Осем години

Осем години!

Толкова минаха от нашата сватба! А все едно беше вчера. Даже вече не си спомням времето, когато съм бил несемеен. Е, не е като да нямам спомени, ама трябва да се замисля. Или да гледам стари снимки. И пак не мога да се почувствам ерген. Явно годините съвместен живот си оказват влияние ;-).

Някой друг път ще пиша за самата сватба и за церемониите. Иска ми се да намеря малко снимки. Ние си донесохме сватбения албум в USA и май сканирахме всички снимки, но днес не можахме да открием къде сме ги записали. Но и това ще стане. Бо ми напомни днес как всъщност мина денят след сватбата ;-). То цялата ситуация беше малко объркана и неизвестна. Църквата ни тогава нямаше сграда и до последния момент не знаехме къде ще стане бракосъчетанието. Тогава работех в Регионалния Център за Масова Приватизация (РЦМП) в Пловдив, който беше агенция към Министерски съвет, и ни бяха пуснали заповед, че отпуските ще са през август, така че можахме да си осигурим само меден ден – понеделника след сватбата. Търсехме си и квартира, защото не исках да продължавам да живея с нашите плюс булката, но все нищо не намирахме. Излизаха или много скъпи апартаменти, или прекалено малки. Но ние не се предавахме. Продължавахме да търсим. И петъка преди сватбата, като се връщахме отнякъде по Отец Паисий, като на шега влязохме в една агенция пак да питаме. И се оказа, че имат една гарсониера с наем, който отговаря на нашите ограничения. И не беше в края на града, а на ул. Константин Нунков – до халите в Кичук Париж. Отидохме да го видим и подписахме договор за една година веднага. Само че както може би вече сте се досетили, нямаше как да се пренесем преди сватбата :-). Добре, че баща ми осигури един апартамент, в който можахме да идем в неделя вечерта, че да си починем малко. А в понеделник от сутринта – пренасяне. Бях взел назаем един Москвич с теглич и едно открито ремарке. Ама Москвичът беше много каубойски – предната дясна врата се запираше отвътре с една дъска, че беше повредена бравата. Направихме няколко курса, защото гарсониерата беше необзаведена. Трябваше да сглобяваме гардероби и бюра… Но се оправихме сравнително бързо. А вторник – на работа! Добре, че тогава Бо работеше за мен в РЦМП, та можахме да сме близо един до друг в първите седмици. Но това са преживявания, които се помнят цял живот. Та вчера не отпразнувахме годишнината с местене и сглобяване на мебели, а съвсем цивилизовано си отидохме на ресторант вечерта – този път на Red Lobster. (Съвсем се оресторантихме тази седмица…) Спомнихме си младините малко 🙂 (макар че на младини, особено когато бях студент в МЕИ-то, хич нямаше пари за ресторанти).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *