Икономическа спирала

Съвсем скоро ще станат 18 години откакто социалистическата система в България “рухна” и в политически, и в икономически смисъл. Много неща се промениха оттогава – за тези от нас, които все още помним “бай Тошовото време” – някои от тях доста драстично, но като цяло икономическият климат не се е променил коренно. Все по нещо куца, все чакаме да дойде едно по-голямо благоденствие, и все нещо се закучва и очакваното по-добро време се отлага за бъдещето.

Чистосърдечно си признавам, че теоритичните ми познания по икономика се базират на два курса в ТУ-Пловдив. Останалото идва от статии, които чета онлайн, common sense и инженерна логика. Ясно ми е и че нещата не винаги са толкова прости, колкото аз ще ги направя да изглеждат в момента. Това, което ще напиша по-долу, може да фигурира в някоя дебела читанка по икономика – ще се радвам да е така – но от моята гледна точка е доста очевидно.

Ако се спрем на икономическите системи на равнище държава, за мен съществуват три вида такива системи:

  1. Икономика на развъртащата се спирала – икономическите субекти, които изграждат системата, не се страхуват да заплащат реалната цена на стоки и услуги, определяна от свободния пазар. При това се получава положителна обратна връзка – аз харча немалко пари за закупуване на продукт, предлаган от някаква фирма (Ф). Ф прави необходимото за повишаване на продажбите, и съответно печалбите си, и разпределя това увеличение сред работещите в нея (повишение на заплатите, бонуси и прочее). Работник (Р) от Ф получава повече парични средства, които може да изразходи в същата тази икономическа система – например за закупуване на друг продукт, предлаган от фирмата, в която работя аз. Моята фирма отговаря със същите икономически мерки спрямо мен и следващия път пак ще си купя П като ми потрябва – и то срещу пари. Тъй като съм наясно как функционира пазарната икономика и как работи нашата фирма (т.е. висококвалифицираният труд е солидно заплатен), не протестирам против високите цени на П (говоря за случая, когато не са налице нечестни и незаконни прийоми като монополизация, надуване на цени и прочее). По този начин всеки субект стимулира икономическата система около себе си, потокът на pаричните средства в обращение се увеличава и икономиката нараства, т.е. “спиралата” се развърта навън и повечето хора са щастливи.
  2. Икономика на стесняващата се спирала – при нея наличните парични средства в обращение са малко. Понеже аз нямам пари се старая да огранича потреблението си. Не купувам П, защото преценявам, че засега мога да мина и без него. Ф няма достатъчно приходи и орязва заплатата на Р, който от своя страна не си купува продукт, произведен от моята фирма, и съответно на мен ми орязват заплатата. Аз намалявам потреблението си, и т.н. – а спиралата се завива навътре и лека-полека гони абсолютната нула.
  3. Икономика горе-долу – ясно ми е, че всяка икономика е нормално циклична, но ако изключим тези макро-цикли, този тип е комбинация от горните два и съответно не представлява голям интерес за настоящата статия.

Четейки новини и говорейки с хора в България, които познавам, и на чиито изказвания и сведения мога да имам вяра, стигам до извода че българската икономика в момента (поне в по-голямата си и масова част) е от тип 2. Трудно се прави бизнес когато дори и да пуснеш даден артикул за 1 лев, поне 1/3 от клиентите ти ще те попитат “Абе то това добре, ама няма ли нещо по-евтино?” Трудът също е стока, която се заплаща – още помня формулата $ + труд = $' от прогимназията. Спиралата почва да се стеснява, когато тази стока започне да се обезценява. Не трябва да забравяме, че умственият труд също е труд, а не скатавка, и че понякога той е по-труден и натоварващ от физическия – за себе си знам, че е лесно да хвърля кирката в 17:00 и да се върна у нас, където няма да мисля повече за работата си, докато осигурявам на тялото си възможност за почивка, докато спирането на мисловната дейност по даден проблем не е толкова лесно… Стигал съм до разрешение на засукани проблеми за моята работа докато съм бил сутринта под душа.

Всичко до тук е ясно и логично. И стигаме до проблема за яйцето и кокошката… Ако за проблем вземем сегашното икономическо състояние в България (според статистиката – ама не официалната, а реалната, която май не се публикува много-много), а за желано решение – обръщане на посоката на икономическата спирала, стигаме до следните две противоречащи си твърдения:

    T1. За да се оправи българската икономика, е необходимо повечето хора да свикнат с мисълта, че когато харчат повече пари, и тяхното положение ще се подобри

    T2. Даже и на хората да е ясно Т1, те не разполагат с парите, които да завъртят в икономическата система

Къде да е началото? На теория много от хората в активна възраст, на които парите не достигат, могат да се огледат за по-високоплатена и/или допълнителна работа (въпросът за изискванията за придобиване на такава не е предмет на настоящата статия). Ясно е, че има обществени прослойки, за които това ще е физически невъзможно (пенсионери), но за останалата част от хората подобно разрешение е възможно. Знам, че действителността на българската пазарна икономика е малко по-различна от това, което се казва в книгите – съществуват явления като шуробаджанащина, връзкарство, незаконни игри и измами и прочее, които възпрепятстват нормалния ход на нещата, за това се опитвам да достигна до някакво по-практично разрешение. Продължителността (timeframe) на процеса също е проблем, който трябва да се вземе под внимание – не всеки икономически субект би се обрекъл на трудности в продължение на години само заради някакво мъгляво обещание, че следващото поколение ще живее по-добре – мисля, че се нагледахме на достатъчно подобни обещания по времето на социализма.

Всичко това е теория… Не искам да се поставям на трибуната на всезнайкото, който вече не живее в реалността на българската икономическа система и си позволява назидателно да размахва пръст и да поучава. За това ми се иска да чуя от вас – хората, които живеете в България – вашето мнение за това как спиралата би могла да обърне посоката си и да тръгне да се развърта.

5 thoughts

  1. Не съм икономист, но поне на пръв поглед това за спиралите ме притеснява – визираш затворена икономика, в която единствено вътрешното потребление играе ролята на задвижващ фактор. В такъв модел няма място за външни инвестиции, нито за внос или износ. Нашата не е такава – харчим често за стоки, произведени от чужди икономики, тези средства ни напускат. Съответно теглим от тези чужди икономики средства чрез продажби от наша страна. За да заработи чисто моделът на спиралата, нещата трябва да бъдат поне приблизително балансирани, а те далеч не са. Май се уравновесяват от външни инвестиции, но как и до каква степен – това наистина трябва да каже някой специалист.

  2. @skoklyo – последните цифри за дълга на България (държавен+частен), които се сещам са около 20 млрд. евро. Държавния (дето го наследихме от Бай Тошо) е около 5-6 млрд. евро. Т.е. имаме едни нови около 15 млрд. евро, които са частен дълг, т.е. някой е вземал доста кредити от външни източници. Та искам да кажа, че нещата не са хич балансирани, защото това е почти стойността на БВП на България. Представете си следния сценарии – идва един момент, във който капиталите дадени да кажем от американските фондове и банки за кредитиране в БГ са нужни на съответните американски кредитори в САЩ поради да кажем пак задълбочаване на кризата със subprime кредитите там. Т.е. въпросните банки и фондове спешно се нуждаят от много пари в брой и почват да изтеглят инвестиции и да продават акции и собственост придопбити по целия свят, включително и в БГ – кризата, която може да настъпи и по-специално в България може да бъде катастрофална. Подобно нещо се случи преди няколко седмици, но беше само лек трус за няколко дена и тогава банките от цял свят наляха няколко стотин милиарда долара (само европейската банка участва с 200 млрд.) в в системата за да покрият нуждата от свежи пари и да се избегне още по-голяма криза. А казват тук, че най-лошото тепърва предстои през 2008 г. Защо ги казвам тези неща – ами защото по неофициални данни 80% от недвижимата собственост в България построена през последните години е изкупена точно от такива фондове, поради които се стигна и до такива цени в БГ. Това е било огромна индустрия за последните години и от нея са се прехранвали стотици фирми и десетки хиляди работници в България. При един силен трус на финасовите пазари тук и ако банките и фондовете решат да изтеглят инвестициите си от България (а и не само от там, защото става въпрос за трилиони долари) – просто ще се случи една невиждана катастрофа. Дано да не съм разбрал нещо и да се окажа лош пророк :-).

  3. Да се извиня предварително, че съм си оставил дебелите икономически буквари на тавана и ме мързи да ги свалям оттам.
    За да харчим повече трябва и да произвеждаме повече, да има продукт, който да стои зад парите. Моя даскал по финанси казваше да не гледаме че на банкнотите пише „Обезпечено със злато и всички активи на банката” – зад парите стоят всичките стоки и услуги, които се произвеждат в една държава. А там сме зле – според Уикипедия за 2004 година по БВП като абсолютна стойност сме на 64 място в света, след Сирия и преди Беларус. Нивото на БВП на човек от населението за 2005 за България е 32% от средното за Европейския съюз.
    БВП в България е нисък, понеже производителността е ниска. А производителността не зависи само от работливостта, а най-вече от неща като какво работиш, с какво работиш, колко умело работиш, как е организирана работата ти. Българите бъхтят яко, но изключително непродуктивно. Колкото и да се напъваш, не можеш да изкопаеш 3 пъти повече лехи с мотичката – а с трактор ще изореш 300 пъти повече.
    Защо са непродуктивни? Защото работодателите им не правят работни места с нови машини, не им дават да правят стоки, които се закупуват по света скъпо, а обувки и ризи. Според мен – защото работодателите толкова си могат. Да не пропускаме и тъжния факт, че информационните услуги днес съставят над половината икономика, а у нас не ми се види да са чак толкова. Да правиш дизайн за маратонки е хиляди пъти по-насметка от това да правиш маратонки – но ние сами се набутахме сред китайчетата.
    Основния проблем за мен е в мениджмънта. Значи модела на развъртащата се спирала е хубав, но малко ми напомня на приказката за барон Мюнхаузен, който се хванал за косата и сам се изтеглил от блатото. Това че ще похарчим повече пари, не означава автоматично нарастване на производството. Хайде да проиграем какво става в спиралата: Тегля си парите и хуквам по магазините да купувам легален софтуер да речем и квото друго ми дойде на акъла. След което българските фирми въвеждат по – нови технологии, наемат по – квалифицирани работници и почват да произвеждат повече и по – качествени неща.
    Стоп! Я да се сопрем и да се запитаме – кои ще са българските Бил Гейтс, Стив Джобс, или Хенри Форд, дето ще ги правят тия работи? Гочето Гергов и Черепа Божков? Айде, холан, както казваше бай ви Ганя.
    Така че всичко е въпрос на организация, както казал армейския старшина Страшников, или на мениджмънт, както е по – модерно да се казва сега.

  4. Владо, интересно е, че сме ходили на едни и същи курсове в университета пък сме разбрали различни неща:). Още Адам Смит е твърдял, че отделните играчи на пазара се стремят да действат рационално. Така, че трудно може да ме убедиш, че хората в САЩ харчат повече щото евентуално щели да получат повече. И в Америка и в България хората започват да харчат повече, когато имат повече и решат да не го спестят. Когато дохода им намалее и не могат да го попълнят с заеми потреблението се свива. Но винаги ще се стремят да купуват по-евтино при равни други условия.
    Проблема в българската икономика е първо, че е много ресурсоемка(като в ресурсите включвам човешкия труд). Но това постепенно ще се промени вече го няма СССР да ни доставя евтино ресурси, а пък заплатите, макар и по-бавно от колкото ни се иска, растат (за следващата година минималните осигурителните прагове са по-високи с 20% например). Така, че родните предприемачи ще трябва да помислят как да си намалят разходите и дигнат производителността ако искат да оцелеят.
    По-голям проблем е лошата демографска структура на обществото – малък процент работещи, което води и до:
    Най-големият проблем е, че голяма част от обществото чака някой да ги оправи и то бързо(по възможност без усилия от тяхна страна :)), а това е невъзможно. Никоя от развитите държави не е станала такава за един ден. Тази неудовлетвореност на масата хора води до липсата на стабилност и законност, която може да ни изиграе лоша шега когато сегашния растеж спре или намалее.

  5. Аз не разбирам от икономика.

    Само бих подкрепил Владо с довода,че вярвам в способноста на по открито ориентираните хора (разглеждам държавите като хора по ми е лесно )

    и позитивно настроени да произвеждат и привличат продукти.

    Ако говорим за проблем в България за мен има един единствен проблем.
    Не сме се научили да правим последователни усилия за да постигнем нещата, които истински искаме, а не които се очакват от нас.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *