Лицемерна любезност?

Какво ми се случи вчера… Сутринта преди работа трябваше да мина през пощата да пусна една пратка и естествено бързах – не че трябва да съм в офиса в точно определен час, но не обичам да пристигам след 9:15… На влизане в местната поща се засякох с една възрастна жена, която точно беше изкачила няколкото стъпала пред входа. Като добре възпитан млад човек отворих вратата пред дамата, задържах я за да влезе тя първа, и после повторих операцията с вътрешната врата. Нямаше никаква опашка пред гишетата и аз учтиво поканих жената да мине пред мен. Тя ме погледна и ми каза “Не, благодаря, но мисля, че достатъчно направихте за мен тази сутрин, а и все пак сте дошъл по-рано. Моля минете пред мен.”

Благодарих на жената и тръгнах към свободното гише – и без друго имах да пусна само един плик и нямаше да я забавя толкова. Но мисълта ми все бягаше назад – към спомените за една друга опашка… Толкова ли е сложно да спазваме реда? И когато виждаме, че някой е дошъл преди нас – и на всичкото отгоре и на него му е очевидно ясно, че наистина е дошъл преди нас – да постъпим любезно и логично и просто да се наредим след него? Толкова ли е трудно? Или това просто действие по някакъв необясним начин ще накърни самочувствието ни и би подкопало гордостта ни, че сме много оправни хора и минаваме опашките без много “излишно” чакане? Много ме е яд на такива дребни неправди, изпълнени с абсолютно мълчание и пренебрежение от страна на нарушителя. А като кажеш някому много любезно, че трябва да се нареди зад теб, понеже е пристигнал по-късно от теб, стават едни скандали – по-добре хич да не си там или пък да си мълчиш, за да не си вкараш таралеж в гащите (на което и разчитат много от тези индивиди).

От много хора съм чувал, че доста американци били любезни по лицемерен начин. И много пъти съм питал себе си защо елементарната любезност трябва непременно да е лицемерна? Толкова ли не можем да си представим, че на някои хора ни е даже приятно да спазваме логиката даже и в такива дребни ежедневни неща като нареждането на опашка от 3-4 човека? Аз явно вече съм с добре промит мозък и не мога да си представя обратното – че ще цъфна в помещение с опашка и ще се опитам да се набутам някъде по-напред, а не където ми е мястото според неписаните, но логични правила.

Не знам за вас, но лично аз предпочитам да гледам усмивки пред себе си, отколкото нелицемерно намусени физиономии!

12 thoughts

  1. Всъщност не са в България опашките са имагинерно понятие. Мога да разказвам много за методите за предреждане на италианците например, редовно се е налагало да тропна с крак и да кажа “Първо съм аз, вие ТРЯБВА да ме изкачате”. Да не казвам как се развиках в един супер, че на опашката имаше само жени на средна възраст, които се опитаха да изпреварят една млада майка с бебе на ръце! Бях възмутена, наистина. Не само, че не я пуснаха на мине първа, ами и се опитаха да излъжат, гадно, гадно.

    Подобни проблеми съм имала и в Гърция. Тото ми се смееше на опитите да отстоявам реда, ама аз си имам принципи 🙂 Приятели са ми разказвали, че всички по-южни страни са с такъв манталитет — Испания, Турция, Португалия…

  2. Елементарната любезност е нещо хубаво. Пък дори и да е “лицемерна”. Не казвам, че непременно Е. Обаче, помислете си какво предпочитате – “лицемерна любезност” от непознати хора или “нелицемерна нелюбезност” пак от непознати хора. Понякога едно подобно действие от страна на непознат човек може да направи целия ви ден по-добър или по-лош, в зависимост от действието. Това, което Владо разказа, само ме радва, че все пак някъде по света по опашките чакат нормални и любезни хора. За съжаление тук, в БГ, засега поне нямам спомени да съм чакал “нормално” на опащка(да се разбира “без скандали”, “‘къв си ти че ме пререждаш”, “абе аз мога ли на всички да ви…” и т.н.).
    За да поразвеселя малко аудиторията ще кажа само, че понякога, когато не съм “вътре в скандала” на една опашка, се забавлявам от това колко са нагли някои хора и какви глупости могат да сътворят за по-малко от минута. Пък аз съм си българин и обичам да гледам “сеир” понякога. Опашките пред КАТ, например, са една добра сцена за всички “сеирджии” и “скандалджии” 🙂

  3. Не знам за вас, но лично аз предпочитам да гледам усмивки пред себе си, отколкото нелицемерно намусени физиономии!

    Съгласен! 🙂

  4. И аз искам да сме любезни един към друг! Наистина е много по-добре денят ни да минава в усмивки. Само ще спомена две мои наблюдения.

    В София (там уча) от около 2 години поне в големите вериги магазини служителите си личи как са задължени да ти кажат “Добър ден”. Ама така ти го казват, че ти става направо тъпо (поне повечето де).

    Сега сам за малко в Брюксел. Не знам как е в САЩ, но тук всички са любезни, но не лицемерно. Много пъти съм обяснявал на мои приятели как си личи, че на хората им идва отвътре някак си да са любезни. Много е яко.

    Иска ми се и при нас да е така деба…

  5. Ами, така са възпитани хората – да са любезни. Какво ти пречи да поздравиш и да отминеш? Нищо. Не е като да си прекопал две ниви с картофи. Мене, доста често се опитват да ме прередят разни бабета или префърцунени девойчета, при все, че съм с малко дете на ръце. Налага се да се зъбя. Разбира се, резултат никакъв, но какво да се прави… Но не мога да си изкривя душата, че има и такива, които дори ти преотстъпват своето място. Хвала на такива!

  6. Ба, знам ги аз германците! Все “Гут морген” и все пари искат… Къде по-така е някоя лелка с мустачки, дето и мухите ги е страх да я кацат, да те погледне така, че да ти паднат чорапите и да ти спре часовника. Ма вий в америката сте диванета и не ги разбирате тез неща!

  7. @Антония: Никога не съм имал “късмета” да трябва да се редя на опашка в някоя от южните европейски страни, но и аз съм чувал, че колкото по на юг отиваш из Европа, толкова повече намалява дисциплината в обществото 🙂 . Позната история.
    @Красимир & Michel: И аз определено обичм да гледам усмивки 🙂 .
    @GaN: За мен изобщо не е лицемерно, но съм чувал коментари от други хора. А според мен много ясно може да се различи какво е лицемерно и какво не е.
    @bandzo: На мен определено нищо не ми пречи 🙂 .Но денят ми става по-добър ако получавам подобно отношение от хората около мен – без естествено винаги да очаквам, че са ми длъжни и трябва да се държат така с мен.
    @Biser: Ти пак цитираш любими литературни източници, а 😉 ?
    Иначе верно сме диванета и не разбираме. А и честно да ти кажа, наистина съм забравил типът лелки, цитиран от теб, хахахаха 😀 .

  8. Ех, Владо…

    Чета ти блога и такива малки неща като първия абзац на тази тема ме карат да се питам кога най-после и аз ще заживея сред нормални хора.

    Напомни ми една история от прекрасна книга: Един джентълмен до мозъка на костите, истински рицар с дамите, попречи на красива, но не много умна жена да предреди хората на опашка в магазин. С това той засяга дамата. Спътникът му се учудва защо той постъпва така с нея като винаги е бил твърде любезен и мил с женския пол. Героят му отвръща (цитирам по памет и смисъл):
    “Наглият, брате, колкото и да е глупав, разбира, че живее по-леко и се превръща с времето в *******. Чия е вината за това? Наша! Защото ние сме позволили и сме толерирали наглостта, докато тя стане навик на човека и затвори всичките му пътища към…..”

    Поздрави,
    Ясен

  9. @Ясен: Така е, да… Гледам да пиша точно за това, което ми прави впечатление – даже и за такива дребни ежедневни неща, защото съвкупността от тях прави живота много по-нормален, поне от моята гледна точка.

  10. Блазе ти. Такива малки жестове на внимание и добро отношение ни правят по-щастливи поне за часове, ако не и за ден. На мен в четвъртък ми се случи точно противоположна история. Аз бях се подула от болен зъб. След посещението при стоматолога трябваше да посетя личния лекар за болничен лист. Пред вратата имаше 4 души, от които единият беше придружител. Попитах кой е последен и седнах да чакам реда си. При излизането на пациент от кабинета едната възрастна жена се приготви да влиза, един дядо стана и помоли да влезе, че се чувства доста зле (то си му личеше – имах чувството, че ще получи инфаркт), но другата чакаща безцеремонно му каза, че не я интересува нищо. Тя също била болна и чакала само за лекарства и сърцето и “прескачало”. Мъжът и каза, че се поти, че пред очите си има звездички, че му е лошо, че диша тежко, а лелката “знаещо” му обясни, че се чувства така, защото пие лекарства от психиатъра, не от друго. Намесих се – да го пусне, че може да припадне в коридора, но нямах подкрепа. А тя и на мен ми обясни колко пъти го е виждала да симулира така. Не знам дали беше права или не, но аз бих му отстъпила, въпреки че и на мен ми беше зле. Но от зле до зле има разлика. 🙁

    Дано така ти се случва по-често и на повече места – не само в Америка!

  11. @kenkal: И аз винаги се надявам, че където и да отида, ще мога да виждам такива хора около себе си. Нещата никога не са идеални, но погледнати обобщено и статистически, разликата в отношението на околните към теб е осезаема. И засега генерално не е в полза на родианта, за жалост.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *