Цената на безплатното образование

Много се написа за учителската стачка тези дни и за това целта ми тук не е да пиша пак за нея, а да поумувам на глас как биха могли да се променят нещата, така че всички да са доволни…

Един от най-огромните минуси на социализма беше че насади в главите на няколко поколения (даже и на моето до известна степен) идеята за съществуването на нещо безплатно – образование, здравеопазване и какво ли още не. На всички ни е ясно, че на този свят не съществува нищо безплатно – винаги някой плаща. В България сме свикнали това да е главно държавата, която прибира някакви пари от някои хора или фирми – най-често на едро и без много публична отчетност – а после се опитва да ги разпредели между всички заинтересовани страни. Понеже тези, които плащат, не виждат пряката връзка между финансови удръжки и резултатите от тях, като че ли не им пука чак толкова много и проблемите на учителите (например) са им малко по-далечни, особено ако нямат деца. От своя страна тези, които разпределят парите, не пропускат нещо от тях да се залепи и по тяхните ръце – не винаги под форма на “кражба”, но има и други тънки начини за уреждане на собствения живот на даден индивид с неотчитаеми обществени, т.е. ничии, пари – та нали допреди няколко години това беше основният стимул и желание на социалистическия управленски кадър от средно, а и по-високо, ниво…

Имам познати учители, на чието мнение мога да вярвам. И чувам и за предимствата, и за недостатъците на сегашната система. И за човешките молби от страна на ръководството на дадено училище “Колеги, вярно е, че колежката Х не знае много по предмета си, не е добър преподавател и учениците не я ценят като такъв, ама все пак е възрастна и й остават три години до пенсия; хайде да я задържим още три години да се пенсионира като хората, пък после ще мислим за някое младо, което да заеме мястото й”. И за частните уроци, “спонсорствата” и другите видове рушвети. Много е сладко някой да назначи някого да преразпределя нещо, създадено с труда на други хора, нали… И за това много хора – които по подразбиране не гледат на кариерата си като възможност за развитие и растеж, а само като на баница, която трябва да бъде разпределена между известно количество “мющерии” и част от която безотчетно може да се задържи при тях самите – прогресират в тази система и нямат никакво желание активно да работят за промяната й – та нали и тяхната баница може да се изгуби в небитието и какво ще правят тогава!

Ето някои възможни разрешения, усложнения и предимства, които виждам аз:

  1. Министерството намира достатъчно пари за вдигане на учителските заплати със 100% (според исканията на стачкуващите) – няма да си купят нови мерцедеси тази година или нещо подобно. Стачкуващите получават това, за което са се борили, и животът продължава по същия начин както преди – нищо не се променя. Други съсловия на бюджетна издръжка решават, че и тяхното министерство би могло да отупа чувала и да увеличи техните заплати, в резултат на което също обявяват стачка. Процесът продължава верижно месеци наред и натиска растежа на българската икономика надолу.
  2. Министерството сключва сделка с учителския синдикат (за който между другото не прочетох особено ласкави мнения) за повишаване на заплатите на учителите според исканията на стачкуващите, но с условие за преоценка на необходимите учителски длъжности с последващо свиване на щата и съкращения. Освободените от работа учители няма да видят никаква изгода от стачката – даже напротив – но всички се надяват това действие да се размине. При всички положения подобни турбуленции изобщо няма да се отразят добре на учениците, още повече че учебната година вече тече официално.
  3. Министерството намира пари за заплати и закърпва положението за тази учебна година, но съставя комисия още през октомври и започва преговори с учителите за промяна на съществуващата образователна система.
  4. Началното и средно образование стават 100% частни, което окончателно ги досъсипва, защото поне според мен над 90% от частниците, които биха се хванали с тази дейност (и биха имали пари за първоначалното й финансиране), биха правили това предимно и само за печалба…

Как може да се реформира българската образователна система, така че да не правим промени заради самите тях, а с очакване на и стремеж към по-добри крайни резултати? Според мен основното изискване е възстановяване на връзката между отделните участници в процеса – учители, ученици, родители, управленски състав в училищата, инспекторатите и министерството. Сега такава връзка почти няма и всеки си тегли чергата към своя си край на обществото. На доста от родителите или не им пука за децата им, или са приели, че училището в безплатна занималня и че учителите са длъжни да се грижат за тяхните деца като за свои собствени. Повечето учители знаят, че системата си е закостеняла от време оно и не се опитват да работят даже и за разрешаването на дребни проблеми, защото знаят, че файда нема и всичко става с познанства и връзки.

Описал съм образователната система в Щатите на равнище начално и средно образование още преди близо две години. И тази система си има минуси – никъде на тази земя няма Рай – но плюсовете, поне спред мен, са много повече. Обратната връзка винаги е налице – мога да взема от кметството на нашето предградие информация за това колко пари е събрал училищният район за настоящата, а и за минали фискални години, и какво е разпределението им по пера в бюджета на училищата. Всичко това е публична информация. Длъжностите на ръководител на училищния район (school district superintendant) и някои други постове в офиса на района са изборни, а доколкото знам всеки жител има право да номинира някой за този пост и изборната борба е много далеч от партийна. С моите деца – в трети и втори клас – работим поне по един час вечер. Имат домашни по математика, правопис, социални науки и други такива занимания, както и поне по 20-30 минути четене на книги. Повече от ясно ми е, че ако ние, родителите, не се занимаваме с тях, успехът им няма да е отличен. Повечето родители са активно замесени в живота на училището – ходят да помагат в класната стая когато имат време и възможност, участват в организацията и провеждането на всякакви извънкласни мероприятия, набират пари за същите тези мероприятия… и виждат с какво се занимават децата им и какви са резултатите от това. Училището на децата си има нов директор – мъж – от началото на тази учебна година, и всяка сутрин като ги изпращам го виждам да седи пред входа на училището по сако и вратовръзка и поздравява всички по име. Следобяд – пак там, маха на всеки заминаващ училищен автобус поотделно. И не, работата му не се състои само в това – а е натоварен и с доста отговорности, като повечето от тях изобщо не са леки… Все пак отговаря за близо 300 деца по няколко часа всеки ден.

Може ли подобна система да сработи в България? Може би… но няма да е веднага… или догодина. Иска се много време и промяна в мисленето на масата заинтересовани участници – нещото, което става най-бавно и без никакви гаранции. А може би съществуват и други варианти за разрешение, за които не се сещам сега. Но при всички положения, промяната винаги върви отвътре навън – и започва с мен и теб!

Завършвам с цитат:

Никой не пришива кръпка от нетепан плат на вехта дреха; защото онова, което трябва да запълни скъсаното, съдира плата и съдраното става по-грозно.

Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове и двете се запазват.

Евангелие от Матей, 9:16-17

27 thoughts

  1. Ей, че хубав пост, страшно ми хареса! Аз, естествено, съм върл привърженик на точка 3. Промяна в системата е повече от наложителна, а в САЩ-ската ми харесва нейната профилираност. Мисля, че ако се подходи сериозно би могъл да се измисли неин, съобразен с условията на България, вариант. Предимството да се вземе готова система е в това, че нагледно се вижда какво точно в нея не работи и могат да се отстранят или намалят дефектите й.

    Ма да видим де! 🙂

  2. Проблема в България е много по-комплексен.Докато кадри се набират със щуробаджанащина и подкупи работата няма да се оправи.Какво имам в предвид – завършва синковеца/щерката висше където плаща (примерно 120 лева на семестър) и отива във фирмата на тати или негов познат където е на ръководен пост и никой не може да и каже нищо.Как е придобила образованието – ами с плащане на изпити,курсови и дипломна работа или направо на дипломата.Един такъв човек,особенно със претенции за “инж.” познайте каква работа може да свърши.НО във фирмата на тати или в някое държавно ведомство където чичо е началник ще го търпят и ще-неще след 2-3-4 години нещо криво ляво ще научи за това каква му е работата и какво трябва да прави.В момента българските учители стачкуват ( до колко това е правилно или не – не коментирам).АКО тези хора имаха високо доходи и строги санкции при корупция,то да си плащаш за изпитите просто ще отпадне и ще изкласяват тези които знаят за какво са отишли там.В момента българския студент (по-голямата част ) разсъждава така – плащам 500 лева на семестър- значи трябва да ми заверят семестъра и да си взема изпитите без проблеми защото плащам!Преподавателите разсъждават – Той си плаща,ние имаме заплати,той дали знае си е негов проблем,ние ще го пуснем за да не се занимаваме с глупостите му.Да това е в България.За разлика от университетите на запад,където независимо че се плаща много,студента е отишъл да учи,и критерия за успеха му са знанията,а не това че си плаща. Като си помисля за таксите в Харвард,МИТ,Оксфорд…. ми плащат си хората,ама са отишли да учат.Образованието си е скъпа и дългосрочна инвестиция,но много хора не го разбират.
    Владо,много си прав че се занимаваш с децата – така и трябва.На малкия човек трябва да му се покаже как се учи и да усети ефекта от това.Това родителите да помагат в училище ми се вижда добра идея и сигурно има ефект.Давайте смело и успех в литературата и математиката 🙂

  3. Аз принципно съм съгласна с много от нещата казани и написани тук. Има обаче и няколко с които не мога да се съглася.

    Ако аз не съм родител непукист, който приема училището като безплатна занималня?! Ако ходя на консултации (при това само аз си знам как успявам в работно време) при учитля на детето си и се интересувам какви проблеми има то и как да му помогна – и накрая виждам че на отсрещната страна наречена учител всъщност не и пука дали ходя? И всъщност дори би било по-добре да не ходя, защото консултациите са обявени по задължение, а не от искрен интерес?! Тогава къде се къса връзката? Истина е, че има много родители безразлични към децата си, но да кажем всички е пресилено. Тези на които ни пука, за съжаление не получаваме в замяна дори и малко уважение и информация…

    И другото нещо което е леко различно между САЩ и България: Жената може да си гледа децата в къщи и пак семейството да живее нормално, но тук за да живеем нормално се налага да работят и двамата родители. И ако тя си прибира децата в 4 или 5 и има време за занимания и не е преуморена от тежък и изнервен работен ден, на мен този лукс ми е непознат. Освен това за да му осигуря допълнителен спорт или странични занимания, като шах примерно, ми се налага след училище и занималня да го водя и на тренировки и често се прибирам в къщи в 8 или 9 вечерта както и детето.

    Това горното само за да посоча различия в системите, в статуквото, в начина на живот. Различия достатъчно големи за да не можем да прехвърлим с лека ръка някоя образователна система в България.
    А иначе си много прав – имаме крещаща нужда от цялостна реформа в образованието.

    ПП. Извини ме за дългия коментар

  4. Ето още един – Владо, който знае правилните решения, поне част от тях. Не са много такива хора, но все пак ги има. Но изглежда, че в България, между тези, които знаят правилните решения, и тези, които вземат решенията, няма никаква връзка. Не е имало. И колкото и да е тъжно, най-вероятно още дълго време няма да има.

  5. “Колеги, вярно е, че колежката Х не знае много по предмета си, не е добър преподавател и учениците не я ценят като такъв, ама все пак е възрастна и й остават три години до пенсия; хайде да я задържим още три години да се пенсионира като хората, пък после ще мислим за някое младо, което да заеме мястото й” – ми напомня за Хубенова… повечето тука знаят за кого става въпрос.

  6. @Марфа: Точно това е и моята идея – един разумен ръководен екип би оценил какви са възможностите, къде какво работи и какво може да се вземе, за да се пригоди дадена система към българските реалности и да донесе промяна. Но пак едно от необходимите изходни условия е наличието на разумно ръководство.
    @Божидар: Следващата ми статия ще е за цената на безплатното висше образование и именно това отношение, че щом някой си плащал, трябвало да бъде пускан да преминава в по-горен курс…
    @Пламен: Хм, доколкото аз помня, др. Хубенова, която визираш, беше доста по-добре от цитираната в статията учителка Х – и това го казвам с пълното съзнание, че получавах незаслужено и забележки, и двойки по математика от др. Хубенова.

  7. @Гери: Няма проблеми за “дългите” коментари. Нали точно по този начин става дискусия…
    Извинявам се на теб лично за фразата “На родителите или не им пука за децата им,…” – днес прочетох доста статии от твоя блог и виждам, че не си от тези родители. Така че официално променям фразата в статията към по-реално звучене – “На доста от родителите или не им пука за децата им,…“.
    За разликите между САЩ и България – така е, да. И за това и не казвам, че ще е добре да се вземе организацията на щатската образователна система и да се пренесе 1:1 в България – просто защото някои от реалностите са по-различни и това, което работи тук, няма да работи там. Но проблемите (от моята гледна точка), както писах и по-горе, са в липсата на отговорности, липсата на връзка (или при наличност на такава, незаинтересоваността на страните в нея да работят за развитието й) и явното разминаване в очакванията. За себе си съм установил, че много от проблемите между хората идват от липса на комуникация и от различка в очакванията на замесените страни относно крайния резлтат, пътищата за постигането му и цената, която трябва да се плати в процеса… И за това разсъждавам на глас какво би било добре да се промени – но нито съм замесен в тази система, нито имам пряк интерес към случващото се тези дни. Обаче понякога някои неща се виждат по-лесно отстрани…

  8. Владо благодаря за добрите думи относно леля ми – др. Хубенова. Винаги е казвала за теб и Антон, че сте “…едни от най-будните деца в училището и ще станете хора..” наистина е преценила правилно 🙂

  9. Не мислех да пиша повече по темата, ама ми е криво и не ми се спи.
    @Владо, ако прецениш, че на този текст не му е мястото тук – трий.
    Откъде да започна:
    Човек който получава нещо безплатно, независимо какво е то, не може да оцени стойността му, докато не го изгуби. Пряко следствие от това е образованието. Доста години в България то беше на ниво и безплатно. Сега, когато е тотално разбито, започваме да усещаме липсата му и нуждата от такова. Механизмът на умствена дейност е описван от много учени. На практика обаче човек не употребява тези знания, а се учи на принципа проба-грешка. Сринала се е някаква система (била тя здравеопазване, образование,…), задейства се някакъв защитен механизъм (учители, лекари и те живеят и си пазаруват хляб и сирене) – започват протести, стачки, заплахи. Пред обществото се поставя важен въпрос, който не търпи отлагане. Някое звено във веригата не е работило и при липсата на самотест и контрол води до нестабилност на цялата система. Моето скромно мнение е че това е неандерталски начин на реакция в общество, което има претенции за “умствена узрялост” – т.е. интелект. Та нали след толкова години история (независимо на кои държави) се виждат последиците от едни или други грешки – защо се правят отново? Дали хората, които са натоварени със задачата да водят българския народ напред и да защитават интереса му, си вършат работата – това е друга тема, но в системата има срив. Но тепърва този срив започва да се усеща. Трусовете, които предстоят, трудно биха се потушили. За да се развива умствено един човек,за да мисли трябва среда и хора, с които да води диалог. Прекъсването на този процес даже и с едно поколение е сериозна загуба. Убеждавам се непрекъснато,че все по-малко и по-малко хора обръщат внимание на езиковата си култура, книгите; даже и на моралните ценности. Библиотеки, които са събирали книжен фонд с години, в момента част от него го хвърлят на отпадъци. Неща, които са градени с труд и много пари, се рушат. Но всичко това е следствие. Не се ли спре – сривът е тотален. Не знам за друга държава, в която така да се руши като в България. Тук потъпкваме всичко и след нас само руини. Не умеем да ценим това, което имаме(по-скоро всичкото го превръщаме в пари) и оценяваме от кое колко може да се изкара. Не сме и благодарни на това, което имаме – някой казват “Че на кое да сме му благодарни,виж какво е…” – ами такова е, сами сме си го направили и не може да виниме този или онзи за грешките си. И това е така защото не сме се научили да ценим нещата. Всяко нещо си има стойност и за да получи нещо, човек трябва да си плати. Така може би най-добре ще оцени новата придобивка или загуба. Това е интерпретация на правилото награда-накзание, но като не можем да мислим както трябва, примитивният начин на обучение се явява най-добър. При него няма грешка. Само че има един малък, но за сметка на това все по-нарастващ проблем: Как да се накарат хората да разберат, че с всеки днешен ден те поставят основите на утрешния? Притиснати в материални и социални конфликти не забелязваме това, но е крайно време да започнем да мислим в перспектива. Каквото било – било, път назад няма. Стискат се зъбите и се продължава напред. Ще се спъваме, ще падаме, но по-важното е да ставаме и да не спираме хода. Иначе става страшно.
    Съжалявам за дългия пост,ама … 🙂

  10. Сашо: относно др. Хубенова – значи останалите сме всички боклуци и “анти-хора”? Интересно мнение на една “добра” учителка…

  11. @Божидар: Нищо му няма на дългия коментар 😉 . Позволих си само малко да го преформатирам за по-добра читаемост (интервал след препинателните знаци). Това е и добър старт за една серия статии, които обмислям много отдавна…

  12. Тъй като намесихме другарката Хубенова 🙂 , която ни даде здрава основа по математика още по тоталитарно време, вземам за пример математиката.
    В класациите на IMO ( International Mathematical Olympiad ), се вижда, че има 4-ма българи спечелили по 3 златни медала, срещу 1 от САЩ с 4 златни и един с 3, имаме едно първо отборно място, колкото и САЩ и Русия, а Китай цели 8 пъти са печелели в отборната надпревара, ние участваме от 1959г. в тези олимпиади, САЩ от 1974г. , Китай от 1985г. Интересното е, че повечето ни златни медали, както и първото отборно място, са спечелени след 1989г. Респективно, населението на Китай е около 187, а на САЩ 40 пъти по-голямо от населението на България или грубите сметки показват, че в щатите се раждат 40-пъти по-малко отлични математици, отколкото в България. Имаме най-много участия в тези олимпиади: 48 пъти, колкото и Румъния. Намирам и следния текст:

    “Bulgaria is one of the strongest mathematics (educationally/competitively) oriented coutries in the world and indeed it is the nation with the smallest population to have won the International Mathematics Competition, beating the likes of China and the USA, each respectively having populations that are 187 and 40 times bigger than its comparatively small population of 7.5 million. It is also a world leader in terms of having the most mathematics olympiad gold medal winners per capita and is one of only four countries (USA, China, Russia and Bulgaria) to have won the Mathematics Olympics by having all of its team members finish with gold medals (in 2003)”

    “Където е текло, пак ще тече ….” 🙂

  13. @Светослав: Не знам дали е до рождение или обучение, но наистина България има добри математици по олимпиадите. Докато работех в приватизацията, познавах едното от момчетата в националния отбор по математика по това време – май беше син на една от колежките. Лошото е че след като спечелиха златния медал и се завърнаха в Родината ги приветстваха, поздравиха и толкова. А, и май им позволиха влизане в СУ без приемен изпит. Но поне това момче предпочете висше образование в чужбина (поради куп причини) и за това българската наука за жалост не може да се похвали с толкова постижения и математици, колкото отбора за олимпиадата по математика 🙁 Талантът си го има, но понякога просто развитието му се попилява…

  14. @Владо,освен че се пропилява развитието липсва и едно много важно нещо – приемственост.В университетите (там имам поглед) е такава борба за власт кой ще докопа кокала,че студентите са на последно място в задачите на преподавателите.Какво още се получава- добрия студент изпъква и това се вижда от работата му.Но преподавател който има частен бизнест (развиван на територията на университета) има 2 подхода-или да вземе студента да работи при него(уж да се учи) като му плаща мизерно или да го тормози(защото е потенциална бъдеща заплаха). Как по принцип се водят занимания със студенти – веднъж бях свидетел на такъв диалог и бях зашеметен – преподавателя говори със студентите на ТИ,обяснява им като на хора за които се предполага че не знаят (с простички думички обесняваше сложни неща) и отговаряше на всеки въпрос.Сухата теория беше поднесена по невероятно разбираем начин.Нямаше време в залата – на който от студентите му се излизаше -излизаше.Преподавателя 6 часа не излезе от залата и неуморно обесняваше.Не бях виждал такова нещо,и евала на този човек- беше си поставил за цел да научи тези които му влизат в часовете.Сега като гледам какво става – студентите пишат и преписват на изпити,на зададен въпрос много често им се отговаря – пише го в учебника или колега сега нямам време.Има и преподаватели които преподават неясно – в смисъл имат бизнес в тази област и не искат студентите да разберат основата – те не обучават а губят времето на хората с празни приказки на лекции и като се пита нещо конкретно – фирмена тайна.Да ама тази фирмена тайна я пише в някой стари учебници как се прави(един вид ти се налага да преоткриеш топлата вода).В България да започнеш PhD. ти се налага да минеш през купища бюрократщина и винаги изпита е в София,докато по думите на колеги в USA за изпит за докторска степен те изпитват в самия университет и не плащаш: хотел, храна и престой на гостуващия преподавател и транспорт!И университета е заинтересуван да си защитиш докторантурата.Ей за това бягат навън кадърните,а тези които са тук се мъчат с мизерията.И за това вместо да се развива таланта човек се впуска в други странични неща и го пропилява заедно с годините.Докато извън България ще се намери някой който да оцени усилията.
    П.П. Извинявай за дългия пост.

  15. Стига глупости де, бягали навън кадърните, а в България оставали некадърните, опомнете се малко. Малко уважение имайте към хората решили да живеят в България. Познавам много кадърни инженери, които решиха да правят бизнес и да се развиват в България. Нито един от тях не мрънка и не се оплаква, ами бачкат здраво.

  16. @Светослав: Не говорим за бягане или не… говорим за образованието и за това какви хоризонти се откриват пред българските младежи, спечелили златен медал от световната олимпиада по математика. Не е до това кой бяга, а какви възможности за развитие на местна почва има за такива кадри. Никой няма да ги покани в БАН – защото там академиците и професорите са заети да се дърлят за хонорари и за това кой е по-велик. Това си изказване не базирам на слухове, а на преживяванията на поне трима близки до мен хора, на които мога да имам абсолютно доверие. Перспективите за развитие пред хората, решили да посветят живота си на науката, са меко казано леко задънени в България – няма какво да се лъжем и това изобщо не са глупости, а факти.
    Иначе за възможности за развиване на бизнес не стана и дума по-нагоре – тях си ги има, естествено.

  17. Владо, познавам хора, които си направиха докторантурата в България, никой не е мрънкал за неудобствата, залягали са и са учили, имаха мерак да учат хората. Звучи обидно, да подценяваш хората останали да работят и живеят в БГ, само заради това, че са при по лоши условия на труд, по ниски заплати и т.н. Да вземем за пример мен, до преди 5 месеца бях инженер в БГ и бях некадърен, обаче от 5 месеца съм в щатите и изведнъж станах много кадърен 🙂 …. Не съм станал по-кадърен, както и не мисля, че 10-те години работа в БГ са били напразни и изгубени.

    Интересно е, че нашето висше образование не се признава почти никъде по света, но масово българи получили образованието си именно в БГ се котират много добре в чужбина, и в бизнеса, и в науката. Може и в гена да е причината, знам ли.

    Аз пак казвам, където е текло, пак ще тече. Година, две, петилетка, и ТОЙ не знае колко време ще трябва.

  18. Българите сме много умни – просто няма по-умни от нас на света защото… сме на първо място по олимпиадите… (благодарение на Хубенова и други като нея). В същото време България е на опашката на каквато и да е класация: по раждаемост, по корупция, по доход на глава на населението, по консумация на алкохол и цигари и какво ли още не.
    Защо е така?
    Може би не сме чак толкова умни, а просто избиваме балкански комплекси за да забравим мизерията която ни заобикаля.

  19. Българите сме индивидуалисти, не случайно сме силни на индивидуалните. спортове. Причината е ясна, през турското робство всеки се е спасявал поединично, нямало е друг начин. Тази психика е взела да се променя след 1878г. и … точно навреме е дошъл комунизма и все отначале.

    Всичко ще си дойде на мястото, рано или късно, с нас или без нас, нека оставим бъдещето на образованието в България да се решава от българите в България, а тези които са в чужбина, ако искат да помагат, а не само да приказват, да правят дарения – парични, учебници, компютри и т.н. Между другото, да попитам “старите кучета” в чужбина, колко пъти сте направили дарение на училището(университета), в което сте завършили ? В Америка е масова практика да се правят такъв вид дарения 🙂 Да речем за специалист с 5-10 годишен стаж в щатите, със средно годишна заплата от $100,000 няма да е никакъв проблем да закупи и подари 5 настолни модерни машини на електротехникума или на МЕИ-то. Или Ви бъркам надълбоко в джобовете с това предложение 🙂 ?

  20. @Светослав,аз не мрънкам че работата ми тежи – седнал съм си на четирибуквието и работя,както предполагам и ти работиш.Не недоволствам от трудността на работата,а от това,че много хора поставени на ключови позиции ги мързи да си вършат съвестно работата.Виж следния пример – 80% от преподавателите в университетите са на средна възраст 60.Където и да се огледаш виждаш все по-възрастни хора да работят.По-точно те не работят а робски ги експлоатират,щото иначе не се живее.Причините за това са много.В момента искат(незнам дали са го направили)да вдигнат годините за пенсиониране – т.е да могат да “доизцедят” и така уморените ни родители. Понеже си в USA,макар и отскоро както казваш,бъди така добър да направиш сравнение между условията ти на работа в България и там.Ако някой от по-дълго пребиваващите там също направи сравнение-да видим какво ще се получи.Важен е въпроса и как това цялото нещо се свързва със цената на образованието: Всяка нормална работа си има някакви социални облаги( за това няма какво да се лъжем – едно е да си примерно програмист и да работиш на сухо и топло място,друго е да си работник на строеж и да те вее вятъра).Малко или много човек си ги включва в сметката при размишленията какво мисли да прави със живота си. Да обаче квалификацията се придобияа трудно,трябва доста четене и мислене и пари.В едно правилно структорирано и законово общество това си личи-учиш,инвестираш в себе си, можеш и получаваш това за което работиш.И като достигнеш една пределна възраст се оттегляш в заслужена почивка,с достойнство.Това което ме ядосва в България е,че понякога колкото и да блъскаш ефект няма(даже и да си сменил стратегията на действие).Просто наливаш вода в бъчва без дъно.

  21. Смесвате демографските проблеми, с проблемите на образованието. Вдига се пенсионната възраст, защото над 1млн. българи ( > 11% ) напуснаха страната за последните 18г., а пенсиите за сегашните пенсионери се вземат от удръжките на заплатите на работещите към този момент. По-малко работещи, по-малко удръжки, следва недостиг на средства за пенсии. Застаряването е световен проблем, в Америка също хората масово блъскат и на 60г.

    Сравнения на условията на работа тук и в БГ е трудно да се правят, самите култури са коренно различни. От който и ъгъл да погледна нещата, условията на труд тук, не са по-добри от условията на труд във фирмите, в които съм работил в България, колкото и учудващо да звучи. Не мога да сравнявам публично условията във фирмата, в която работя, защото се подписват десетки документи преди да започнеш, на какво имаш право и на какво нямаш право ( някои така и не съм ги прочел още ). Едното от нещата, на които нямаш право е да изнасяш информация за фирмата, условията на труд, начина на заплащане и т.н. Единствената сериозна разлика, която виждам е, че тук никой не ти пречи да работиш, колегите не гледат непрекъснато в твоето канче, нито пък ти подливат вода. От друга страна, попадайки тук, имам странното усещане, че съм се върнал назад във времето някъде към 1984г. в България, никой не бърза, не си дава много зор, ако днес не стане, утре, ако утре не стане в други ден и т.н. Автоматизация на производството ли ? В български фабрики след 1997г. съм виждал къде къде по нови технологии. Наскоро говорих с един приятел, снабдява фабрики на Дженеръл Мотърс с части, казва, че и там било същата картинка, морално остаряли поточни линии и всичко се блъска на ръка. Не случайно местните производители на коли губят всяка година позиции.

  22. @Светослав: Не се притеснявай за джобовете… не е това проблемът. Никога няма да направя дарение на организация, която не е показала, че може да управлява добре ресурсите си. Не знам за ТЕТ-а или за МЕИ-Пловдив, но генерално в България подобен род дарения често не стигат до предназначението си, а се използват от този и онзи за лични нужди. И на мен лично не ми се занимава с главоболия покрай уж добрите дела, които трябва да вършим – проблемчетата с митниците и прочее български държавни учреждения обезмислят подобни начинания. А и си мисля, че давам достатъчно (засега) дарения всеки месец.
    А колкото за индивидуализма – може би вече си забелязал, че американците са по-големи индивидуалисти и от българите, но това не пречи повечето неща в тукашното общество да вървят много по-гладко отколкото в България.

  23. Тук в България освен че крадем даренията в научната литература са отбелязани редица случаи, в които изяждаме дарителите, а от кожата им си правим цървули.

  24. @Бисер: Коя точно литература имаше предвид, че колкото и да се напъвах, не можах да се сетя…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *