Защо все пак предпочитам да шофирам

Онзи ден Красимир ме попита в коментар защо сме избрали да шофираме до Флорида през лятото вместо да летим. Мислех си дали да му отговоря в коментар, но щеше да стане много дълъг. Затова отговарям с този запис 🙂 .

  1. Предпочитам да шофирам най-вече защото ми харесва! Когато съм зад волана на магистралата и знам, че имам да мина дълъг път, изпитвам едно такова неописуемо чувство… Ако е нощ, си насаме с мислите си, докато другите в колата спят. Фаровете осветяват част от мрака, от време на време се разминаваш с колеги шофьори. Светлините на таблото са загасени, за да не те разконцентрират. През деня виждаш чак до хоризонта и зяпаш наоколо – макар че понякога си зяпаш един и същ пейзаж часове наред. Чувствата са специални 🙂 . Не че със самолет не е по-бързо, особено ако трябва да се ходи до другия бряг на САЩ. Но с днешното състояние на въздушния транспорт – постоянни закъснения, много мерки за сигурност, нелогични понякога действия, високи цени – нямам особено желание да се блъскам по летища и самолети. Когато шофирам, се чувствам повече в контрол – повече неща зависят от мен и ако пред мен има задръстване например, мога да следвам GPS-а и да го заобиколя. Когато пътуваме с кола можем да понесем много повече багаж – шезлонги, плажни чадъри, Nintendo GameCube :). Да, напълно съм съгласен, че шофирането отнема повече време, но преживяването на пътя е много по-приятно – поне от гледна точка на нашето семейство.
  2. Отдавна не съм шофирал в България (но чета новини почти всеки ден 🙁 ), но в USA се кара много по-лесно и без толкова нерви на дълъг път. Няма да се минават граници, кара се по Interstate – където човек може да си нагласи круз контрола на или малко над ограничението за скоростта и после само да върти волана, за да следва пътя. На повечето магистрали няма много трафик и почти през цялото време може да се кара на круз контрол, без много нужда от изпреварвания – тук камионите почти никога не са по-бавни от колите. Има и изключения – когато има пътни ремонти, например, или ограничено количество пътища (I-95 във Флорида е главният път север-юг по източното крайбрежие на щата и през туристическия сезон е почти винаги пълен с коли и каравани), но като цяло шофирането е приятно и не уморява шофьора, който е на смяна, чак толкова много.
  3. Почти винаги имаме поне двама шофьори в колата и е много по-лесно, когато се сменяме. Колите в САЩ са големи и широки (е, има и малки, но аз се пазя от тях) и почти винаги е възможно този, който не е на смяна, да легне на свободна седалка и да спи. Тази дейност е малко по-трудна, когато сме с децата 🙂 , но не е чак толкова невъзможна.
  4. Чак тук идва въпросът за финансите. Въпреки че цената на бензина скочи доста през последната година – в момента цената гравитира около $3 за галон – самолетните билети скочиха по същия начин. И за семейни пътувания трябва да умножавам по четири – деца над две години се нуждаят от цял билет за полети по вътрешните направления. Освен това не сме от хората, които ще отидат някъде и ще се залостят в един хотел или на едно място за времетраенето на почивката, така че тъй или иначе трябва да наемаме кола там, където пребиваваме. Като се направи сравнение, почти винаги ( 4 * самолетен_билет + кола под наем ) < ( кола под наем + бензин и тол за дългото пътешествие ).
  5. Собствена кола или кола под наем? При вземането на това решение отчитам главно два параметъра:
    • Колко мили трябва да се минат. Ако колата е на лизинг – както се случва понякога – има ограничено количество мили, които не е желателно да се прехвърлят за срока на лизинга, и в зависимост от това къде съм спрямо датата на връщане на колата и това колко мили съм минал до този момент, определям дали може да се кара с нашата кола. Даже и да имам мили в наличност, понякога решавам, че е по-добре да се плати за кола под наем и на нея да й се навъртят 7000 мили за 11 дни, например 😉 .
    • Сметки – когато сме четиримата, обикновено пътуваме с нашата кола, защото е голяма, има три реда седалки, вграден ДВД плейър и с нея се пътува по-удобно. Но ако сме само двамата с Бо, не ни трябва чак толкова голяма кола – и като се направят сметките за това колко бензин ще изгорим, обикновено се получава (бензин за голямата кола + $150) ~= (кола под наем + бензин за нея), а поне за мен $150 похарчени в повече са по-добрият вариант от добавяне на няколко хиляди мили на собствения автомобил 🙂 .

В обобщение – предпочитам да карам, защото ми харесва и защото мога 🙂 .

Трябва скоро да започна да планувам евентуално пътуване до Калифорния с децата догодина. Иска ми се да наема conversion van и да покажем на децата доста от природните чудеса на Америка!

10 thoughts

  1. Само да кажа – и аз съм карал (шофирал) във Флорида. Няма нищо общо с България :). Особено по магистралата. Мисля, че във Флорида дари пускат фъндък за по-бързо каране

  2. Владо, “изпълни ми душата” с тоя пост, бе, човек! 🙂 Седя си пред ПЦто, чеша се по главата и се кефя… Толкова изчерпателен отговор на мой въпрос не бях получавал скоро, ако не и никога!
    Това за conversion van-а е супер идея, аз наскоро гледах по Discovery едно предаване на RV-тата(и по-точно за Motorhome) – е, това е яка машина! Обаче ще трябва да спечеля няколко пъти от ТОТО-то, за да си купя такова 🙂
    А за шофирането(то си е живо “пилотиране” тук) в БГ – не ти и трябва! Имам един познат, шофьор в Градски транспорт, дори той казва, че в Пловдив е вече доста тежко да се шофира. За София просто не смея и да си помисля…

  3. Красимире тук има 45000 мили първокласни магистрали. Сматай докато ги обиколиш всичките какво шовиране пада. Аз съм същия като Владо – ей сега да микажат тръгвай, и няма и да се замисля – особено ако е по някой нов маршрут, дето не сме били. А иначе и тук понякога е страшно да се шофира – по време на последната ми командировка ни се наложи да шофираме от Северна Каролина до Балтимор, Мериленд. Някъде по средата, малко треди Вашингтон ДС едни фенове бяха решили, че ще слагат реклама над магистралата и бяха оставили само една отворена лента на магистрала с по 4 от всяка страна. Съответно се беше образувала колона от спрели коли дълга … точно 30 мили 🙂 Добре, че беше в другата посока, та ние само гледахме и се дивяхме, докато мерехме на километража точно колко е дълга коланата :-). Някъде другаде пък ми се е случвало да карам над 100 мили без да срещна друга кола 🙂 От където и да го погледнеш си е фън.

  4. Някои хора казват, че когато се шофира дълго и пейзажът е еднообразен, и не срещаш други автомобили, повече се уморяваш и е по-лесно да заспиш… Има ли нещо такова? Аз съм карала само в БГ и …

  5. Има да, но зависи от много фактори. На мен ми се е случвало да се унасям и да ме стресне набраздената лента от страни на платното. В такива случаи спирам веднага на някое място за почивка за една дрямка от час-два, защото иначе си е опасно 🙂

  6. @Делевски: Хайде, къде ще ходим next 😉 ?
    @kenkal: И на мен ми се е случвало само веднъж да се стресна от набраздената ивица отстрани на платното… но веднага се събудих. Не мисля че е толкова от еднообразието, колкото от умората.

  7. “@Делевски: Хайде, къде ще ходим next ?”
    BG 🙂

  8. @Делевски: 🙁 . Няма да е БГ, поне от моя страна. Поне с вас ще се видим скоро де, било то и не някъде по пътя…

  9. Владо, може би тук му е мястото да те помоля за нещо – през лятото плануваме да направим /семейно/ едно голямо пътуване из USA, 35-40 дена. Та, ако имаш желание, прати ми един мейл, та да се консултирам с теб по някой практически въпроси, чийто отговори може да се намерят вероятно и в нета, но друго си е когато ги “чуеш” от човек пътувал достатъчно много из тази страна.

  10. @Ицо: Някои от отговорите ще се появят като отделни статии в блога (и ще ги свържа към тази статия). За по-личните отговори – по мейл или Скайп 🙂 .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *