Miami Beach през август

Флорида през август определено е различна… Жегата е доста по-осезаема, а плажовете и хотелите – много по-празни. Мъртвият сезон се отразява и на почти всички цени – може да се намерят много изгодни оферти за хотели през август!

Морето и небето са си все същите – наситеният лазурен цвят на водата на Miami Beach в ранно утро е нещо, което не съм виждал другаде. Плажът е дълъг, широк и пуст – тук-таме се срещат шезлонги, обикновено наредени на пясъка на ивицата пред някой от по-скъпите хотели, някоя и друга будка за напитки (които май работят само от 9 до 5) и спасителните постове, издигнати над пясъка. Рано сутрин няма почти никой и е много приятно. Мечтата ми винаги е била плажът около мен да е пуст и гледката, звуците и усещанията да са само за мен и за любимия човек до мен 🙂 . Точно за това и предпочитам да отида на Маями, отколкото да се връщам до Черно море – това, което чета и чувам за ситуацията в последните години, не ми се нрави.

Сутринта се опитахме да направим един ранен плаж на South Beach, който се пада до последните няколко пресечки в южната част на Miami Beach. Не ни провървя – заваля и не можеше да се стои на плажа, защото спасителите гонят всички от водата като предпазна мярка против гръмотевици. А и въпреки ранната сутрин имаше доста ранобудници на пясъка – даже една дама дойде и си остави дрехите на един метър от нас, при което аз загубих дар-слово и когато тя ни попита дали ще можем да й пазим дрехите, не можах да отговоря, а първо трябваше да чуя дежурния въпрос “На испански ли да ви говоря?”. Нещо нямаме късмет със South Beach – все чета и чувам, че обстановката там е много cool, но почти никога не съм виждал плажа в такава светлина…


Следобяд намерихме плажа на нашите мечти (повече за него в следващия запис), а вечерта излязохме на дълга разходка. Оставихме колата на обществения паркинг на 21-а улица и тръгнахме по тротоара на Collins avenue. Ocean Drive започва от 15-а улица – минахме покрай къщата на Версаче, която е една от известните туристически атракции в South Beach, минахме пак по тротоара със заведенията, където не се сдържахме и седнахме да пробваме колко са високи цените (не бяха твърде главорезачески, но не бяха и много нормални), след което придумах Бо да отидем да се разходим на плажа, че да си спомня младините.

На пясъка няма осветление и е тъмно като в рог. Постояхме малко на входа на плажа, за да привикнат очите ни с мрака, после отидохме почти до самата вода, настанихме се на един шезлонг и почнахме да съзерцаваме нощния океан. И магията ни завладя… Аз си припомних младините, когато бивакувахме на плажа в Несебър на спални чували и плисъкът на вълните ни приспиваше всяка вечер. Небето над главата ни беше същото като преди години – мастилено черно, с блещукащи звезди, а от време на време някоя падаща звезда начертава пътека между светлините. Спомените са нещо много хубаво, защото остават завинаги и от време на време човек може да се потопи в тях и да позабрави реалността. Точно това ни се случи тази вечер… Не знам колко време останахме на плажа, но изобщо не исках да си тръгваме. Жалко, че стана полунощ и трябваше да напуснем ивицата – не исках да пробвам дали ще мога успешно да се разбера с полицията…


One thought

  1. Здравеите! Малко са българите които могат да си позволят такава екскурзиа и то в USA,повечето българи са там по работа,както бях и аз.Имах щастието да посетя много градове в USA и Carribean sea…..мога да ви препоръчам да посетите Cayman Islands,по специално 7 mile beach.наистина красв плаж…….

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *