя фунийки с калема ;). Изровихме няколко “тихи игри” (board games) – Monopoly и Не се сърди, човече (в САЩ се нарича Sorry) и започнахме да играем с децата вечер. На тях много им хареса, въпреки че не отказват и Star Wars или LOTR на компютъра или GameCube. Когато сме седнали всички заедно пред картоненото игрално поле и хвърляме зарчето по реда си, се чувстваме специално 🙂 и много по-близки, отколкото когато сме седнали всеки пред своя компютър. Ще проверя за още такива игри, че зимните вечери са идеално време за подобен род занимания.

Да, живеем в XXI век, но някои неща са вечни! Най-вече собствените ни спомени…

Помните ли веселите времена на собствената си младост??

12 thoughts

  1. Улицата ни беше затворена в единия край. Имаше само две коли (Лада на местния инструктор и Ситроен на местния автомонтьор). Играехме изключително на платното, под дебелата сянка на кестените.

    В квартала нямаше момичета на моята възраст, все момчета бяха. Та така се научих на мач, на фунийки, на топчета 🙂 Карахме колело и ролкови кънки до изнемога. А вечер сядахме ‘на камъка’ (една доста голяма скала, която ей така си седеше на тротоара срещу нас) и си разказвахме страшни истории. Или пък решавахме да играем на жмичка в тъмното.

    На Поклади палехме огън на реката. Т.е. татковците ни го палеха, а ние подскачахме около него 🙂 Страхотно ярки спомени имам за искрящите пламъци, семейства с деца, ту смеещи се, подхвърлящи закачки, защото всички се познаваха, пришълци нямаше, ту закротили се, омагьосани от пукота на горящо дърво.

    В двора на къщата ни съм намирала костенурка. А веднъж татко улови таралеж. Улични кучета нямаше, но имаше много котки.

    Всяка неделя татко и приятелите му играеха мач в двора на кварталното училище. За нас, децата, беше много смешно да гледаме как някакви “стари хора” на по трийсет и няколко години тичат след топката, изплезили езици, а от време на време и “благославят” подобаващо 🙂 След това играеха на белот или в нашия двор, или в съседите, като много внимаваха да не сложат масата под черниците 🙂 Татко си беше направил разни примитивни щанги, гладиатори, въобще соц. фитнес уреди и събираше половината махала “да вдигат”. Момчетата на по 15-20 години му викаха “бате”, а към майка се обръщаха с “лельо” — много се забавлявахме с тази несправедливост 🙂

    Веднъж си бях оставила якето на оградата, а с приятелите играехме на 30-40 метра от нас. Мина едно по-голямо от нас циганче и ми грабна дрехата. Веднага се оплаках на дядо ми, който намери кварталния, който отиде в циганската махала, опали няколко шамара на малкия крадец и ми върна якето. Това е единственият ми спомен за несправедливо отношение към мен от страна на връстници/по-големи деца. Разни джобения, юркания и т.н. не можеха да просъществуват, защото всички родители се познаваха помежду си и веднага изтичаше инфо кой се е държал неподобаващо. А шамари наистина имаше 🙂

    Слънчеви времена бяха.

  2. Едно предложение за бордова игра : Carcassonne. Купихме си я преди 3 седмици и имаме вече доста часове забавление с нея 😉 Жалко само, че в България не намирам допълнителните комплекти, но все ще ги купим от някъде.

  3. Не играте ли Scrabble? Като бях малък я нямаше тази игра тук, но пък се зарибих по нея на “стари години” 🙂 Не знам на английски как е, но с български думи е много яка!
    Иначе като малък играех много често на табла(с дядо ми, след вечеря, във времената на режима на тока 3:1 😉 ), домино, “Черен Петър”(това е игра с карти за тези, които не знаят), на “Война”, “Дама”(на “Не се сърди, човече”-то обратната страна на дъската), “Бикове и крави”… Сега си спомням и за още една игра, която малко прилича на “Монополи”, но е българска(или поне така си мисля). Казваше се “Послушай картата” и беше тип “хвърляш зарче, местиш пионка, теглиш карта, правиш написаното на картата”. Като пораснахме малко повече се прехвърлихме на белот и покер(с клечки, не с пари 😉 ). Такива ми ти работи… Това обаче е за “тихите игри”. А пък тези, дето ги водят “outdoors” – за тях май отделна тема трябва.

  4. Ние обичаме да играем на карти – лъженка, гледай си работата, кент и блато. Пада голям смях. И специалното настроение ни сближава. Ако не си ги забравил, опитайте.

  5. Ееех, какви времена бяха… 🙂 Залисани от всекидневието изтикваме тези спомени дълбоко в паметта, но каква наслада носят те, когато изплуват обратно – дъвка “Идеал” (“а “Турбо” помните ли го, то беше към края на 80-те), не се сърди човече, шах, дама, 3-5-8, белот, Черен Петър, скамбил (това е на нашия диалект, научното название не ми е известно), споменатите от kenkal, миженка, стражари и апаши, стрелба с прашка, игра на топчета, народна топка, футболът беше мания за момчетата. Имаше една игра дето се подскача на един крак и се хвърля плосък камък в нарисувани на земята квадрати. Как се казваше? 🙂
    А на бригадите какъв купон беше… Ехей!

  6. Нас също не можеха да ни приберат от улицата. Или играехме на “Блейк и великолепната седморка”, или на “Планетата на маймуните”, на мижидарка, разказвахме си вицове пред блока и смеховете ни кънтяха в тъмното. А тва с картите 3-5-8, Вист, Монопол … как ме върна във времето, когато беше режимът на тока 3:1 и след тренировка се събирахме цялото семейство и плющяха ония карти … Помня татко как шмекеруваше и на 3-5-8 искаше да ми вземе всичките тузове … еееех, какви времена беха само 🙂

  7. Дааа, и ние играехме на Блейк и Великолепната Седморка. Аз май бях Кали, като се замисля сега 😉 Бяхме толкова щастливи! Може би това е от детството, не от времето… не знам. Май че всяко поколение смята своето детство за особено и безметежно.


    Коментарът е транслитериран от администратора.

    Моля пишете на кирилица.

  8. Каде може да се намери тази игра -Carcassonne?Вижда ми се интересна.Аз препоручвам Tikal и Scotland yard

  9. Някой ако може да ми каже от каде мога да си намеря правилата за scotland yard изгубил съм ги а и бяха на немски старите ми и така и неможах да ги преведа за да я поиграя 🙂 благодаря предварително пишете ми на tiger990@mail.bg

  10. Хей Владо,здрасти,
    Нещо много си занимарил блога напоследък. Виж какви интерсни истории има отгоре. Много си го оставил оскъден последната година. Не пишеш много.
    Аз се бях прибрал в БГ за една година, малкия да изкара първи клас там, та да научи български език. Скоро се върнахме пак във САЩ, обаче нещтата тука не са както преди, вървят много на зле. Може и за много по дълго време да си отидем в родната страна. Хайде много здраве и наслука!

    Тодор

  11. @Тодор: Абе то ако нещата тук вървят на зле, в България ще са още по-зле! И поне за мен не е за предпочитане да отивам натам в този случай.
    Успех!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *