Going back home


Колкото и да не ми се искаше, най-накрая стана време да тръгваме наобратно. Десетте дни се изтърколиха като миг – който обаче ще остави много спомени за “Меден месец 2007” 🙂 .

Предишната вечер в разговора с Пламен и Рени стана дума за някакъв остров срещу Jupiter Beach.Виждал съм изхода от магистралата за това градче – което поне според мен се пада най-северната “цивилизована” точка на South Florida Metro Area, но никога не бяхме ходили там. Решихме да тръгнем рано сутринта от Пламен и да спрем на Jupiter, за да се опитам да идем набързо на плаж. Градчето не е голямо и точно се зарадвах, че плажът няма да е претъпкан, въпреки че беше събота сутрин, когато ударихме на камък – доста голям участък от крайбрежната улица беше затворен за движение поради някакъв провеждащ се там маратон. Тръгнахме на север и се озовахме на острова – Jupiter Island. Обстановката на него е съвсем различна от това, което съм свикнал да виждаме във Флорида. Ивицата земя е доста тясна, по нея върви един път с ограничение 25 мили в час, обрамчен от двете си страни с палми и много къщи. Това явно са вили, които се ползват от дъжд на вятър, защото поне 80% от тях бяха с кепенци на прозорците и видимо необитаеми в момента. В продължение на доста мили нямаше достъп до плажната ивица, но накрая намерихме един общински парк – слязохме от колата да видим има ли много хора, но слънцето се беше вдигнало високо и жегата беше непоносима…


Покарахме още малко покрай брега и стигнахме до Jensen Beach – поредното малко градче с плаж. Направихме си няколко снимки на подстъпите към ивицата и нищо повече – жега!


Като тръгнахме обратно по магистралата, трябваше да преминем по един висок мост над плавателния канал, и забелязахме, че под него има нещо като островче, на което можеш да се озовеш до самата вода. Спряхме и там за малко гледки.


Когато решихме да отидем да се снимаме на единия от кейовете – Бо с младежкия си вид и аз помъкнал раницата Канон с окачен Digital Rebel на врата, единият от рибарите ни погледна и ненадейно попита Боряна: “Извинете, вие фотомодел ли сте? Защото ако сте дошли за снимки и ако пожелаете, ще ви дам да се снимате с моите такъми”. И така се получиха снимките с въдиците 🙂 .


МИсля, че пипнах въдица за може би първи път в живота си и за това съм толкова развълнуван… или просто това е дейност, която изобщо не ми подхожда (а и нямам никакви мераци да ходя за риба).


Докато се натуткаме по плажове и снимки, стана време за обяд, така че наистина потеглихме наобратно в около 2 часа следобед. Почти винаги сме спирали да спим на хотел на връщане от Флорида, но този път решихме да се опитаме да караме нон-стоп – с цел да се приберем рано следобяд в неделя, а не вечерта, както обикновено. Аз изкарах шофьорската си смяна до края на Флорида и легнах да подремна, но не можах да спя много, защото навлязохме в една много сериозна гръмотевична буря. Навън притъмня много въпреки че още беше 5:30, светкавиците взеха да докосват земята от всички страни, а пороят беше като из ведро. Трябваше да намалим скоростта до 30 мили в час, но пак почти нищо не се виждаше напред, затова излязохме и спряхме на една бензиностанция да поизчакаме бурята да отмине. Човек трябва да е разумен в някои ситуации 😉 . Като потеглихме там, видяхме че в другото платно е станала някаква сериозна катастрофа – имаше поне една кола с тавана надолу, а последвалото я задръстване се простираше на близо 10 мили. Добре че ние пътувахме в обратната посока.

Спирахме на няколко пъти на места за почивка покрай магистралата, за да подремнем по за час-два, и си пристигнахме благополучно в къщи в 13:30 в неделя. Децата много ни се зарадваха и прекарахме следобеда в показване на снимки и разказване на истории за екскурзията 🙂 .

Вече няма да се плаша от Флорида през август – наистина е горещо, но се живее. Едно време като живеех в Пловдив, може и по-топло да ни е било, но сега се чувствам малко по-различно. Но нищо чудно следващия път да отидем до Флорида с децата през лятото.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *