Ден на Земята

Днес беше Денят на Земята. За да го отбележим “достойно”, във фирмата организираха доброволна проява – по време на обедната почивка излязохме да правим уборка около велосипедната пътека, която минава точно до нашата офис сграда. Половината фирма се изсипа навън. Събирах боклуци с осигурените за целта ръкавици и торби и си спомнях как едно време в казармата като ни караха да вършим подобни щуротии, само орях наум и се питах “Е за какво точно трябва да чистим тук, като утре пак ще е мръсно”… а тук гледах хората как доброволно и с желание се включваха, за да “направят разлика” (буквален превод на make a difference) и въобще не им пукаше много че като съберем днес няколко торби боклуци, утре разни елементи пак ще си хвърлят фасовете, празните бутилки и опаковките от Сникерс по тревата около реката.

Миналият петък пък имаше друга проява – фирмата обяви в различни вестници и по някои от местните телевизионни канали, че в определено време в петък и събота всеки, който има стара електронна техника, с която би желал да се раздели, може да се отбие през офиса и да я предаде. В повечето градове в САЩ вече е незаконно да се хвърлят стари компютри и телевизори на боклука – трябва да се рециклират чрез специални фирми, и в повечето случаи цената за това не е включена в градската/селската такса смет, та трябва да се доплаща – цени от рода на $30 на компютър са нормални. Някой би казал “Еми дръж старите неща и ги ползвай”, ама то по едно време ти писва да се занимаваш с древна техника, а и има един друг голям проблем – все някога ти се свършва мястото в къщи да складираш подобни неща, даже и ако си се променил до степен да държиш, да речем, 1-2 коли по $30,000 пред гаража, а да си напълнил самия гараж с всевъзможни боклуци ;-). Нашата фирма беше главният спонсор на събитието – бяха осигурили присъствието на фирма за рециклиране на електроника. Те докараха един 8-метров камион и едно 16-метрово полуремарке, като очакваха да съберат между 9 и 13 тона техника. Докараха и екип – project manager и няколко ‘професионалисти’ , само че те бяха мексиканци, почти неговорещи/неразбиращи английски, така че комуникацията с тях отсъстваше. Аз бях доброволец първа смяна – петък по обед. Заприиждаха коли. Процедурата беше отработена до съвършенство – колата влиза на паркинга (имаше някои колеги-регулировчици), ние общягите и махаме къде да спре (често пъти колкото хора махаха, толкова идеи се опитвахме да комуникираме на нещастния шофьор), отваря се багажника/задната врата и хиените скачат да отнасят де що техника има там. Е, наложи се да питаме на няколко пъти, че да не отнесем на някой нещо работещо, ама иначе добре вървеше. От купчината беше измъкнат един радиокасетофон, щото естествено трябваше музика. Единият от техниците отиде да намери удължител, че да го включи и пробва. Оказа се, че работи супер – само му пращеше плъзгача за силата на звука, ама като потупаш кутията с юмрук и пораздвижиш плъзгача малко, става. И американците често “побългаряват” нещата. Таман намери тоз колега една от местните хард-рок станции и наду радиото на 6, отвътре изкача моят шеф, ръкомахайки и крещейки “Абе вие друга работа нямате ли си точно пред този прозорец да надувате радиото – аз вътре интервюта провеждам”. Е, според мен е по-добре интервюираният още от толкова рано да види с какви откачалки ще трябва да работи и хубаво да си направи сметката. Преместихме радиото по средата на паркинга с мисълта “Ако нещо му стане и спре да работи (или някой не го види и мине отгоре с колата), друго ще си изкараме от купчината :-)”. Колите продължаваха да идват. Общягите се трудеха. ВСИЧКИ шофьори бяха засмени… Единият даже ни каза с шеговит тон “Не можахте ли този процес малко по-удобен и бърз да го направите?”. За двата дена се напълниха и камиона и полуремаркето – над 27 тона древна техника за рециклиране… Какво ли не видяхме – ТВ в МЕТАЛЕН шкаф, с голям надпис отпред “Color TV” (явно от 60-те години), пишеща машина с две 5.25″ флопита, дърти компютри. Но поне времето беше хубаво! Изкарахме си добре.

3 thoughts

  1. Като се знам какъв съм мързел и кръшкач, и като знам как обичам да ровя из стари боклуци, май ако бях там щях да прекарам 2-та дни заровен в купчината електроника… прашен, но щастлив 🙂

  2. Интересно е това със старата електроника, което разправяш – в БГ кога ли ще ни напънат заради тези неща. То след като се превърнахме в автомобилната морга на европа сме вече и гробище на стари компютри и монитори. Мен ме боли особено за мониторите, защото се внасят страхотни боклуци, амортизирани докрай, а както знаем те са най-вредни за околната среда като отпадък. Ама явно е страхотен бизнес да взимаш нещо почти без пари (да не е и срещу заплащане) и после да взимаш за същото нещо между 50% и 30% от цената му като ново. А най-смешни ми са TFT мониторите втора употреба – не стига, че са от най-допотопните технологии, ами им искат цени само с 20-30% по-ниски, отколкото на нов, съвременен монитор с бърза матрица – странно…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *