Търсене, предлагане и образование

Жената на единия от моите млади колеги е медицинска сестра – а в момента това е професия, която се търси много в САЩ, защото няма достатъчно такива сестри. Момичето работи в болница, която се стопанисва от частна медицинска фирма. Единият от плюсовете, с които групата се опитва да задържи повече сестри при себе си, е следният – за всяка година стаж, изкарана в групата, на медицинските сестри се възстановява паричната равностойност на цената на една година от висшето им образование. Ограниченията са само две – има максимална сума, която се изплаща за година обучение, и се изплащат само направени разходи, т.е. ако някой е получавал стипендия и си е плащал част от образованието с нея, парите за стипендията няма да бъдат възстановени. По този начин след четири години стаж висшето образование на медицинска сестра излиза безплатно!

За това аз съм за изцяло платено висше образование. Да, признавам си – аз изкарах МЕИ-то като студент държавна поръчка. Но се нагледах и на хора, които не знаеха за какво учат и за какво са студенти (т.е. това си беше ясно – заради купона) – просто бяха влезли в МЕИ по някакъв начин и си прекарваха дните безцелно, ядосваха останалите с демонстрация на знанията си, купуваха си изпитите под масата и накрая получиха същата диплома като моята. Мисля си, че когато човек плаща цена за нещо, това нещо ще му е по-скъпо и няма да си пропилява времето с него. Почти никога не оценяваме безплатните неща, нали? Поне като гледам себе си, стигам до този извод. Някои хора поддържат тезата, че изцяло платеното висше образование няма да е толкова достъпно за всички и ще навреди на държавата, която приложи такава система. Е, аз мисля точно по обратния начин – ако държавата е достатъчно разумна да предложи достъпни начини за финансиране на образованието, то няма да е толкова недостъпно. Инструментите за това са много – студентски заеми с минимална лихва, стипендии от университетите и от всякакви научни и мемориални фондации, предложения от работодателите (като гореспоменатото)… По този начин може да се подберат хората, които знаят цената на образованието и наистина ще се напъват да учат, а няма да разчитат на формулата “Аз си плащам на университета и следователно те трябва така да уредят всичко, че аз да завърша независимо от това колко усилия в учебния процес полагам”.

Не, драги – напротив. Плащането на таксите е само началото, основата. За получаване на диплома се изисква не плащане, а учене (а в по-престижните университети и таксите са забележимо по-високи, и влизането там е трудно – освен всичко друго трябва да се взимат и едни стандартни изпити и по-високите резултати от тях значително повишават шансовете на кандидат да бъде приет в някой от по-търсените университети…). А без учене няма завършване – даже и в първия семестър на последната година, след всичките пари, платени за предходните години! Нови домашни работи и задания за проекти се раздават всяка седмица. Американската система не е 3 месеца живот, 1 месец гърч на сесията и пак отново – всяка седмица трябва да се учи здраво и да се прекарват часове в подготовка на домашните задачи. Много често на лекциите се дава pop quiz – изненадваща контролна работа – като оценките от нея тежат при определяне на оценката за семестъра. Студентът трябва винаги не само да е готов да “изрецитира” вече преподадения материал, но трябва да може и да решава задачи, базирани на него – което изисква доста упражнения и мислене. А на всичкото отгоре трябва да си плаща и таксите.

Моята лична убеденост в това, че и изцяло платеното висше образование е достъпно за всички, които имат желание да учат, е Мартин*. Мартин е човек, роден в индиански резерват, но от смесено семейство – бащата е прекалено “бял” за вкусовете на родителите на майката, и в резултат на това Мартин не е нито достатъчно бял за белите, нито достатъчно индианец за индианците! Детството му преминава сред къщите тип фургон и неизменно разхвърляните около тях стари коли, мърморенето на съплеменниците му за това как вождът се е уредил с две бензиностанции и три магазина за цигари (всичко това се продава без данъци и е много по-евтино), а те мизерстват на студено през зимата, и винаги присъстващата на масата отворена бутилка с евтино уиски. Гимназията в резервата предлага добро образование, но повечето от съучениците на Мартин предпочитат да пушат цигари и да си кроят планове за бъдещето си на автомобилни състезатели, отколкото да учат. Мартин обаче не се предава – той иска да отиде в университета и да стане професор. Завършва гимназията с отличен успех, взима студентски заем, работи в студентската кафетерия, взима втори заем…… След няколко години Мартин е професор по история в голям град, занимава се с любимите си изследвания, а студентите го уважават и се натискат да се записват за лекциите му. Приказка от Уолт Дисни? Не, напълно реална ситуация с истински хора. Мартин можеше много лесно да се оправдае с бремето на миналите поколения и да се носи по течението, но вместо това поема товара си, напъва се няколко години, но в края на краищата вижда сбъдването на една от мечтите си.

Откъде започнах? Причини за негодуване ще има винаги. Но винаги има и път напред! Да, пътят си има цена, но с плащането й ще се научим да ценим някои неща по-добре. А прегради пред мечтите и труда няма!


* – Името е променено от автора. Историята е истинска.

20 thoughts

  1. Много си прав,точно така е.Всичко си има цена.
    Целта е важна , а пътя е начина, който си избираме за да я преследваме.С повече късмет и малко помощ от държавата или
    работодател , който знае какви специалисти му трябват, умните и работливи българчета ще могат да са като другите деца по света.За сега обаче, ще трябва да учат в чужбина по твоя начин / имам пред вид работят и учат, а не чакат някой да даде пари за купони/.
    Браво на Вас успелите да работите каквото искате и където искате!Желая Ви здраве и късмет!
    А ето и една истинска българска история едно към едно:
    Млад и умен математик-Сашо Иванов,печели преди около двадесетина години международна олимпиада в Канада.
    Предлагат на гимназиста /тогава/ да отиде да учи в престижен
    тамошен университет.Не знам защо , но той казва, че иска да продължи да учи в България и да стане учител по математика в неговата матемватическа гимназия.Естествено завършва Софийски университет и се връща в Плевен.Сега е учител тук и е обичан и уважаван от колеги и ученици.Ходил е и на специализации в чужбина /последната мисля , че беше в Швеция/.
    Води децата на международни олимпиади,и те ги печелят, което е най-голямото удоволствие за всички , които знаем какво е да се трудиш за поставената цел.
    Сега да сравним заплатите на учителите в България-като него и на тези където и да е, пак като него по света.Да не говорим за престижа на училището в което той би бил преподавател.Освен него във всяка една гимназия, надявам се, в България има по един по такъв отдаден на работата си Учител.Моите деца имаха късмет да бъдат и в началнота и в основното училище с много отдадени на професията си учители.
    Естествено , че не всички учители са такива както и не всички деца са упорити.
    За това на тези които могат е задължително да се дават начини и възможности да преследват мечтите си!
    Искрено се надявам стачката на учителите да успее за да могат да пристъпят към следващия етап – учители са само призваните, а не названите.

  2. В плевенската МГ както и в много други училища в България има много кадърни хора.Благодарение на тях децата ни стават Човеци,като не пренебрегвам и домашното възпитание и грижа за децата ни.Говоря само за училищата на моите деца защото само в тях познавам ситуацията, но съм сигурна , че много родители могат да кажат същото за техните училища.
    За това което става с индианците в САЩ са ми разказвали и друг път.Как живеят в резервата с неизменната бутилка или около пътя към Големия каньон с табелка зад гърба – надписа на нея е без значение.Това не са хората на Вожда Сиатъл написал обръщението към белите,нито героите от романите , които сме чели и сме обичали.Там нямат ли някакви техни организации да ги обединяват и да им помагат да излязат от това висене в пространството.От това , че могат да откриват казина трябва да могат да извлекат положителното , а не да се пропиват и пропадат/ естествено не всички са такива , но все така е проблем за мнозинството/.Много ме е яд на несправедливостите към тях ,но едва ли бих им помогнала някак с това.Търси се Боно или други като него , които да могат от своите слава и възможности да помогнат.
    Станали ли са Света и Човечеството по-добри?

  3. P.S. В Паничище продължават със стоежите и гласа на еколозите се позаглуши от стачката на учителите, но се надявам да успеят докрай да се преборят за резерватите.
    Как можем да им помогнем да ги подкрепим и да бъдат чути в Европа и Света?

  4. Владо, защо си мисля, че средностатистическия, отрасъл и живял в България гражданин, няма да разбере какво искаш да кажеш 🙂 ?

  5. Много хубав пост. Само няколко допълнителни мисли от средностатистическия гражданин от България,
    Аз съм учила безплатно висше образование и влязох това, което исках. Всяка седмица имах контролни, прекарвах часове в новооткритата библиотека на “Британски съвет” (бях първото поколение студенти “Английска филология”, които не учиха по руски учебници), завърших с най-висок успех във випуска си и възнамерявах да стана учителка в гимназия. Не станах, защото трябваше да плащам наем и сметки и заплатата ми нямаше да стига. Но работих в частна школа и подготвих ученици, които се явиха на стандартизираните тестове за университети в САЩ, изкараха високи резултати, теглиха заеми и работиха, за да се издържат, а сега са жив пример за “американската мечта”. Мислят да се върнат в България след като завършат МBA и да строят светлото бъдеще тук като инвестиционни банкери или нещо подобно:)

    В България обаче не можем да преминем към изцяло платено висше образование, не и преди нещата да укрепнат и работата след университета да докарва достатачно пари, за да си изплатиш студентския заем. Като за предпочитане е да учиш това което искаш, нали? Един приятел и той искаше да учи история, също като твоя индианец. Само че родителите му го натиснаха да пише първо желание “Право”, а той се надяваше, че няма да го приемат и ще влезе любимата си история, която писа на второ място. Е, ама умно дете, влезе право, завърши го и сега мрази всеки работен ден. Да, изкарва прилични пари, особено като се има предвид, че тук никой не изплаща инвестицията на родителите в образованието. Но аз не искам това да се случи на моите деца, ако случайно мечтите им са да учат нещо безкрайно нерентабилно като филология или история, от което няма никаква възвращаемост.
    Примерът горе за учителя по математика също е добър. И аз съм чувала добри неща за плевенската МГ.:)

  6. Съгласен съм по въпроса за платеното обучение, но нехайни студенти винаги ще има. Даже и да се плаща всичко от родителите на студента, ако те са по-заможни и са го разглезили, той ще си живее както си живеят този тип студенти и сега.
    А колкото до лесното даване на дипломи. Тези неща се чуват на време и след това самите работодатели гледат негативно на кандидати излезли от въпросният ВУЗ. Лошото, е че лошото мнение за повечето твои колеги ще провали и твоята кандидатура в известна степен.
    Мисля, че западните държави имат много добра образователна система, от която за момента ние взимаме само лошите неща. А и тук мотивацията е няколко пъти по-малка.

  7. Отдавна не съм чел толкова умно, съдържателно и просветно четиво на роден език.

    Поздрави!

  8. @Владо,този модел за който разказваш е приложим в USA ама в България-не.Аз също завърших висше безплатно.Но през всичките години докато учех не видях(а търсех) фирми които да са заинтересовани от това какъв излизаш.Е имаше и такива фирми които вземаха студенти да работят по специалността си но бяха на преподаватели и заплащането беше повече от мизерно.Работил съм и на такова място за да имам някакви приходи,защото по това време родителите ми и двамата ги съкратиха и нямаше накъде.Та дали безплатните неща се оценяват:за човек който е научен да цени жестове,внимание и отношение към него – той бъди сигурен че оценява всичко.На някой който не са го научили на това – за него е безразлично,т.е всичко опира до индивида. Много си прав,че всяко нещо има цена – въпроса обаче е кой плаща,каква е цената и дали си струва?

  9. Светльо Бляхов ми взе думите, само не знаех как да го изкажа. Винаги ще има такива, които са в Университета само за купона, ако ще и най-голямото светило да им преподава, на когото, дет’ се вика, и краката да му целуваш е малко и ще се разхождат по средата на лекция с gsm-а в ръка, и ще говорят, и ще се надуват, и ще си мислят, че голямата работа само и единствено, щото мама и тати плащат. Виждала съм го това, btw, в един от платените университети тук. Така че дали ще е платено или не, няма значение. Въпросът опира до избора и възпитанието. А, както сме съгласни и двамата – изборът е личен! А възпитанието … е като … дупето(извинявам се!) – ‘секи си го има … малко или много …

  10. @stojanka: Радвам се да чуя, че има и такива хора, които имат силно желание да се борят със системата в България, и на всичкото отгоре да показват резултати, които са малко в противоречие с нея…
    @lyd: Ами ще продължаваме да обясняваме с мненията си, пък белким някой, който не се е замислял за това по този начин, прочете и се замисли…
    @Дончо: Типът хора, който визираш, може много лесно да разбере поне последния параграф от постинга, ако замести думата “индианец” с думата “циганин” (и промени останалия смисъл подобно) – защото обществените взаимоотношения са много близки.
    @Светльо Бляхов: СЪгласен съм с теб – по мои наблюдения лошите неща от запад не се копират само в образованието, а и в много други области.
    @Ясен: Мерси 😉 .

  11. @Владо,не може да замениш индианеца със циганин и да правиш аналогии защото:
    -индианците са имали земя която са населявали много време преди белите да отидат там,защитавали са си я,имат си история езици,писменност
    -циганите-от къде идват ??? Писменност нямат(в казармата искахме от един циганин да ни напише няколко изречения на техния език,той каза че нямат азбука а само говорят). Култура имат някаква.
    -индианците доколкото съм чел имат признати някакви права над земите им,в тях могат да извършват търговия с данъчни облекчения,имаше и нещо свързано с хазарта,но не се сещам какво.Престави си циганите в България да имат такива права?!
    Циганите се жалват пред Европейските комисии,искат си привилегии.Едва ли не има геноцин върху тях.Индианците пред кого се оплакват?Е може и да има пред кого,но в България по тези въпроси няма информация.
    -индианците са имали известни вождове и старейшини(не говоря за романите на Карл Май а за реалната история) и в същото време не мога да се сетя за някой известен с някакво положително качество циганин.
    Съгурно има и още причини поради което аналогията поне на мен ми се струва неправилна.По същата причина не може да се прави и аналогия между циганин и негър.
    Това дали могат да успеят-зависи от самия човек и средата около него.Е и от неговите мечти и упоритост.

  12. @Божидар: Все пак си мисля, че аналогията е ОК, защото индианците наистина може едно време да са имали неща, с които се гордеят, но за жалост в наше време е точно обратното… а и историята им не ги грее сега. Поне от гледна точка на горната история мисля, че аналогията не е за изхвърляне.
    А каква друга аналогия бихме могли да измислим 😉 ?

  13. С риск да ви се сторя смешна, си мисля, че това изобщо не зависи от расата. За колко богати хора сме чували, че са се провалили по една или друга причина? Както и обратното, като примера на Владо. Така че, колкото и аналогии да търсиш, нема смисъл. Човек прави с живота си това, което иска. Друг е вече въпросът, дали ако искаш, но си по-малко възможности и все пак имаш някаква хипотетична възможност за успех, дали ще ти бъде подадена ръка, но това май е друга тема 🙂

  14. @Владо,може да се разгледа следната ситуация: Момиче от малък град, завършило средното си образование, отива да учи в колеж по туризъм във Варна.Живее в пансион и в свободното си време работи или в близкото кафене или в ксерокс бюро.Тя не знае какво е купон,защото през почивните си дни или учи или отива да се види с родителите си.Лятото работи като продавачка на Златни Пясъци и всичко което изкара го спестява за да може да си позволи да учи в колеж. Едновременно с работата си усъвършенства и немския и английския си език.Приета е в университет и след отлично завършване на първата година е приета със стипендия да следва във Германия.Там по време на следването си получава предложение от немска компания да работи за тях и още докато учи тя вече има и доходна работа. След завършване продължава работата си в тази фирма и както се казва тя е реализирала това което иска.
    Не е необходимо да се правят сравнения със индианци,негри или цигани.Реалността е навсякъде около нас и има много примери.Още повече във “малцинствените” групи имат различни социални взаимоотношения и някой от тях на нас ни се струват странни. Всичко зависи от това какво искаш,за какво се бориш,колко се бориш и какво си готов да жертваш в името на едно по-добро бъдеще.Образованието е и ще бъде едно скъпо нещо,което даже след като си го придобил след редица лишения не ти гарантира намирането на хубава и доходна работа.В Америка,доколкото съм чел,има фирми, които наблюдават завършващите в колежите и университетите и ако някой от тези хора са показали някакви постижения, получава предложения за работа или стипендия.
    Тук в България това е невъзможно.Системата не ни го позволява. Всеки добрал се до един или друг ръководен пост се стреми да елиминира евентуалните бъдещи конкуренти и да запази статуквото. В противен случай на него му се налага да поддържа едно ниво, за което се изискват усилия. Много често това е явление в образованието ни, чувал съм преподаватели да казват “Той не може да знае повече от мен” и да късат на изпити знаещи хора,защото критериите за оценка са субективни.
    В Америка изпитната система е на тестове – правиш теста,слагаш шаблона и оценката се вижда.Пример за изпит по Висша математика тук – 5 задачи и 3 теоретични въпроса! Ако не си писал по нито един теоретичен въпрос, си скъсан.За да решиш задачите, не винаги трябва да си запознат с теорията, а с метода на решение на даден вид уравнения, ама имал съм и такива изпити.
    Какво исках да кажа с написаното по-горе: Сбъркана ни е системата, защото много пишман реформатори има, с големи теоретични замисли и без капка практическа мисъл.За това образованието ни отиде по дяволите.Малко са местата,където ако започнеш образование знаеш че ще излезеш с нужната подготовка и квалификация (не изключвам и многото часове труд, които ще хвърлиш, докато я придобиваш 😉 ). Но има и места, където плащаш много и след това – нищо.Излизаш с една диплома и виждаш,че няма преспектива и търсиш нещо друго.Недоволни винаги има и ще има – аз съм един от тях,защото много неща които трябваше да уча в университета ги бяха изхвърлили от програмата и на тяхно място ни занимаваха с глупости,а те сега ми трябват и си ги уча сам(човек цял живот се учи 😉 ).
    Има и един важен момент-когато човек си плаща,може да има и претенции за какво си дава парите,а когато е безплатно никой не го интересува.И всеки трябва да си направи преценката.
    Малко повечко писах,ама… 🙂

  15. “Някои хора поддържат тезата, че изцяло платеното висше образование няма да е толкова достъпно за всички и ще навреди на държавата” – много харесах мисълта ти и като нейно продължение предлагам мнението на една колежка – пенсионер от 3 години. Тя казва, че образованието не е за бедни и за мързеливи. Може да си беден и да успееш въпреки бедността си да станеш нищо, но ако си мързелив – мястото ти не е в университета. И още нещо. При нас новобогаташите смятат за задължително децата им да завършат образованието си по мед и масло (и средното и висшето), щом са платили. От това девалвацията (дали не греша израза?)в образованието ни е огромна. Докато не се промени това провинциално отношение – че като си платиш, трябва да вземеш диплома – нещата няма да се завъртят в правилната посока.

  16. @bandzo: Хич и не искам да твърдя, че расата определя много неща – даже точно обратно. Но дадох примера с Мартин, защото когато го слушах да описва всичко това по много образен начин (човекът си е доста колоритна личност, между другото), ми стана ясно колко невъзможно и задънено е изглеждало всичко от собствената му гледна точка, докато е бил в резервата; и как сега от моята гледна точка всичко изглежда толкова по-възможно и това, че платеното висше образование не спира хора, които наистина искат да постигнат нещо с живота си.
    @Божидар: Верно е сбъркана системата – още мои разсъждения по темата ще продължават ад се появяват в този блог, но продължавам да се чудя откъде може да се разруши порочният кръг… Едно време четиридесетте години, в които израелският народ е обикалял из пустинята след египетското робство, ми се струваха едва ли не излишно много, но сега ми е ясно, че в някои случаи може и да не са достатъчни!
    @kenkal: Точно така – образованието не е за всички. Иначе точно девалвира (т.е. стойността му намалява), средното ниво на хората с диплома също пада и мнението на потребителите на продукт “човек с диплома” за самия продукт също се срива.
    А как се променя отношение… доста годинки трябва да се изтърколят първо май.

  17. @Владо,порочния кръг може да се разкъса ако:
    1.Въвеждат се ясни и точни критерии за образование,покриван материал през годините,резултати от всяка година,какво ще се преподава и как.
    2.Контрол върху преподавателите+задължителни квалификации и специализации(който не издържи е аут от системата)
    3.Ръководните постове са с лимит на възрастта(не може един преподавател на 25 години или на 70 да бъдат ръководители – единия няма опит,другия му е трудно да следи новостите)
    4.Акредитация всяка година.
    5.Намаляване на секретарки по разни комисии както и ограничаване на възразсовата граница в тях.
    6.Ежемесечни отчети за работата и резултатите от изпити/контролни
    7.Правилника се прилага от всички и върху всички без изключения.
    8.Въвеждане на задължителни практики по специалността в университета ( ако няма база-под формата на семинари) но трябва да се учи и работи.
    Сигурно има и още неща.Ако трябва да се прави промяна 70% от хората в системата трябва да отпаднат и да освободят топличките места дето са заели – нещо което никой посмъртно няма да направи.Трябва да има и първоначален план за финансиране от държавата примерно по следната схема:
    -през първата година има сума А
    -през втората се дава 75% от тази сума
    -през третата 50% от А
    -през четвъртата 25% от А
    -през петата 10%
    Който университет си нагоди програмата според изискванията и правилника и започне да се самофинансира – оцелява. За показани успехи над някакво ниво – държавна стипендия за всеки семестър.Един семестър да не се покрият изискванията – стипендията отпада,като може да се правят на вземащите стипендия проверовъчни изпити от независима инстанция. Да се ограничат също и броя на явяване на поправки – а не плащаш-отиваш на поправителен.И да не може да се продължава със невзети повече от 1 изпит от предходен семестър.
    Идеи много – ама не можем да ги прилагаме.

  18. Съгласна съм, че висшето образование в България трябва да е платено. Но искам, когато плащам за нещо, да знам че то е качествено. Уча в СУ специалността, която винаги съм искала, но след първата година осъзнах, че половината от времето, прекарано в университета, е загубено – просто на част от преподавателите не им се занимава със студенти, заплатата не им стига или има някаква друга причина. За да не губя време, започнах да работя и да посещавам лекции, където наистина научавах нещо. Оказа се трудно да съчетавам нещата и сега завършвам с година закъснение, но не съжалявам – определено съм научила повече неща, отколкото ако бях прекарала това време в напразно висяне в университета, с преподаватели, които не са мотивирани. Не мисля, че проблема е само в заплащането. Проблемът е в самата система.

  19. @kiara: Без да навлизам в твърде лична територия – няма ли я тази специалност на друго място, в друг университет? Защото ако има избор, много бързо се разбира кой може и кой не може и този, дето не може, фалира и излиза от играта…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *