На Miami Beach с Делевски


Бях направил резервация за четири нощи в Key West – много ни хареса през април – но невъобразимата жега повлия на това ни решение. Все пак не е приятно в 8:30 да е 35 градуса и на плажа да не подухва никакъв вятър, така че решихме да се преместим на Маями два дена по-рано от заплануваното. Хотелът в Key West не ни направи никакъв проблем заради това, че напускаме две вечери преди изтичането на предварителната ни резервация, Димитър ми помогна с резервация в хотела, в който те бяха отседнали на Miami Beach, и бяхме готови за преместването. Поразходихме се за последно по Smathers Beach и още малко по центъра, и когато слънцето застана в зенит, се качихме в колата и потеглихме по пътя за континента. Бо не беше шофирала по островите, така че тя пое първата смяна – и както винаги на нея се случи да кара през гръмотевичната буря с дъжд, която ни хвана малко след като напуснахме Key West. Август месец се пада в дъждовния сезон във Флорида, но това беше първият дъжд, който видяхме през това пътешествие. Бурята беша доста сериозна, но се движеше срещу нас и се разминахме сравнително бързо.

Като се идва от юг, минаването през Маями е неизбежно, а трафик има винаги… Трябваше да се тътрим в няколко задръствания поред, но в кpайна сметка стигнахме до Маями Бийч в около 4 часа следобяд. След бързо настаняване в хотела се присъединихме към Тони и Наско за следобеден плаж.

Досега не бяхме посещавали плажната ивица между 41-а и 42-а улици в Miami Beach – винаги сме ходили доста по на юг. Хотелът ни – Best Western Atlantic Beach Resort – се намираше на A1A и 41-а улица и до плажа се стига пеша за две минути от предния вход на хотела. Ивицата точно там е малко тясна, а дъното върви доста стръмно надолу. Въпреки че беше работен ден, на плажа имаше доста посетители – аз чак се изненадах. Водата беше абсолютен чай – с температура може би 31 градуса… доста топла за моите разбирания, но беше много приятно да се бухнеш вътре.

Хотелът е обновяван през 2005-а година и е много чист и свясен. Стаите са големи и просторни, а цените – особено през мъртвия сезон – са твърде поносими. Нещото, което ми хареса най-много, беше наличието на автомат за разваляне на банкноти във фоайето – автоматът връща монети по четвърт долар, с които се захранват паркометрите отвън, и по този начин може да се избегне даването на колата на valet parking – не че имам нещо против това, но ми е ужасно неприятно всеки път като ми дотрябва автомобила, да се обаждам на рецепцията да го докарат пред входа и да стоя да чакам това да се случи… Въпрос на лични предпочитания.

Вечерта се разходихме всички заедно по Ocean Drive в South Beach – тълпите там са ужасни. Западната страна на улицата е обсипана с малки хотели в стил арт деко, като приземните им етажи почти винаги са заведения, като масичките им са наредени и по тротоара. Ходенето по този тротоар е изпитание за това колко успешно можете да игнорирате нахални хора, защото всяко заведение има няколко млади момичета, които седят на тротоара и ви бутат менюто в ръката да видите колко хубаво и евтино е при тях и да седнете да вечеряте точно в тяхното заведение. Както може да се предположи, цените са доста завишени, но районът е туристическа атракция и това си е нормално. Отвсякъде бумти музика, носи се глъчка и шумотевица, тълпи хора се придвижват по тесния тротоар… Party city 😉 .

Тъй като никой от нас не е фен на дискотеките, а и бяхме се поуморили, вечеряхме в TGI Fridays на 5-а улица и се прибрахме към хотела. Двамата в Бо излязохме на разходка по board walk – една пешеходна алея, застлана с дъски, която върви между плажната ивица и хотелите. Минахме 20 блока на юг и се озовахме до парка на 21-а улица – и там станахме свидетели на случка на плажа. Май имаше някакви пияници на плажната ивица, а според местния закон е нелегално да се намираш на пясъка между полунощ и 5 сутринта – това е направено с цел плажът да не се превръща в спалня за бездомници. Двама полицаи бяха подкарали пред себе си трима явно олюляващи се субекти 🙂 . Ние наблюдавахме отдалеч, а аз се замислих къде е свободата в случая – едно време редовно спяхме на плажовете в Несебър и Созопол. Но все някъде трябва да се тегли черта между личен и обществен интерес – мислех си, че ако се върнем до хотела с Боряна ходейки по плажната ивица, а не по алеята, никой няма да ни направи проблем, даже и да ни спрат, защото си имаме резервация в хотел и целта не ни е да спим на плажа. Не изпробвахме теорията ми, а бавно се върнахме по алеята. Друг полицай беше спрял при трима бродяги, окупирали една пейка на алеята, и ги разпитваше дали са пили алкохол – защото това е забранено на пътеката… И заради това, а и заради другите правила, алеята е чиста и приветлива и човек се чувства в безопасност дори и близо час след полунощ.

След дългата разходка заспахме няколко минути след като помирисахме възглавниците 🙂 .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *