Детство мое… и на iPod-а фърмуера

Днес чух нещо, което ме остави като треснат с мокър парцал… Вечерта трябваше да отида до една църква в Hamburg, NY – медиа-директорът там ми е близък приятел; обикновено той е на пулта в голямата зала с 1500 места по време на служба, но събота вечерта трябва да ходи на сватбата на братовчед си, заместникът му е в командировка, и ми се обади и ме помоли да го заместя на пулта за една служба. От него съм чувал, че църквата разполага с отлична аудио техника и не ми се изпускаше случая. Тази вечер групата музиканти имаше репетиция и отидох да видя всичко в бойна обстановка. За техниката и обстановката ще напиша в събота – след истинската служба, но думата ми е за друго. Около пулта се въртеше и едно момченце на видима възраст 11-12 години, което ме учуди много, като след като се заговорихме за компютри с моя приятел Карл (църквата също използва Макинтош за прожектиране на видеоклипове и презентации). Това момче, което поне в моите очи би трябвало да се занимава с детските си книжки и герои, започна да ми разправя как бил свалил фърмуера от видео iPod-a на приятеля си и сега щял да го качи на своя iPod nano и да гледа видео на него.

Седях и зяпах младия самоук инженер в устата, а вътрешно изпаднах в дълбоко учудване. Първо – откъде са му дошли на главата на младежа подобни идеи в крехката детска възраст (на която поне изглеждаше), и второ – Apple толкова ли не са помислили за тази възможност, когато са правили дизайна на тези различни по цена и възможности продукти. Да не говорим изобщо, че това младо поколение или ще произведе много технократи и умни търсещи хора, или ще е набор от идиоти, които не се интересуват от нищо друго освен консумация на музика, видео и развлечения, без изобщо да се интересуват от създаването им… Времето ще ни покаже това.

Горният факт, както и вчерашната новина за възможността за фърмуер ъпгрейд на сапунерките с марка Canon ми подсказа техническо решения за избягване на такива хакове (поне простият, с copy+paste) ако някога отворя собствена компания и започна да произвеждам технически джаджи. Знам, че всяка защита е разбиваема, но въпросът е да се направи толкова трудна и финансово неизгодна за разбиване, че потребителите ви просто да предпочетат да си купят по-скъпия продукт, ако им трябват повечето възможности.

11 thoughts

  1. А не би ли ти хрумнало да правиш различните по цена продукти … различни?

  2. Така така … просто младите са кто че ли по-бъриз и по-умни от нас 😉

    Аз като бях на 11-12, четях книги… и това е 🙂

    PS Да не би на S5 IS Canon-а да са направили хак за firmware ? 🙂 Откога чакат хората…

  3. Сложих връзка към статията за фърмуера на Канон в горния запис (както трябваше да направя още вчера ;-))…

  4. Владо аз имам обяснения за повечето “хаквания” на разни джаджи като iPod и iPhone, ама не ми се пише толкова много. Ти като човек, занимаващ се с такива неща сигурно си имаш идея как се дезасемблира или каквото е там фърмуер от няколко мегабайта и след това се намира мястото и начина как да бъде хакнат от почти неуки младежи. За мен това са глупости на търкалета и нещата се случват не без знанието и одобрението и помощта (да, помощта) на фирмите производителки. Т.е. това за мен са си едни много яки маркетингови трикове и единствените прекарани са хората, купили хай-енд моделите на въпросните компании на първоначалните и цени 🙂 .

  5. @СТЕНАТА: Аз работя във фирма, която се занимава с масово производство на подобни електронни изделия. Целта е развитието (development) и производството да се направят възможно по-евтини и за това и евтините, и скъпи модели споделят общи хардуерни части, а разликата идва от софтуера. И съответно и за това може да се претендира, че е толкова лесно да се сменя софтуера на самото устройство.
    Моята идея е с този общ смисъл – може пак да има споделяне, но някои компоненти трябва да са толкова различни, че да не допускат подобно презаписване – поне не по подобен айляшки начин.
    @Делевски: Съгласен съм с теб, но винаги съм се отнасял към подобни твърдения със 75 или 80% доверие – все си мисля, че има хора, които знаят толкова повече от мен, че са способни на подобен трик, въпреки че и аз съм се блъскал с емулатор с нашия собствен фърмуер (нямам само сорс-кода на RTOS-а, а веднъж трябваше да търся една мизерия в нея самата) и пак става толкова изключително бавно и нервно, че почти никога не мога да допусна, че някой ще го прави за без пари, освен ако наистина не е много странна птица. Но това, което казваш, е много логично – четох за този 17-годишния момък, който хакна фърмуера на iPhone, как си кореспондирал с някакви мистериозни руснаци, които познавал само онлайн. Е, питам аз, какво пречи един от тях или да е позициониран директно в Купертино, или в Apple.RU, или просто да е междинно звено между Купертино и младия “хакер”…
    А аз лично предпочитам да дам малко повечко пари за модела, който има всички features, от които се нуждая, вместо да дам $200 по-малко (например) и после да си изгубя два дена време да сложа фърмуера от по-скъпия модел на по-евтиния – първо от моята гледна точка 16 часа работа < $200 (и даже <

  6. Абе признавам си предварително, че съм лаик и не разбирам напълно за какво става дума, ама все пак да си попитам: Ако на по – евтиния модел може да се сложи и софтуера от по – скъпия /та да може да изпълнява същите функции, може би с по – лоши параметри/, тогава защо това не го прави самия производител? Вероятно защото тогава по – малко хора биха си купили по – скъпия модел… На мен цялата история малко ми напомня как си оправях колата. Няма да ви описвам подробно какъв беше проблема, само ще кажа, че на първия сервиз на който отидох хората си ми сложиха еди – какви си нови части и ми взеха 110 лева. За това че колата ми не се оправи не им се сърдя, щото иначе нямаше да ида при втория майстор, който като чу за какво става въпрос ми каза че ще ми вземе 10 лева, защото пък съвсем без пари не може, и ми оправи колата преди да съм си изпил кафето… Та ей затова признавам си съм склонен да си точа музика и софтуер от интернет – ако съм сигурен, че ми предлагат най – доброто за мен решение на най – изгодната за мен цена – бих си платил. Обаче имам смътното чувство, че твърде често примерно казано ми предлагат за 30 лева нещо, което биха могли да ми предложат и за 10 или 15 – поради това че вътре е включена и такса “майстор”, понеже и майсторите трябвало да ядат готвено. С което съм принципно съгласен, обаче аз пък на сандвичи ли да я карам?

  7. @Бисер: Производителите не правят това поради куп причини… Може би най-важната е, че за някои хора цената е най-определящият фактор за това какво да си купят. На тях трябва да им се предложи нещо с орязани възможности за по-малко пари. За други хора парите не са проблем – те ще се охарчат малко повече, за да си купят точно това, което им трябва. Ако за дизайн/изпълнение/и т.н. за модела с всички възможни опции са похарчени $1,000,000 (например), не можем да продаваме всички модели по $50 – няма да ни излезе сметката. По-евтино се произвежда когато и скъпите и евтините модели споделят хардуера и разликата в опциите, и съответно цената, идва от разлики в софтуера.
    За мен е много честно и почтено да си платиш за това, което ще ползваш – все пак хората, замесени в дизайна и производството на това изделие живеят от парите, които ще получат от продажбите му. И тогава икономическата спирала се завърта – погледни следващия запис :-).

  8. Добре де, и аз това казвам – на хората за които цената е най-определящият фактор за това какво да си купят, им се предлага нещо по – евтино с изкуствено орязани възможности. Което е честно и почтено, та чак дрънка. Това е все едно всички производители на автомобили изкуствено да ограничат максималната скорост на обикновените модели на 80 км/ч /при положение че те биха могли да си вдигат по 180 км/ч/, та да могат да им се продават по – луксозните модели.

  9. ,,,та разбирам че това е начина по който се правят нещата, но на мен не ми харесва. Въпрос на вкус, вероятно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *