Контролирани, но свободни?

Невъзможно ли звучи заглавието?

Преди няколко дни прочетох, че някакъв шофьор в Калифорния бил спрян от пътен полицай за превишена скорост и глобен. Тъй като шофьорът бил на 18 години и родителите му били по-спокойни, когато го следят докато кара колата си, му били инсталирали GPS с допълнителен софтуер, който записвал данните от шофирането на младежа и им разрешавал по-късно да разглеждат информацията и да упражняват обратна връзка, като примерно наказват тийнеджъра “без кола за една седмица”. Та семейството предоставило данните от GPS-а в съда с искане съдията да отмени глобата, тъй като информацията показвала, че младежът всъщност не бил превишавал скоростта по времето непосредствено преди глобата.

Преди няколко години някои от автозастрахователните компании бяха започнали да проучват общественото мнение – искаха да узнаят колко шофьори биха се съгласили на постоянен мониторинг от страна на компаниите с някакво подобно на GPS устройство (което би им позволило да следят навиците на шофьора, дали превишава разрешените скорости и т.н.) срещу осезаемо намаление в застрахователните премии за по-примерните шофьори. Свобода да платиш по-малко, но на цената на контрол?

Аз лично съм против всякакви подобни ограничения и следене на информация и навици. Да, не винаги съм перфектен, но предпочитам да решавам това сам, вместо да бъда контролиран, поощряван и напътстван. Желая сам да нося отговорност за действията си, а не да оставям на някой друг да определя това. Да, няколко живота биха били вероятно спасени от поголовно прилагане на подобен род мерки, но цената за това ще е още една немалка част от индивидуалната ни свобода. За това бих предпочел да си платя глобата, ако съм превишил скоростта, но да продължа да живея малко по-свободно.

А вие?

{democracy:10}

3 thoughts

  1. …И съдията отменил ли глобата на младежа,че ми стана интересно? :).А защо полицая го е спрял за превишена скорост,след като той не е карал с такава(според GPS-а)?

  2. “Да, не винаги съм перфектен, но предпочитам да решавам това сам, вместо да бъда контролиран, поощряван и напътстван” Да, но, ти, другарю мил, си отговорен трийсет и няколко годишен човек. ПОвтарям трийсет и няколко 😀 Шегувам се. Повтарям ОТГОВОРЕН! Докато за младежа, можеш ли да кажеш същото? Не, че искам да обидя 18-те хора и да ги заклеймя като безотговорни, но все пак, съгласи се. Когато дойде време твоите зверчета да карат кола, как ще ги пуснеш сами? Няма ли да ти прескача сърцето? Не, че няма да ги научиш, де, ама … млада кръв е това, ейй, шега не бива.

  3. @Веси: Полицаят най-вероятно го е спрял, защото не му е бил калибриран радарът и е показвал различна скорост.
    @Lu: Ами не знам за децата, другарко мила 🙂 . Линията между контрол и приучаване на отговорност е много тънка. Още не съм си мислил за тези времена, но ще цитирам една любима книга:

    — Когато баща ми веднъж се върна от Бетанския астрономически проект, направихме модел на безмоторен самолет. За да можеше да лети, имаше две изисквания. Първо трябваше да му дадем начална скорост. А после да го пуснем. — Тя въздъхна. — Най-трудното бе да се науча точно кога да го пусна.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *