Щурец и мравка – съвременна интерпретация

Обичайна версия:

Мравката се труди неуморно цяло лято под палещите лъчи на слънцето – потегна къщичката си и събра храна за зимата. Щурецът мисли мравката за глупава и се смее, танцува и играе през цялото време. Но ето идва зимата – и мравката си е сита и на топло. Щурецът няма нито храна, нито подслон, и така си и умира от студ.

Поука: Бъди отговорен за себе си!

Съвременна версия:

Мравката се труди неуморно цяло лято под палещите лъчи на слънцето – потегна къщичката си и събра храна за зимата. Щурецът мисли мравката за глупава и се смее, танцува и играе през цялото време.

Когато идва зимата, щурецът дава пресконференция и запитва публично защо мравката трябва да е сита и на топло, когато другите нямат такива облаги.

Всички телевизионни канали се надпреварват да показват снимки на зъзнещия щурец на фона на видеоклип, в който мравката се е разположила в удобния си дом пред трапеза, отрупана с храна. Цялата страна е поразена от този контраст. Как е допустимо това – в такава богата страна да се позволява на бедния щурец да страда по този начин…

Жабокът Кермит се появява заедно с щуреца във всички шоута в най-гледаното време по телевизията и всички зрители се разплакват, когато двамата заедно пеят “Не е лесно да си щурец”. Правозащитници организират демонстрация пред къщата на мравката, а телевизиите ги заснемат как дружно пеят “Ние ще победим”. След песента цялата група коленичи да се моли за щуреца и връхлетялата го неправда.

Голям брой значими общественици и познати лица обясняват в интервю в най-гледаното коментарно предаване по телевизията как мравката е забогатяла чрез експлоатация и на гърба на щуреца. Всички те внасят молба в парламента за незабавно увеличение на данъците на мравката, за да може тя да честно да даде своя дял за развитието на обществото.

След това Комисията за равноправие на гражданите съставя Проектозакон за икономическото равноправие и за онеправданите щурци и го внася за гласуване с валидност със задна дата – от началото на лятото. Мравката е глобена за нарушаване на този закон за недаване шанс за работа на пропорционално количество щурци и след като е неспособна да плати новия си данък със задна дата, домът й бива конфискуван от правителството.

Известна политическа дама – кандидатка за президент на страната – убеждава старата си адвокатска фирма да почне да представлява щуреца и да заведе дело за обида и клевета срещу мравката. Делото е гледано пред съдебен състав, назначен от съпруга й няколко години преди това – и включващ само представители на съсловието “самотни безработни родители, получаващи помощи от държавата”. Мравката губи делото.

Баснята завършва точно когато виждаме щурецът да дояжда последните трохички от храната, събрана от мравката – а правителственото жилище, в което е настанен – и което съвсем случайно е старата къща на мравката – лека-полека се руши, защото щурецът никога не го поддържа. Мравката е изчезнала в преспите сняг наоколо. Щурецът е намерен мъртъв в инцидент, свързан с наркотици, и вече изоставената къща е окупирана от банда паяци, които започват да тероризират мирния до скоро квартал.

Поука: Мислете много за кого ще гласувате на следващите избори!

Получих горната басня по мейла преди малко и не се сдържах да я преведа, както и да я направя много по-генерализирана от американския текст – защото колкото и подобни неща да са много по-разпространени в САЩ, в цял свят се наблюдава подобна тенденция…

9 thoughts

  1. И аз се замислих, да… За всички има шанс под това слънце, но доста хора или се оставят мързела да ги надвие, или искат да си карат по старому и нищо не променят в живота си.

  2. Ааааа, зверски добро! И актуално. Особено на фона на новото блокче, с което се обзаведоха циганите от “Христо Ботев” срещу символичен наем от 25 лв. на месец. Пък вие работете и си плащайте данъците, като ви е толкова акъля! :))))

  3. Много добро! Проблемите на всякъде май са едни и същи. Моралните ценности продължават да търпят деградация и май на никой не му пука за това.Мързела се превръща в начин на живот.Дълга и тъжна тема.За поуката и избора – ако може, отговори ми на един въпрос(ако искаш разбира се,ако не- недей).Как би постъпил: Имаш кошница с 10 гнили ябълки (всяка от които за нищо не става) и трябва да си избереш една.Коя би избрал?

  4. @Joruel: На мен оригиналният текст на английски първо ми навя далечни асоциации на расова основа, които обаче веднага отхвърлих, защото виждам че поне около мен цветът на кожата не е гаранция за или против мързел 🙂 .
    @Божидар: Хм, задаваш въпрос за доста размисъл. Трябва да се поставя на друго място, да поразмишлявам малко и ще написа заключенията си в отделен запис.

  5. Много интересен и поучителен вариант!
    Ама аз като същий даскал – едно си баба знае, едно си бае. Пак от своята си камбанарийка гледам и съдя.
    Искам да споделя за образованието и неговата цена. Като сме се юрнали да социализираме на всяка цена циганите у нас (въпреки че много от тях не щат и не щат, щото май тъй е по-изгодно)изпадаме в следното недомислие. Нашего брата учителят, медицинският работник, счетоводителят, магазинерът, честният гражданин плаща нужното за обучението на децата си. Купува учебници, тетрадки, поготвя нужното, за да може детето му да бъде прилежно и подготвено за учебния процес. Обаче има и тарикати, които хем не искат (нямат мотивация) да се учат, хем реват на всеки, че са изхвърлени от обществото и не им се зачитат правата. В резултат от различни правителствени и неправителствени организации им се дават наготово дрехи, обувки, учебници, тетрадки, чанти и т.н.
    Милите отрочета ги захвърлят, където им скимне, не ги използват по предназначение, унищожават ги, остават на поправителни, след което са пробутвани напред (по една или друга причина) и колелото се завърта отново и отново, докато и те станат родители и изискват всичко безплатно, защото са бедни, нещастни и онеправдани. Кой е наказаният?

  6. @kenkal: Винаги става така – не е възможно всички членове на едно общество да са винаги равни или даже равнопоставени. Но обществото ще се развива по-добре и по-стабилно ако тези, които носят други на гърба си, не се чувстват постоянно прецакани 🙂 . И в САЩ има големи групи от хора, на които им е по-лесно да чакат на държавата – въпреки че всички социални помощи тук са доста минимални… Но поне тези, които плащат повече данъци, не се чувстват ежедневно прекарани.

  7. този който е измислил тази басня е много умен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *