За държавата и държавните работи

Онзи ден ходихме с Бо в офиса на една държавна агенция по работа – и набързо си припомних колко тромаво и неефективно работят подобни служби. Да, имат система за записване и раздаване на номера – така че поне не трябваше да чакаме прави на опашка тип “триъгълник”, а си седяхме спокойно в очакване на реда си – но светлинното табло, на което трябва да се обявява следващият номер, не работеше, а дамите иззад гишетата викаха поредния си клиент на глас. От четири гишета бяха отворени само две – и отидоха към 35 минути чакане, а нашият номер беше петият поред. Тоалетната в чакалнята беше заключена – за ползването й трябваше да се викне охранителят, който да я отключи 🙁 . Върхът беше на гишето – жената зад него имаше говорен дефект и трябваше много да се напрегнем, за да я разбираме. Ясно ми е, че и тя има право на работа, но инициативите с недискриминирането и “Работодатели за равен старт” понякога ми лазят по нервите – все едно да се гледаме заекващ диктор по телевизията. Тази дама спокойно можеше да работи вътре в офиса – там, където няма да има вземане-даване с клиенти, болшинството от които са или възрастни хора, или чужденци, и би им било още по-трудно да разбират някой с говорен дефект.

В пощата са същите – доста често рано сутринта е отворено само едно гише от три и трябва да се чака 10-15 минути за елементарна операция. Но и те реално са спонсорирани от държавата, нямат реална конкуренция (въпреки че куриерските фирми вече им дишат във врата) и могат да си позволят да карат клиентите си да чакат.

В България пък искали да връщат разпределението на завършващите студенти с лекарска специалност, че нямало място за всички в София. Поставянето на цени на лекарски услуги от Здравната каса също ме озадачава – според тях поставянето на една пломба струва 17.39 лв – т.е. малко повече от кило и половина кашкавал, ако се не лъжа.

Ясно е, че разправията с държавни учреждения и чиновници е една и съща блъсканица по всички краища на този свят. Когато някой се чувства спокоен за работното си място, заплащането му не зависи от резултатите, които показва, и когато клиентите му нямат избор, винаги най-напред страда качеството на услугата, предоставяна от този някой. Според мен предимството на живота в САЩ е, че личното взаимодействие с подобни институции е сведено до минимум и човек не трябва да губи време и нерви да се разправя с тях и служителите им!

В петък сутринта трябва да посетя друга държавна институция. Надявам се там да работят бързо и експедитивно 🙂 .

3 thoughts

  1. “Когато някой се чувства спокоен за работното си място,заплащането му не зависи от резултатите,които показва,и когато клиентите му нямат избор,винаги най-напред страда качеството на услугата,предоставяна от този някой”-еййй,това много точно го каза,а аз си мислех,че само аз го забелязвам 🙂 .Помниш ли прословутите “продавачки” от ерата на комунизма?Едни такива любезни,отзивчиви,внимателни с клиентите… :)) .Ама за съжаление,все още се срещат,макар и по-рядко.Но май вече сме се научили да не им обръщаме много внимание,да не им се “впрягаме”,както се казва 😉 .

  2. @Веси: Не си само ти 🙂 . Това го има по цял свят – заради това аз искам държавата да се занимава с възможно най-малък брой дейности, а не да контролира и преразпределя всичко.

  3. Институцията, която посетих в петък, се представи отлично! От влизането ми в сградата до излизането – като можах да си свърша работата, за която бях отишъл – минаха около 15 минути.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *