Midas!


Днес за първи път в живота ми се случи да застана зад пулт за $50,000Midas Legend 3000-48. Моят приятел Карл ме беше помолил да поема вахтата му по време на вечерната служба в Hamburg Wesleyan Church и аз се бях съгласил с удоволствие.

Добре, че работя с Карл покрай концертите на Relevant Worship и ми е познат и ясен стилът му на работа, съкращенията по етикетите на всеки канал на пулта и всичко друго, свързано с подобен род озвучаване. Обучението ми трая половин час по време на репетицията на музикантите в сряда. Пултът е аналогов, но разполага с много възможности за автоматизация и някои неща са определено неочевидни (най-очеизбодният пример е включването на AUX Send на определен канал към шината за този AUX – при почти всички по-стари пултове Midas това се постига с натискане на самата врътка – това е On/Off ключ, но при Legend 3000 това се постига чрез менютата на автоматизацията и Карл ми каза, че не можал да се оправи с това по интуиция, а даже трябвало да прочете мануала на пулта !?!).

Удоволствие е да се работи със скъпа техника. Да, винаги казвам, че почти всичко може да се постигне и с по-евтина техника, но тогава трябва да се отдели повече време за настройка и за доизкусурявания по време на работа, а когато пред вас е нещо скъпо, виждате как определена част от цената му идва от многобройните часове инженерна мисъл, вложени в изделието. Видимото отвън (без да отваряте кутията) също показва високо качество. Работил съм с пултове както от най-ниския ценови клас (Mackie за $900/32 канала), така и в средния (Allen&Heath за $2500), но пултът с петцифрена цена определено е по-добър от тях. Настройките и компоновките са изключително гъвкави, а Midas са предоставили и много възможности – повечето от които още не са ми ясни, но човек трябва да седне да си играе с подобен род техника, че да свикне с всички възможности.

Получих ново доказателство на “теоремата на Георгиев” – липсваше адаптера 1/8″ жак – 2xRCAf, с който iPod-а за playback музика се закача към пулта. Добре че винаги си нося такова нещо в раницата (#23)!


Съумях да се оправя с всичко и не се получи никаква издънка. Добре че имах сценарий за това, което мога да очаквам. “Бонусът” за аудиоинженера там е че трябва да сменя и светлините, но това става лесно – сложих дистанционното за светлинния пулт до мен и само натисках бутона Напред – Карл беше програмирал отделните прожектори и аз само сменях сцените. Получих положителна обратна връзка от главния пастор и от музикантите, така че сигурно ще се завърна там някоя друга събота вечер. Както ме “заплаши” колежката от компютърната станция – “Сега вече ще знаем на кого да се обаждаме!” 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *