Неудобства и развитие

В понеделник май приключих с активния колоездачен сезон за тази година. Тогава си беше просто летен ден и не можех да го пропусна току-така 🙂 . Като се прибирах за в къщи вечерта и въртях педалите под намръщеното облачно небе, се замислих защо не желая да се придвижвам с колелото когато е студено или има изгледи да завали…

Моят отговор: ами защото не ми е толкова удобно. Не мога да си представя, че ще въртя педали във вятър, студ и дъжд, и ще се появя в офиса сутринта подгизнал и потен (досега винаги съм карал колелото само когато е било достатъчно топло, че мога да съм по къси панталони). На всичкото отгоре колелото ми няма калници, а веднъж или два пъти съм излизал да го карам на дъжд, и калната диря по гърба ми определено не ми се хареса. Не искам и да изпробвам дали раницата със служебния лаптоп, който си разнасям с мен всеки ден, е водоустойчива 🙂 .

Дали стремежът към удобства при всяко действие в живота ни ще погуби цивилизацията? Те се увеличават с всеки изминал век и правят живота ни по-лесен, но на каква цена? Наблюдавал съм хора около себе си, които пощуряват при мисълта за най-малкото неудобство, което може да промени разграфения им план за ежедневието, пазят се от всякакви такива неща и живеят един блудкав и скучен живот. А нали в края на краищата развитието се дължи на напрягане – на мускули, мозък, и за каквото още се сетим – и последваща почивка? Когато правя лицеви опори или вдигам гири 😉 , винаги се старая всеки ден да направя малко повече от предишния – въпреки че понякога мускулите ме болят и мозъкът ми дава сигнали, че не мога повече; но като се стегна и се напъна отвъд това неможене, винаги успявам и след това се чувствам добре и поради това, че съм преодолял ограниченията, и поради чисто физическите аспекти от подобно натоварване. В главата ми се е загнездила една история за тренировките на древногръцките атлети – сигурно съм я прочел някъде в началното училище още – как започват да вдигат едно малко теле, но постоянстват всеки ден, докато то расте, и по този начин се натоварват с нарастваща интензивност. Ако правим едно и също всеки ден, независимо в коя област на живота ни, няма да видим много развитие в нея.

Виждам и как съвременната цивилизация и икономика не само ни заобикаля с удобства, но ни ги тикат и в гърлото – купи това, поръчай си онова, не знаеш ли че така ще ти е по-лесно? А в резултат на всички тези неща, създадени уж да улеснят живота ни, той се натоварва повече и ако погледнем обективно, не винаги е толкова по-лесен. Винаги съм се чудел как човек може да си поръча всички неща наоколо, даже и с голямата си заплата 🙂 – постоянно излизат все нови и нови улеснения. И изпадаме едва ли не в затворен кръг.

Не искам да бъда разбран погрешно – и аз не желая да живея на палатка през зимата или всеки ден да трябва да цепя дърва, рина въглища и изнасям сгурия, за да си запаля печката и да ми е топло в къщи. Предпочитам да натисна няколко копчета и автоматиката да ми поддържа еднаква температура в цялата къща, да. Но поне за мен съществува граница, която се опитвам да не прекрачвам – например да не се възмущавам, че днес било 4 градуса и ме мързи да си слагам яке, а просто да приема, че по този начин ще продължа да приучавам организма си да се чувства добре и на по-хладно време. Мисля си, че доста от великите древни цивилизации са пропаднали и са се изгубили в небитието на миналото точно поради изнежването си и мързела, и се опитвам постоянно да приучавам моята цивилизационна единица да живее живота си по начин, който предполага не само удобства, а и напъване от време на време – за да има развитие след това и животът ми да не е скучен.

А след малко ще ходя да подложа теорията от този запис на практическо изпитание – навън май вали (пък аз въобще не обичам дъжд – предпочитам сняг 😉 ), а ще трябва да заведа децата до училище с един огромен чадър, при което няма как да не се намокря и аз. Но оправията за това е елементарна – просто ще надуя парното в колата на път за работа и ще пристигна там съвсем сух. Единственото, което трябва да променя, са мислите за това, което трябва да се направи, и за цената, която винаги се плаща за всяка дреболия в живота – но с надеждата, че утре няма да се възмущавам толкова много (макар и на ум), когато сутрешният дъжд е по-силен.

7 thoughts

  1. Хубаво и вярно. Дребните, пък и по-големите неудобства ни правят мислещи, борбени и развиващи се хора.

  2. В страната, в която живееш е особено на почит удобството. Рано или късно това ще й донесе проблеми. За да се развива, човек не трябва да спира да се бори/учи/труди.

  3. Еее,крайно време беше да зазимиш колелото,че то скоро сняг ще завали,а ти още “въртиш педалите на колелото,на път за офиса,горкото….” :).А иначе,мисля,че всеки предпочита удобствата.Ето аз,например,си стоя сега пред компютъра и си хапвам нещо,купено от магазина,дето ако трябваше да го приготвям собственоръчно,щеше да ми отнеме доста време,а и не се знае дали щях да го докарам така на вкус :).Удобство!Сега сигурно ще ми кажеш:”Удобство,удобство,ама така не си развиваш кулинарните умения!”.Да,но и времето ми е ценно-защо да избера да ходя на работа пеша(въпреки че е здравословно и полезно),отколкото да се кача на едно такси(за удобство)и за 15 минути да съм там?Някак си сме свикнали с удобствата и ни е неудобно без тях.Баба ми ми е разказвала как,когато нейните деца са били бебета, е трябвало да носи сама вода от единствената в къщата чешма на двора,да я топли и чак тогава да ги къпи.Да не ти разправям като е трябвало да пере пелени и бебешки дрехи.А сега какво?Топла вода бол,памперси и всякакви други удобства,които не мисля,че спират развитието ни като човешки същества,напротив.Все пак,създаването на нови и по-нови лесни начини за живот от човека е свързано с измислянето на необходимите средства за постигането им.А това развива човешкия ум.

  4. “Ако правим едно и също всеки ден, независимо в коя област на живота ни, няма да видим много развитие в нея” – Владо,с това не съм съгласен.Всеки ден ни се налага да правим много дребни неща,за които не се замисляме.Но ако нещо не го направим,след известен период от време ни се налага да положим повече усилие за същото това дребно нещо 😉
    Удобствата са хубаво нещо,но завръщането от време на време към първичното по някакъв странен начин носи удоволствие – един хубав пикник сред природата,цвърченето на месото върху скарата и носещия се от него аромат,пушека от дървата ….. – признай,че сваля стреса натрупан през седмицата.Всеки си изработва свой начин да разпуска след деня – телевизия,среща с приятели,готвене,фитнес…. все нещо има което ти отвлича мислите от събитията през деня и ти помага да си починеш.Незнам какво имаш в предвид като развитие – умения,кариера,личен живот?Всяко нещо си е специфично и трудно се обобщава.
    Мисленето върху даден проблем понякога задълбочава проблема и той става много голям,до момента в който не го решиш.А след като стане това,обръщайки се назад виждаш че просто е трябвало да се действа,без излишно замисляне 😉

  5. Владо, не е нужно да изоставяш колелото. Малко дрехи решават проблема… Донякъде.

    Ако човек има много претенции, ще се огради с много удобства. Ако има малко претенции – с малко удобства. Проблемът е в претенциите, а не в улесненията.

    По коментарите:

    а) Удобството за тялото не означава спиране на развититето. Напротив означава, че всички сили могат да се насочат към интелектуално и духовно развитие. Това е елементарна икономическа теория на доста години. Поради което САЩ (4.6% световното население) произвежда 27.4% от world БВП (източник: World Bank, 2006).

    б) Карам колелото в дъжд, спя на палатка през зимата върху снега. Познавам и други, които го правят и за които в никакъв случай не мога да кажа, че са развити или свестни личности. Напротив – алпинистите често са доста неприемливи персонажи.

    Поздрави!

  6. @Марин” Така е, но не винаги. Масата жители в САЩ се стремят към удобството без да се замислят как това въздейства върху визданията им за околната обстановка, да. Но има и много хора, които търсят нещо повече – и именно те са двигателят на прогреса 🙂 .
    @Веси: Точно тук е тънката линия между “удобства, доволно улесняващи живота” и “удобства, затъпяващи живота”. И аз не държа да ходя за вода на чешмата, след като си имам кранче в къщи. Иначе за ходенето и движенията трябва много да внимаваме – да, времето ни е скъпо, но съм свидетел как поради това се движим все по-малко, и после трябва да плащаме големи суми за членства във фитнес или за лекарства. Главно за това се опитвам да си карам колелото – да наваксам малко с физическата активност – но зимата не ми се занимава, че е по-голямо главоболие. И точно за това трябва да почвам да ставам в 6:30 вместо в 7:30 – за да ходя да въртя стационарното колело в мазето, че да наваксам с активностите. Ако мога да си измисля начин да върша нещо друго, докато въртя – като например да пиша статии и коментари – ще мога да прекарвам повече време на това колело, а и с повече желание. Ето подходяща задачка за развиване на ума – да измисля начин да си фиксирам лаптопа пред мен 🙂 .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *