Социопатическо…

Днес пак четох вестник “Сега”. Искам да имам информация за нещата, които се случват в България. Но понякога само се ядосвам като чета българска преса, и особено коментарите на читателите в онлайн изданията. Но днес не успях да се ядосам. Само се замислих. Коментарът, който ме накара да се замисля, пак хвалеше нас българите и леко осъждаше “социопатичните западняци”. Не знам защо тази мисъл ми влезе в главата. И като карах колата напред-назад, ми идваха разни мисли. За това кой всъщност е по-социопатичен.

Не съм търсил в речник точното значение на “социопатичен”, но аз лично го възприех като някой, който се страхува от поява в общество. И аз лично разбрах мисълта на автора като “западняците се страхуват от себеподобните си и затова се затварят в себе си”. Но наистина ли е така? Да, отношенията между хората в България са едни, а извън нея – други. Ние сме учени още от малки, че сме много дружелюбна и отворена нация. И това може и да е така, но обществото ни не е такова. Иначе досега родината да е цъфнала и вързала. И то няколко пъти поред. Защото ако всеки индивид в едно общество изпитва удоволствие от дейности, които правят нещо за благото на това общество (и другите индивиди в него), обществото се развива. А нашата държава вече колко години поред като че ли все на едно ниво стои. И колкото и да се сменят лицата на обществото, цялостното ниво като че ли не е мръднало много. Защото не можем да отречем, че сме големи индивидуалисти. И затова не сме силни в отборните игри – примери с футбола ни няма да давам, но всички се нагледахме на “изненади” през последните години. Когато всеки дърпа чергата към себе си, обществото не върви, а тъпче на едно място. Да, понякога са потребни жертви от страна на индивидите, но те донасят резултат. Това, което аз поне виждам в USA е, че повечето хора наистина са големи индивидуалисти, ако ги хванеш на разговори в някой ъгъл. Но когато на хоризонта се появи нещо голямо, което оказва влияние върху обществото им, обикновено се хващат за ръце и сами се измъкват от ситуацията. Или типично по каубойски отстрелват голямото нещо и след това се радват. Но колкото и всеки има собствените си интереси, никога не забравят и общия. Защото ако днес съседът ми страда от нещо, утре то може да похлопа и на моята порта…

И искрено се надявам, че ние като българи не си мислим, че сме толкова общителни само защото на доста от нас им върви много гладко приказката на маса след 2-3 ракии. То така и баба може, дето се вика. Ама кел файда от едни и същи празни приказки само. Докато не оставим езиците си на мира и не вземем да работим на практика, никаква промяна не може да се очаква. Нито в нас, нито в обществото ни.

One thought

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *