Office Space

Продължавам от време на време да се убеждавам, че работя на интересно място…

Има един филм “Office Space“. Сигурно повечето от хората, работещи за hi-tech фирми са го гледали. Ако ли не – гледайте го! Заслужава си. Моят шеф на групата например може буквално да цитира доста реплики и диалози от филма без даже да го е гледал (BTW, открих този сайт с доста реплики на мазния мениджър…). Има в него една сцена, в която Питър, Самир и Майкъл взимат един принтер от офиса, занасят го на една поляна и го потрошават с бейзболни бухалки, за да си го “върнат” на бездушната техника, която им трови живота всеки ден в офиса.

Днес беше нашия офис пикник. Както си е традиция, в началото на всяко лято излизаме нявън до офис сградата ни (обикновено някой петък наобяд) и стажантите, които обикновено наемаме за лятото, обръщат бургери и кренвирши на скарите, а ние старите кучета ядем и се “запознаваме” с тях. Така де, да се понаучат малко на корпоративен живот. Днес имахме и друг повод – сайт мениджърът ще се мести в друг щат и друг филиал на фирмата, та го изпращахме. Покрай храната имаше и доста игри – хвърляне на подкови, бачи бол (или петанк, както е френското име на играта). Имаше и голф – пратиха един колега от другата страна на рекичката, която минава до офиса, да забие един флаг, и почнаха да се състезават кой ще изпрати топка най-близо до флага. По едно време видях един колега да излиза от офиса с един картонен кръг със стрелка по средата и заглавие “Wheel of Destruction”. Хммм, това пък за какво… Отидох на паркинга. Там имаше паркиран един голям прастар принтер Канон. Почна да ми става ясно, особено след като видях по земята до него разни инструменти – кирка, боен чук, оловна тръба, бухалка за бейзбол, един кози крак и малък чук. Явно трябваше да се оттървем от този стар принтер, но бяхме изпуснали датата за рециклиране на подобна техника. И се започна. Срещу долар на глава въртиш стрелката на колелото, взимаш каквото оръдие на труда ти се падне и отиваш да удариш принтера 2-3 пъти. Но безопасността беше над всичко – в комплект с инструмента получаваш и каска, ръкавици и очила, че да се не удариш. И заваляха едни коментари, чак ме присви корема от смях по едно време. “Удряй бе, не го жали, представи си че ти дължи пари”, “Като удариш принтера, не тръгвай веднага да бягаш, макар да знаем, че обикновено така правиш”, “Абе някой не се ли обади за техническо обслужване на този принтер”, “А дали ще тръгне после пак?”. По едно време поканихме местния IT колега да опита, но той възмутено отказа с аргумента, че всяка седмица трябва да се разправя със стара техника. Един от колегите от производствения отдел се сети да донесе един червен етикет REJECTED, който закачихме на принтера. Продължи се с подмятанията – “Внимавай с таз кирка, че да не си закачиш опашната кост като я размяташ”, “Oh, it really was a paper jam”. По едно време и една колежка се включи и беше доста интересна гледка – по потник, с пола и сандали с ток, ама размахва люто оловната тръба. Кибиците: “Абе Джон, какво си й направил”. Джон е годеникът й, който също ни е колега. Хората, които преминаваха покрай паркинга, ни гледаха доста странно. Ама то май е имало защо. По едно време се появи и една полицейска кола, но се оказа, че някой се е оплакал заради голфа, не заради деструкта на паркинга. Оплакването гласеше буквално “вероятно пиян човек бомбардира сградата с топки за голф”. Полицаят и той не можеше да спре да се смее. Абе весели хора. Но Канон явно правят доста здрави принтери! Бая зор видяхме, и пак имаше части, които си седяха закачени една за друга. И генералният извод беше, че принтерът в сцената от Office Space е бил декор, щото много бързо го потрошиха юнаците във филма. Накрая си събрахме парчетата, изметохме боклуците и останките от тонер и изхвърлихме всичко, макар че някои колеги се чудеха дали нашите техници ще могат да накарат принтера пак да работи :-).

Иначе и днес си беше доста натоварен ден – трябваше да изляза от къщи преди 7 сутринта, да ида да сменя маслото на Джипа и после да ходя даунтаун в канадското посолство за визи. Днес посолството беше извънредно натоварено – преброих към 65 човека в чакалнята (а иначе обикновено остават доста свободни места на 50-те седалки там). Но нямаше бутане или пререждане. Още като си подадеш документите, след като излезеш от асансьора, ти дават един номер и после за всички следващи транзакции те викат по номер. Така че макар и да почаках към един час (и повечето време бях прав), въобще не се почувствах изкоркан, както доста често се чувствам на подобни места в България. Ама без коментар засега. От посолството на работа и после на репетиция, че ще свиря в неделя, и после на още една репетиция за сватба, на която ще пускам музиката по време на църковната служба утре. Прибрах се доста уморен, ама нещо още не ми се спи. Затова и бложа ;-).

2 thoughts

  1. Пука ми… Ама няма къде да гласувам. Най-близката секция е на 250 км оттук :-(.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *