West Palm Beach – Key West

За пореден път установявам, че спокойното спане в легло е способно да изличи умората от шофираните над 2,180 километра само за няколко часа. Надигнах се много рано, оставих Бо да си доспива и слязох долу да видя какво предлагат за закуска. Нищо интересно – неприятно кафе и сладки тестени изделия 🙁 . Разрешението на този проблем си е известно – Starbucks. Спрях на рецепцията да попитам до колко часа трябва да се изнесем от хотела – предпочитам да можем да се върнем да се изкъпем след плажа, че ни предстоят още към 230 мили до Key West. Оказа се, че можем да задържим стаята до 12, което ми хареса, но някакъв господин стоеше пред рецепцията и напразно се опитваше да се разбере на испански с момчето зад нея, което беше американец. Испаноговорящият се обърна към мен с видима надежда и въпрос “Habla espanol?”, на което аз с усмивка му отвърнах на български “Не, благодаря, ама ако искате на български, ще ви превеждам”. Той ме поизгледа и поднови мъките си с комуникацията. Не знам защо винаги се опитват да ме заговарят на испански в Южна Флорида – толкова ли приличам на кубинец, или там просто си им е навик? Ама ако ще говорим на чужди езици, а не на английски, и ние не сме вчерашни и знаем и от тях – само че не испански 🙂 .

Защо е добре да има интернет в хотела, където сме отседнали? Правилно – за да си извадим адреса на най-близкия Starbucks. GPS-ът в колата има категория “ресторанти”, но за съжаление кафенетата не влизат в нея. Бо се излюпи към 7:30, оправи се набързо и поехме по пътя. По пътя спряхме в Starbucks да заредим кафе и тръгнахме към булеварда за плажа. Понеже като сме в отпуска, не знам кога кой ден е, та се позачудих защо улиците са пусти, но отговорът “ами защото е неделя и е 8:15 сутринта” се оказа повече от задоволителен. Пресякохме Intracoastal канала и се озовахме на плажа. Намерихме къде да спрем на паркометър до самия плаж срещу $1 (приемат се само монети) на час. Занесохме си шезлонгите на пясъка и се пльоснахме да събираме слънчеви лъчи :-).


Плажът на West Palm Beach ни хареса много в 8:43 сутринта! Както се вижда и от горната снимка, хора почти нямаше. Тъй като аз търся точно подобно обкръжение, решихме да останем чак до 11 – освен ако слънцето не ни принудеше да напуснем по-рано. Никога не бяхме идвали във Флорида през август и лично аз очаквах големи жеги. Рано сутринта обаче е много приятно – слънцето е ниско, духа бриз от морето и е много поносимо. Водата беше кристално чиста – може би защото беше август и тълпите от туристи са много рехави, може би защото бяхме на West Palm Beach (където не бяхме идвали преди) или просто защото беше достатъчно рано. Опитах се да снимам дъното през водата, но хванах предимно сянката си:


Времето до 10:15 премина в излежаване по шезлонгите с чаша кафе в ръка и почти постоянно плацикане във водата. Когато слънцето напече пренесохме багажа в колата и отидохме да се разходим по плажа да разгледаме какво още има по него, както и за някоя и друга снимка.


Много са загубени тези американци, знайш… Такъв хубав плаж с чиста вода и палми, а те да не наредят кръчмички и капанчета по пясъка на цялата ивица. Ами така ли се правят пари? А и никой не събира такса за плаж, да оставим настрана въпроса, че няма нито един шезлонг или чадър за даване под наем… Ей, прости хора бре.

Сигурно подобни мисли биха се въртяли в главите на някой бизнесмени при гледката на плажа – толкова пропуснати възможности и ползи. Доколкото аз съм чувал обаче, плажната ивица на Флорида е генерално публична собственост. Даже ако притежавате къща в първа зона, градчето към което се числи имота ви ви задължава да прекарате пътека за достъп на обикновените хора до плажа – даже и това да означава, че ще трябва да отделите част от парцела си за милиони долари за тази цел. Ние се бяхме разположили до едно подобно място – паркирахме на улицата до крайбрежната градинка, но на 10 метра от колата ни бяха построени няколко къщи – а плажът пред тях пак си беше достъпен и за “простите хора” като нас. Просто различна култура.

Върнахме се в хотела да се пооправим, отново се качихме на колата и поехме към Key West.

Key West е най-южната точка на континенталните 48 щата. Градът се намира на островче, което е последното (най-западното) от дълга редица коралови острови, носеща името Florida Keys. Пътят върви по островите, а протоците между тях пресича по мостове – най-дългият от които е 7 мили! Островните градчета са населени с много easy-going местни жители и почти винаги са пълни с туристи. До там може да се стигне и с кола, което улеснява много хора, които не искат да летят до Карибите например. Кораловият риф около островите предлага идеални възможности за гмуркане, риболов и други водни спортове. Плажовете не са съвсем добри – поне за моя вкус – защото водата с плитка и спокойна и човек не чувства, че гледа Атлантическия океан, а спокойно може да си мисли, че е на езерото Ери 🙂 . Атмосферата на островите обаче е съвсем друга и понякога човек не чувства, че все още е на територията на САЩ – тук всичко е различно.

Пътуването до Key West става сравнително бавно. Има само един път, който тръгва от Florida City на полуострова и няколко мили след това се качва на веригата острови. Пътят е двулентов, с максимално позволена скорост 55 мили в час (а в самите градчета пада и до 30). Точно на изхода от континента строят един нов висок мост, който ще улесни пътуването поне до Key Largo – първия от островите – но за нас това означаваше малко трафик и забавяне. Колкото по-навътре на Keys навлизате обаче, толкова по-разреден става трафикът – много от колите отбиват по другите островчета. Нямаше и много бавни коли пред нас – в неделя следобед основното движение е насочено навън, към континента, и след 3 часа лежерно каране по Overseas Highway стигнахме целта си за деня – Key West.

Това ни е третото идване в града – били сме тук през 2003-а и през април тази година с децата. Разположението на улиците вече ни е познато – главната пешеходна зона е Duval street, но тъй като хотелът ни е на 3 мили от там, ще трябва пак да ходим с колата до “центъра”. Оправихме се набързо от пътя и отидохме да се срещнем с Ицо – един български приятел, с когото се запознахме през април. Направихме си разходка по Дювал, придружена с обясненията на Ицо в кои заведения около него работят българи, седнахме да вечеряме в Margaritaville при Момчил и след това продължихме чак до Mallory Square и пристанището, където за наш късмет нямаше пристанал круз кораб.

Duval street ни напомня и на двамата с Бо на Bourbon street в Ню Орлиънз. По улицата минават коли, но всички се влачат с около 10-15 мили в час и много внимават за пешеходците, които пресичат отвсякъде, а понякога просто си вървят по платното за движение. Велосипедите и скутерите, които са може би най-разпространения транспорт в Key West, също постоянно се разминават по улицата. Сградите от двете й страни са на не повече от 3-4 етажа (с малки изключения), като архитектурата им е запазено старинна. Ицо ни осведоми, че собствениците на къщи в Key West не могат току-така да им променят външния вид или даже да правят реставрации, ако общината не им го позволи. Въпреки всичко къщите са скъпи, защото островът е с размери само 4 на 2 мили. Сградите от двете страни на Дювал са пълни с магазини за сувенири, барове и ресторанти. От време на време се срещат и нетипични заведения – пред едното от тях една “дама” с височина към 2 метра, рамене на американски футболист и почти басов глас нежно ни осведоми, че следващото им шоу започвало само след 15 минути и щяло да бъде много полезно за нас да сме го изгледали. Отвърнах със запазеното ми за подобни случаи “Не, благодаря” (на български 😉 ) и продължихме бавничко да се разхождаме пеша – нещо, което може да се практикува много успешно в Key West. Отвсякъде гърми музика въпреки напредналия час, разни хора се кандилкат по улицата – атмосферата е весела, но без да е подтискаща. Жителите на Key West са весели и безгрижни по природа и изглежда това настроение се предава успешно на почти всички туристи.

Зърнахме последните си за деня българи качени на един скутер по улицата 😉 , поговорихме си още известно време с Ицо и отидохме да спим, че стана много късно, а се надявах да се събудим рано и да отидем на плажа преди 8:30.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *