На Key West с Делевски

На сутринта се събудихме от кукуригането на петлите. Не, не се смейте – по улиците на Key West се разхождат доста диви петли и кокошки, които са силно защитени от закона, понеже сигурно са били едни от първите обитатели на острова. Жегата вече се чувстваше навън, въпреки че беше още 7:45. След много бърза закуска се метнахме в колата и отидохме до Smathers Beach.

Key West няма много публични плажове. Островът, както и другите Florida Keys, са коралови и океанското дъно около тях е много плитко и водата – спокойна, а това не е добре за плажообразуването, доколкото знам. Повечето от хотелите по крайбрежието си има собствени мини плажни ивици. Обществените плажове са само 3 или 4, като Smathers Beach е най-дългият и може би най-известният от тях. Намира се на около половин миля от летището на острова. Паркирането е с паркометри с монети от страната на плажа, но от другата страна на улицата има известно място за безплатно паркиране под едни палми. Ако се отиде рано сутрин, там се намират места. Самият плаж е дълъг около километър, ивицата е широка към двадесетина метра, а между нея и тротоара има едни пясъчни микро-дюни, които са защитени от погазване с няколко табелки и въжени прегради. На самия плаж растат палми.


На този плаж винаги се чувствам като на картинките от Карибите и южните морета, които съм виждал като малък. Водата е синя и чиста, пясъкът – бял, а палмите на брега, синьото безоблачно небе и общо десетте човека на целия плаж допълват усещането за спокойствие. Само дето през август е много топло… Не усещахме никакъв бриз от океана, а не ни се искаше и да се къпем в тази спокойна вода и след половин час лежане по шезлонгите решихме да се върнем на климатика в хотела и да изчакаме Делевски, които бяха тръгнали на сутринта от Miami Beach – бяхме се разбрали с тях да се видим на Key West и да се поразходим заедно из града.

Еднодневното пътешествие от Miami Beach до Key West и обратно не е от най-лесните. Както споменах вчера, по пътя не се пътува много бързо поради ограниченията и трафика и отиване и връщане се събират общо 8 часа шофиране. Делевски нямаха повече време, така че трябваше да плануваме съвместни дейности за няколкото часа, през които щяхме да сме заедно. След пристигането им по обяд първо отидохме на най-известното и най-значимо географско място в града – най-южната точка на континенталните 48 американски щата.


Маркерът се намира на Г-образното кръстовище на South street и Whitehead street в югозападната част на града. Въпреки че на него пише “90 мили до Куба”, разстоянието всъщност е 98 мили, и то морски. Пак си е доста близо до Куба и много кубинци постоянно се опитват да преплават протока с помощта на всякакви плаващи и не чак толкова плаващи помощни средства. Някой даже ми каза, че светлините на Key West се виждали от северния кубински бряг. Маркерът е може би най-посещаваната туристическа атракция, но за наше щастие улучихме пролука в тълпите и можахме да се снимаме там без много туристи наоколо.


След като отидохме и до близкия кей, разсъдихме, че ще е по-добре да минем няколко блока на север с колата, да я паркираме някъде по средата на Duval street и да тръгнем да се разхождаме по нея – баш в най-голямата жега. Но туризмът иска жертви и трябваше да се прежалим. При нас става топло през лятото, но температурите не стигат до 36 Целзий – колкото беше в Key West този ден – и съм отвикнал от постановката “излизам навън, седя без да правя нищо в продължение на 10 минути, но пак съм изпотен”. Добре че всички магазини по главната улица са климатизирани и от време на време можехме да влизаме в някой от тях и да се “интересуваме” от изложената стока.


Заведохме Делевски до сградата на фара и ги оставихме да се качат догоре и да огледат града от върха му. Ние се качихме с децата когато бяхме в Key West през април и предпочетохме да изчакаме долу под сянката на дърветата.


За пореден път не влязохме в къщата на Хемингуей… Беше станало време за обяд, а и искахме да седнем на място с климатик поне за един час. Тръгнахме по Дювал в напразно търсене на свясен ресторант, който да не предлага маси само отвън и след малко лутане се озовахме пак при Момчил.


Лека-полека и само с едно междинно спиране – в Starbucks за кафе – се занесохме до Mallory Square. Площадът, на който се провежда т.нар. Празненство за залеза (Sunset Celebration), е пуст през деня – а и как няма да е, когато слънцето жари по главите на разхождащите се. Дювал стрийт свършва в този площад. Ицо, който междувременно се беше присъединил към нас, ни показа градската библиотека и още някои други забележителности от стария град. Колко време мина в шляене и правене на снимки, не знам, но по едно време тръгнахме с Митко да докараме колата, че наближи часът, в който паркометърът щеше да изтече… За зла беда точно на половината път (който хич не е толкова малко) Митко се сети, че ключовете не са в него и се върна да ги вземе, а аз продължих с бодра стъпка да спася положението – т.е. да добавя малко стотинки в паркометъра 🙂 . Ееееех, колко било хубаво човек да седне в кола с климатик, а не само да кръстосва по слънчевите улици в един от най-топлите дни на това лято, както се оказа в последствие…

След като изпратихме Делевски обратно за Маями, си починахме малко в стаята и надвечер се впуснахме в нови обиколки. Първо отидохме на един кей на южната страна на града – там, където е мемориалът на загиналите от СПИН.


Оттам отидохме пак на Дювал (къде другаде…). Ето един петел, който безстрашно се разхождаше по тротоара на Duval Square:


След още обиколки и разходки пак стигнахме до Mallory Square. Едната от идеите беше да се качим на някой Sunset Cruise – кораб, най-често с платна, който извежда тумба хора някъде в океана на миля-две от пристанището на Key West и там се посреща залеза на слънцето. По небето имаше доста облаци и решихме, че днес я видим залез, я не видим, и че би било по-добре да седнем в едно от крайбрежните заведения до площада и да си изгледаме залеза от там. Ицо се присъедини към нас и лаф-мохабета продължи до доста след като слънцето се скри във водите на Мексиканския залив.


Вече мога да кажа и че съм наблюдавал залез от Key West 🙂 .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *