Още малко за цената на безплатното образование

Не мога да не споделя още нещо, което чух днес :).

Историята: Семейство с три малки деца (най-голямото за първа година [Kindergarten] в началното училище) продава къщата си, намираща се на територията на училищния район X поради факта, че районът запада – т.е. средният успех на учениците в началните училища (от “детска градина” до пети клас) спада, което води след себе си обезценяване на имотите в района и т.н. Семейството решава да си търси къща на територията на училищния район Y, който по статистика е един от водещите в целия щат. Сделката с покупката на новото жилище се закучва и не минава, докато междувременно щерката е тръгнала на училище в този район – приели са я с декларация на родителите, че те ще живеят (и съответно плащат училищни данъци) точно в този район.

Ако семейството няма адресна регистрация на територията на района в определен срок след началото на учебната година, районът ще им изпрати сметка. Да, сметка за учебна такса за петгодишната ученичка! Сумата: $7000 за десетте месеца “обучение” в началното училище – като в тази първа година децата се учат да четат и да правят елементарни аритметични сметки. Семейството не гори от желание да отговаря за този разход и за това се поотказват (временно) от идеята за купуване на къща, а понеже отдавна са продали старата и са де юре бездомни (да, ще влязат във федералната статистика за бездомниците 😉 ), се принуждават да си наемат апартамент на територията на района Y и да живеят там няколко месеца – докато не се появи изгодна сделка за закупуване на къща…

Честно ли е това? Амиииии… зависи от чия гледна точка май. Районът си държи на политиката на приемане на деца само и единствено по признак “постоянен адрес” – няма изключения за внучката на директорката или племенника на инспектора! (Аз даже се учудвам, че са позволили детето да бъде записано само срещу декларация (но седемте хиляди спокойно чакат деня си 😉 ) – в някои райони няма да запишат дете в училище без поне два документа, които доказват домашния адрес.) Ако се започне с изключения, някой ще трябва да плаща издръжката на тези деца – с “връзките” – и даже и някой отговорен другар в инспектората/училището да прокара това, комитетът от настоятели хване нередността, работата ще се разчуе и размирише и отговорното лице може да не се надява на преизбиране следващия път. А понеже доста политици почват пътя си от подобни длъжности, някой би могъл да си съсипе кариерата заради кокошкарски истории.

Дали разликата се крие главно в това, че повечето хора в САЩ по подразбиране се опитват да се съобразяват със законите, а в България (по статистика) не е точно така? Ако даден закон е странен, глупав или неправилен, същестува процес на договаряне между и преразглеждане от заинтересованите страни и обикновено нещата се разрешават по-безболезнено чрез обществен диалог. В един форум днес срещнах история, наподобяваща българската учителска стачка – през 2005-а синдикатът на учителите в New York City бил много близо до стачка, но чрез преговори между синдиката, кмета, представители на родителите и училищните настоятелства въпросът бил уреден доста бързо и изгодно за всички. И колкото практиката да се пускат в по-горен клас явно незнаещи достатъчно ученици – представители на най-различни малцинства – да била доста широко разпространена (главна цел = политическа коректност), точно по време на тази реформа я поорязали и заключили, че в по-горен клас преминават само тези, които покриват общовалидните критерии/тестове. И толкоз.

А иначе генерално сме на едно мнение с хората, коментирали под предишната статия – българската образователна система трябва да се промени, но не по начина “Толкова някой отговорен деятел е харесал образователната система от някоя чужда държава, че я взимаме едно към едно и принуждаваме всички в България да работят според нея”. Резултатите от такива недомислици обикновено са плачевни! Но все пак на доста хора им се плаща не да си клатят краката, а да мислят начини за подобряване на отделните процеси, а и на цялата система.

12 thoughts

  1. Sorry za metodievicata.

    Prochee, kyde sa u nas roditelite v dialoga “sindikati” – prawitelstwo?? Njama gi. Kakto gi njama i na mnogo drugi mesta…

  2. Странно,че след като прочетох 2 пъти статията,не мога да се убедя че акцента и е точно върху образованието.Някаква странна смесица е между закон и образование.Тука това звучи малко странно.Тази година за записване на деца в първи клас,родители да чакали на опашка от 5 часа сутринта за да запишат детето си в желаното от тях училище.Въпреки мармалада който е забъркан в образователната ни система,явно се намират училища и директори които държат на качеството и това започва да се откроява.Ако се плаща по подобен начин за образованието,мисля че и тук нещата ще се подобрят.Плащането обаче става нож с 2 остриета – тези училища които приемат повече ученици ще имат повече доходи и целта им ще бъде да се поддържа броя на учениците (и да се увеличава) за сметка на качеството на обучение(трудно се поддържат двата максимума).Това се решава с ограничение бройката на приема.Остава отворен въпроса за предимството на тези които живеят в района.Реши ли се той,веднага възниква още един – района където живееш почва да губи пари от това че децата ти се учат на друго място и става един конфликт на интереси,на който малко трудно се намира изгодно за всички решение.Нормално е всеки един родител да иска децата му да учат в училище за което се знае,че дава добро и качествено образование – но трябва да има някакви законови правила,иначе става хаос.Определено не можем да вземем една система и да я приложим тук,но можем да взаимстваме елементи от различни системи и да си дооформим нашата,която не беше лоша преди.

  3. @Вени: Не знам къде са родителите… Нашите едно време ги викаха само по родителски срещи, а за останалото се грижеха учителите май. И оттогава така си е останало, ако се не лъжа.
    @Божидар: Аз не разбирам защо да се поддържат трудно двата максимума. Ако едно училище има повече кандидат-ученици и повече финансиране, ще могат да наемат повече учители, да разширят материалната си база и прочее. Не виждам защо ще страда качеството на образованието ако вместо 25 паралелки по 25 ученика в училището има 50 паралелки с по 25 ученика и двойно повече преподаватели…
    А конфликтът на интереси поне от моята гледна точка се разрешава много лесно – със закон, който важи за всички без изключение. Опората на подреденото общество се крие именно в прилагането на закона за всички без вратички!

  4. @Владо,не че неможе едно училище да има и 50 паралелки по 25 човека.Но се получава следното:В един момент силно нараства нуждата от материална база и преподаватели със ниво на тези които досега са в училището.В тези училища където има по-малко ученици учебната база се използва неефективно.Аз си мисля,че всяко училище си има собствен стил на преподаване,и всички ученици учещи там излизат грубо казано “по калъп” и ако нещо е сбъркано някъде – то влияе на много.Колкото е по-голяма една система толкова по-трудно се управлява и влиза в “ритъм” със евентуални промени.Трябва да има баланс.Другото кото е под въпрос – какво става,ако много голям брой ученици не издържат тестовете от някой курс и трябва да напуснат училището?-училището започва да губи пари и да не може да поддържа базата си и преподавателския състав.Никъде не може да имаш гаранция, че всички ученици ще вървят еднакво успешно и ще покриват тестовете.Спадането под определена бройка нарушава баланса в паричните доходи.Как ще се гарантира тази минимална бройка ученици?Въпроса е доста сложен и комплексен и трябва да се гради на солидна законова основа.Но и закона трябва да е съобразен със спецификата на образованието и евентуалните подводни камъни.

  5. И на мен не ми харесва особено учителската стачка. Не защото смятам че заплатите на учителите не са ниски – напротив, ниски са, но проблемите в образованието не опират само до заплатите. Ето например един аспект от системата, който винаги ме е учудвал – начина на оценяване. Владо дава пример с родителите, които се преселили да живеят в друг квартал, понеже средния успех на учениците в стария им квартал западал. В Америка – добре, ама как да стане това в България? Има ли някъде изнесени данни какъв е успехът на учениците в дадено училище – и средния в града /или страната/ успех като цяло? А и да има – колко ли ще струват, след като всички знаем че шестицата в някои училища „тежи” колкото четворката в други.
    В тая връзка доколкото знам отдавна се говори за въвеждане на тестова система за оценяване в България, обаче по неизвестни за мен причини така и не се въвежда. А си мисля, че учебната година трябва да завършва с тестове по ВСИЧКИ предмети, които след това да са публично достояние. Дори и тези тестове да се използват само за справка, те много по – добре ще ориентират родителите къде точно се намира детето им и къде се намира училището, в което то учи. А и самите училища ще могат да разберат къде се намират и колко пари струва този или онзи учител. Докато сегашната система на оценяване / а и на прием в учебните заведения/ струва ми се е насочена най – вече да ни закара при частните уроци и при баба Илийца, дето извадила кола и сама се прекарала, щото лодкаря го нямало…
    А социален елемент в образованието трябва да има, защото никога в живота няма да има равен старт, но всеки човек трябва да има възможност за поне НЯКАКЪВ старт, пък той ако иска да я използва. Ако някой се намира на г*за на социалната стълбица, оттам мисля че има няколко начина за измъкване – първо – като получи добро образование, второ – като стане Майкъл Джордан и трето – като хване пищова… В България към момента възможността ако си се родил в семейство на тиквеници да не станеш и ти тиквеник посредством добро образование става все по – малка. Спортните звезди за съжаление са ограничен брой, значи какво ни остава – да хванем пищова. А това смятам че не е добре също и за белите англосаксонски протестанти, въпреки че на първо време ще им се намалят данъците. Обаче след това ще им ги увеличат, щото ще трябва да издържат затвори и полиция. Което също не е евтино удоволствие.

  6. @Божидар: Никога няма гаранция за това колко ученици ще издържат изпитите успешно. Но когато това е свързано с финансовите резултати на училището и заплатите на учителите, се получава много повече старание в учебния процес и резултатите след това го показват. Както съм казвал и преди, много съм се чудел как продавачите по магазините за техника в САЩ много често нямат фиксирана заплата, а са само на комисионна – но в крайна сметка поведението им към клиентите предразполага към повече или по-малко продажби и съответно различно количество пари в джоба. И ела да видиш тогава дали не зависи 😉 .
    А точно липсата на гаранция за минимални бройки и твърди заплати движи истинската пазарна икономика напред – щото като знаеш, че може догодина да останеш без работа ако не се напънеш през тази година, работиш по-съвестно и ефективно.

  7. @Бисер: Това, което казваш, показва колко лесно може да се започне “реформа” в дадена област (например образование) в България – просто определено количество информация трябва да се направи публично достояние. Да, ама така ще изстинат местата на много чиновници, които сигурно се кефят да се чувстват нещо много повече от обикновените граждани с всичките си табелки “Тук НЕ Е информация” и прочее. Видях новина, че наскоро тръгна сайтът на електронното правителство в България, но не съм се ровил да видя каква точно информация се предоставя там.

  8. Аз бях впечатлена от това, че отношенията от типа “на този детето”, “на онзи внучето или племенника” не вървят. Освен това много харесах момента за тестовете и преминаването по-нагоре. При нас мнооооооооого неща са опорочени точно заради тази практика да тикаме напред сульо и пульо, за да не ни се развали бройката на класа; да си затваряме очите за “малките нарушения” на това или онова “наше” детенце; да не спазваме правилата, за да не ни се скара “толемият” шеф.
    Докато правилата не се спазват твърдо и не се научим да се покоряваме БЕЗПРЕКОСЛОВНО на законовото положение (без значение колко ни е удобно или неудобно това), каквато и да бъде реформата, няма да се случи. Нама да е ефективна и ще работи половинчато.

  9. Хм, да, само в това е оправията – спазване на законите от всички и без изключения. Иначе се получава анархия и развитието се забавя…

  10. @Владо,как тогава се получава:два магазина за хранителни продукти -голям и малък.В големия е евтино,но обслужването не е на ниво,а в малкия е скъпо,но обслужването е на ниво.Как тогава и двата просперират( и хората там си получават заплатите)?Броя на клиентите,респективно покупките и оборота е определящ (ако греша – поправи ме),ама как функционират и двата магазина?Примера е “бакалски” ама като се замислиш и този пример го приложиш към образованието в някой училища ще видиш че е съществува.Просто нямаме законова и изпълнителна власт и система – е на книга имаме но не се прилага в нито една сфера.Та затова се получават такива аномалии в системата. Ама се надявам нещата да се оправят.

  11. @ Владо – Ами не е толкова лесно да се почне реформа, щото можем и навсякъде на наслагаме табелки “Тук е информация”, обаче зависи какво ще е качеството на информацията с която разполагат и която ще ти предоставят. Иначе могат така да те упътят, че втори път хич няма и да попиташ. Гледал съм го тоя филм, та ми е писнал.

  12. @Бисер: Точно така е… всичко е въпрос на отношение. Хич не обичам постоянно да правя сравнения, ама как пък не ми се е случило някой чиновник или обслужващ да ми се изрепчи по такъв начин наоколо? Даже и когато не им е приятно да говорят с мен (и им личи), пак са любезни, та чак се “мазнят”, според както още бай ти Ганю е рекъл едно време 🙂 .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *