Buffalo – West Palm Beach, FL

Докато съм млад, не искам да пропускам дори и час отпуска – не ми дават чак толкова много, че да си позволявам лукса да прекарам ден или два у нас преди да заминем извън града. Плануваният “Меден месец 2007” започна вчера вечерта след работа (поне за мен) – предвидливо бях поработил малко повечко в предишните дни, така че Бо да може да дойде да ме вземе от офиса в 4:30 и да ходим заедно на летището да вземем колата под наем.

Когато пътуването беше в стадий “планиране”, си мислех че ще мога да използвам част от натрупаните си мили от United за закупуване на два безплатни билета до Key West или Miami. Досега не бях правил това и останах леко разочарован – за да се намери билет за определени дати, билетите трябва да се резервират 4 или 5 месеца предварително. Пазарните цени на билетите също не бяха много приятни, а тъй като никога нямаме за цел да останем на едно място 6 или 7 дни поред, вариантът с летене до Флорида трябваше да включи и наемане на кола там, така че решихме направо да си наемем колата от Buffalo и да караме до Флорида. След миналогодишното автопътешествие до Калифорния 1300-та мили до Флорида ни се струват пътешествие за един ден.

Озовахме се на летището 15 минути преди 5 часа – за когато бях направил резервацията. Тъй като петък вечер е равносилно на “лудница” в Hertz, бяхме помолени да поизчакаме докато настане уреченият час. Тогава обаче пак останах леко разочарован – хората ми бяха дали Upgrade на колата, но честно казано не ми се караше Mercury Grand Marquis чак до Флорида с двама човека – да, колата е по-удобна, но е и по-голяма и гори повече бензин. Сведох тези си аргументи до знанието на видимо уморената служителка зад гишето, след което тя ми каза, че ще ми намери Full-size кола, но минимум след 20 минути чакане. Този вариант беше за предпочитане и за мен, и за Бо, така че се изтъпанихме пред будката и зачакахме. След точно 20 минути един момък спря един Ford Taurus на 2 метра от нас, връчи ни ключовете и ни пожела приятно пътуване. Хайде обратно в къщи за натоварването на целия ни багаж – който включваше и плажни шезлонги и чадър, последни напътствия на децата да слушат баба и дядо, и в 8:15 потеглихме от къщи.

Целта ни беше West Palm Beach – на 1,365 мили от нас. Никога не бяхме спирали в този град и бях резервирал хотел там. Смятах, че няма да ни е никакъв проблем да вземем разстоянието за по-малко от 24 часа – все пак бяхме без децата.

Винаги когато сме на дълъг път се замислям за това колко много обичам този вид придвижване. Шофирането по американски Interstate си е удоволствие въпреки огромните разстояния. Околните шофьори са любезни, а в часовете извън пиковите (и извън големите градове) движението е генерално рехаво – освен ако няма ремонти или някоя сериозна
катастрофа. Единият от нас кара, а другия му прави компания, гледа/човърка нещо на лаптопа си или спи. На мен ми беше ясно, че по някое време ще трябва да спрем да подремна, но се надявах дотогава да сме поне в Западна Вирджиния. Този път нямах никакви хартиени карти – само GPS, който ни даде 22 часа път до крайния пункт на маршрута.

Детайлна история на пътуването:

Ню Йорк: Минават се към 75 мили по I-90. Магистралата е платена от изхода на Бъфало (миля 431) до края на магистралата в щата (миля 496) – сумата за плащане е $2.60 за леки коли без ремаркета. Ограничението на скоростта е 65 мили в час, но може да се кара със 70 без особени притеснения. Понякога в разделителната ивица ще дебне полицай с радар, но не всеки път. 1:30 часа до излизане от щата.

Пенсилвания: 24 мили по I-90 плюс още 174 мили по I-79. Няма суми за плащане. Ограничение – 65 мили в час. Намират се малко повече полицаи отколкото в Ню Йорк, така че трябва да се внимава. Магистралата постоянно върви нагоре-надолу по едни хълмове. В Питсбърг както винаги (трета година поред) има ремонти по магистралата в самия град, а преминаването ни по моста над река Охайо при влизане в града беше съвсем леко
нервно, защото мостът в Минеаполис се беше срутил само няколко дни преди това 😉 . 3 часа и 15 минути до излизане от щата.

Западна Вирджиния: 100 мили по I-79. По едно време ми се приспа доста – Боряна беше легнала на задната седалка още в 11 – та спрях да подремна на едно място за почивка на 79-а магистрала и след около 40 минути бях свеж като репичка. Следва кестерме (shortcut) – за да не се ходи чак до Charleston, се хваща път US-19 от
изход 57. По него се минават около 65 мили, ограничението в по-голямата част от този път е 65 м/ч, но се минава през доста населени места и има поне 10 светофара. Когато обаче се минава в 3 или 4 сутринта, това няма голямо значение, защото почти всички светофари ни посрещнаха в зелено. Този път минава по най-високият мост с арка в Западното полукълбо – New River Gorge Bridge. Тъй като още беше тъмно, въобще не видях кога стъпих на моста – т.е. видях че пресичаме доста широка река само на екрана на GPS-а. 19-и път влиза в I-77, по която се изминават последните 50 мили в Западна Вирджиния срещу такса от $1.50. Ограничението по междущатските магистрали е 70 мили в час, а времето за преминаване на щата – 3 часа и 15 минути (като се изключи моето спане) за общо 210 мили.

Вирджиния: Кара се само по I-77, която обаче се слива с I-81 за около 10 мили по средата на щата. Точно там има много евтин бензин – галонът беше на цена $2.54, в сравнение с $3.07 при нас 🙁 . Спряхме за зареждане и за смяна на шофьорите – Бо се беше наспала, а аз съответно бях почнал да клепя. А и Северна Каролина обикновено се пада винаги през смяната на Бо. Както си знам и от миналата година, задната седалка на Тауруса ме побира идеално, така че се завих презглава с чаршафа и заспах. Ограничението по магистралата е 70 мили в час – и за това 70-те мили през Вирджиния се минавам точно за един час, като е толкова рано сутринта.

Северна Каролина: Аз лично я проспах и не помня нищо от този щат. Събудих се чак в Charlotte, който град е на края на щата. Ограничение 70 мили в час, 108 мили, 1 час и 45 минути.

Южна Каролина: Тук почнахме да виждаме палми покрай пътя – бяхме слезли доста на юг вече. “Няма ли да стигнем до Флорида най-накрая…” 240 мили за 3 часа и половина при ограничение 70 мили в час.

Джорджия: За наше най-голямо щастие или нямаше толкова много ремонти по пътя, както през април, или движението беше много по-рехаво – понеже август месец е най-мъртвият off-season във Флорида. Можахме да преминем 123-те мили през щата за час и 45 минути. И най-накрая прекосихме реката St Mary’s и влязохме в последния щат за деня!

Флорида: Тoзи щат е много дълъг! От границата с Джорджия на север до края на пътя в Key West на юг има 540 мили, или 870 километра. Уж си стигнал, а имаш още няколко часа път до Южна Флорида… Но няма как – трябваше да стигнем до целта си, която беше на 311 мили от влизането ни в щата. Отне ни 4:30 часа и в 5:15 следобед се озовахме на местоназначението си.

Намерихме си хотела в West Palm Beach – до самата магистрала – и се зачудихме какво да правим вечерта. Добре че в хотела имаше интернет… Wikipedia ми даде малко противоречива информация за самия град (че в някои квартали не било здравословно да се ходи). Решихме да отидем да хвърлим един поглед на плажа и на търговския център на града, където имало и пешеходна зона. Второто събитие ни се размина – опашката с коли, чакащи да влязат в паркинга на преждеспоменатия център, беше дълга поне два светофара, а на нас не ни се чакаше. Отидохме до плажа, харесахме си място за следващата сутрин, отидохме да вечеряме в един мексикански ресторант и се прибрахме в хотела да се наспим хубаво след дългия път.

Равносметката – 1350 мили за 21 часа. Този път ни става все по-познат и може би при следващото пътуване с кола до Флорида с децата ще планувам West Palm Beach като крайна точка за маршрута за първия ден.

Бо на крайплажната пътека в West Palm Beach


Владо на крайплажната пътека в West Palm Beach


4 thoughts

  1. Разказът започва добре и е доста интересно.
    Аз да си питам все пак – нали съм просто момче, от село(живея в Пловдив, но не съм родом оттам 😉 ): абе защо, аджеба, наемате кола, за да отидете на почивка толкова далеч? Не може ли със собствената кола? И после – не може ли със самолет, ами с кола ходите? Знам ли, не е логично за мен, но пък аз не съм “оттам” и не знам как е при вас – може и това да е нормално… Знам само, че от Пловдив до Каварна е около 500 км в едната посока(~310 мили) и пътуването е убийствено, около 7 часа, с 2-3 почивки от по 15 мин. всяка. Та, аз лично не възприемам като “ходене на почивка” шофиране 1300+ мили. Знам, че при вас и пътищата, и шофьорите са други, ама чак пък толкоз 🙂

  2. @Красимир: Аз лично имам много причини… Чудя се дали да отговарям в коментар или да напиша нова тема. Ще се почудя още малко, ще реша и ще напиша 🙂 .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *