Пари за изкуство (резултати)

Обобщение от анкетата от миналата седмица: повечето от участниците ще си плащат за музика и филми почти винаги (33%) или в повечето случаи (44%), ако един музикален албум на CD може да се купи с 0.167% от брутен месечен доход (0.33% от месечен доход след облагане с данъци и плащане на належащи сметки) и ако филм на DVD може да се купи с 0.33% от брутен и 0.67% от “нетен” месечен доход.

Не ми се иска да коментирам самите резултати – които, между другото, съвпаднаха с предварителните ми очаквания – а ми се иска да поразсъждавам по темата как можем да стигнем до това положение, което ще е по-добре както за изпълнителите и издателите на музиката (повече приходи), така и за потребителите (не знам за вас, но аз се чувствам много по-добре когато съм си купил музиката или филмите – по този начин упражнявам обратна връзка към изпълнителите и ако са ми се харесали, съм ги поощрил за усилията им и съм им дал някаква възможност да продължат да правят това, което явно правят добре и се харесват на потребители като мен…).

Основният проблем според мен е настоящата глобализация – възможността да се купуват песни от САЩ от хора, живеещи някъде в Европа или обратно. Доходите в различните държави са много различни – 99 цента за една песен е напълно приемлива цена в САЩ, но доста висока за България – и за да се запази съотношението приходи/цена, което поне според горната анкета би позволило на по-голямата част от потребителите да плащат за съдържание, а не да го свалят от някъде, цената за единица съдържание би следвало да е очевидно по-ниска държавите с по-ниски доходи. Състоянието на съвременната онлайн търговия обаче не би толерирало такива разлики в цените и американските потребители биха предпочели да плащат по 15 цента за легален download на песен вместо техните си 99. Възможните разрешения са поне две:

  • Техническа защита на съдържанието по региони – това май е била една от главните причини за регионизирането на филмите на ДВД. Но освен добавеното неудобство за закупилите такъв филм (невъзможност да се гледа закупено съдържание на различни ДВД плейъри), разбиването на подобни технически защити поставя предизвикателства пред определени групи от хора и в резултат на това става факт сравнително скоро след излизането на защитено съдържание. Ползването на разбита защита добавя известно неудобство към крайния потребител, но когато това неудобство е забележително по-малко от неудобството, причинено от защитеното съдържание, повече потребители няма да плащат за продукта.
  • Уравниловка на цените в световен мащаб – мисля, че този подход се прилага и днес, но в грешния край на спектъра. Нелогично е нов филм на ДВД да се продава за $18 в САЩ и за 40 лева в България. При това съотношение гледането на филми (без да бъдат заплатени) в неравнопоставената държава ще се увеличи – и точно това се наблюдава в момента.

    Цените могат да бъдат изравнени и в долния край на спектъра – т.е. една песен да се продава за 15 цента и в САЩ, и в България. Това обаче би ограничило приходите на изпълнителите – а цените за създаване на продукция са доста по-високи в САЩ отколкото са в България, например – а би довело и друг психологически момент. Все си мисля, че сега доста хора виждат разликата в цените (когато я има – САЩ = 99 цента, България = 15 цента за песен) като сравнително “честна” – т.е. американците получават повече пари и е по-логично да плащат повече за този продукт. При евентуално уравняване на цените в ниския край на спектъра това чувство ще изчезне (“да не сме толкова богати колкото тях, че да плащаме колкото тях”) и дялът на хората, плащащи за продукта, ще намалее с него.

Другият дразнещ факт е, че голяма част от приходите отива у разпространителите и промотърите и в крайна сметка много хора си казват, че няма смисъл да пълнят техните гуши, а ще е по-добре да подпомагат изпълнителите директно. Така е, да – но тук се губи един момент. За да стане даден изпълнител известен до степен, в която изпълненията му могат да сепродават в чужбина, някой трябва да е похарчил много пари преди това… (но това ще е предмет на друга статия).

Моето виждане за разрешение на въпроса – насърчавайте локалните музиканти около себе си директно! Купувайте музиката им или след концерти/клубни участия, или директно от уеб сайта им. Така се избягват големите дистрибутори – поне до едно време, защото ако някой иска да бъде наистина известен (ниво “национална известност” в САЩ, например), почти винаги трябва да мине през голям дистрибутор или промотър. Когато подпомагаме изпълнители/творци, които харесваме, им казваме (индиректно – с нашите финанси) че има смисъл от това, което правят, и им даваме възможност да отделят повече време за сътворяването на нови неща, които най-вероятно пак ще харесаме. Без да обобщавам всичко (защото както винаги всяко правило си има своите изключения), си мисля, че това е една от причините, поради която нямаме добро съвременно българско кино или български сериал “Семейство Симпсън”, например – колко хора биха гледали подобно нещо без да е свалено онлайн? А когато някой инвестира няколко милиона в създаването на нещо подобно, би желал инвестициите му да се върнат, нали? Изкуството не е салам и не може да се продава като такъв, но творците и хората, които се занимават с него, се нуждаят от финансова издръжка, за да могат да посветят цялото си време на него. И резултатът рано или късно става очевиден – много хора роптаят против господството на филми тип “тъп Холивуд” в съвременното кино, но те явно се харчат най-добре, а и събират много приходи от прожекции в киносалони в САЩ – и това дава на Холивуд правото да си мисли, че прави нещо добро, щом инвестициите се възвръщат в сравнително кратък срок от време. За да има нещо различно, е необходимо всеки, който би харесал различното, да го поощрява финансово (най-вече).

5 thoughts

  1. “За да стане даден изпълнител известен до степен, в която изпълненията му могат да се продават в чужбина, някой трябва да е похарчил много пари преди това… За да има нещо различно, е необходимо всеки, който би харесал различното, да го поощрява финансово (най-вече)”

    Не е съвсем вярно. Свалям например много гоа/психеделик транс и симфоничен метъл. И двата стила отдавна слязоха от върха на модната вълна, сиреч не се инвестира твърде много за продуциране и промотиране на такава музика. Но те продължават да живеят, имат си феновете, артистите, албумите, концертите. С две думи – това, че аз и други като мен пиратстваме, не вреди на изкуството.

    Даже мисля, че е обратното – зарибих се на двата стила от Интернет, защото Р2Р технологиите ми дадоха възможност да се запозная с тях. И такива като мен са хората, които плащат билетите за концертите на групите, правещи симфоничен метъл, или за транс фестивалите.

  2. “За да стане даден изпълнител известен до степен, в която изпълненията му могат да се продават в чужбина, някой трябва да е похарчил много пари преди това… За да има нещо различно, е необходимо всеки, който би харесал различното, да го поощрява финансово (най-вече)”

    Аз пък съм съгласен. Но не съм съгласен с:

    “Моето виждане за разрешение на въпроса – насърчавайте локалните музиканти около себе си директно! Купувайте музиката им или след концерти/клубни участия”

    Аз нямам желание да слушам 10 бездарни изпълнения за да харесам едно (и то ако имам късмет). Предпочитам някой преди това да е пресял читавите — в случая продуцентите. Може да се погледне така — продуцентите взимат парите за услугата да не те заливат с всякви гадости, които иначе трябва да изслушаш за да намериш нещо което ти харесва (е да, може и да отсеят нещо което би харесал) и разбира се да го промотират и издадат.

    Много моля, но съм пробвал да слушам он-лайн радиа със свободна музика. В повечето случаи вместо човек да се наслаждава на жанра, който е избрал, трябва да се тормози.

  3. Владко,след като отново заговори за музика,не мога да не се включа и аз 🙂 .Ти донякъде знаеш мнението ми,понеже често спорим с теб по тази тема.Без да искам да прозвуча грубо,но твоето виждане за разрешение на въпроса-да насърчаваме локалните изпълнители около нас директно, като ходим на концертите им и след това си купуваме музиката им,не работи 100%,а в някои случаи не става и хич.Какво да правим,ако около нас няма локални изпълнители,които да харесаме?Аз слушам sinth-pop,това е разновидност на електронната музика,която в БГ никой не прави.За съжаление любимата ми група Joy Electric са доста далече от БГ,за да мога да ходя на концертите им и след това да си купувам тяхните CD,без да има посредник и по този начин да ги “насърчавам”.Но иначе гледам,че те се справят и без моето “насърчение” доста добре,понеже годишно издават по 2-3 нови албума 🙂 .Според мен,създателите на музика(или филми) много добре разбират,че освен приходи от продукцията си ще имат и загуби,които аз по-скоро бих нарекла “пропуснати ползи”.Преди време те бях попитала какво мислиш за купуването на CD-та втора употреба.Тези пари отиват ли в джоба на музикантите,как мислиш?Аз мисля,че не.А между другото,би ли ми казал ти на кои групи си купуваш CD-та (“аз се чувствам много по-добре,когато си купувам музиката и филмите”-цитат) 😉 ?

  4. @Вени, Георги: Съгласен съм и с двама ви – понякога просто не можем да си намерим това, което ни се слуша, в mainstream потока на музиката, която се продава в момента; но в други времена пък просто не ни се губи време да търсим и ние да пресяваме. Георги е прав, че продуцентите пресяват (през собствената си гледна точка, вкус и професионализъм) и за тази им “услуга” им плащаме пари. Контрата остава в лейбълите – да не надуват цените – и по този начин биха спечелили доволно приходи.
    @Веси: Знам за JE…
    Иначе за купуването на CD-та втора употреба – да, парите от препродажбата не отиват директно при групата, но те вече са спечелили веднъж – от продажбата на оригиналното CD. Като си купува човек използвано, знае, че прави всичко според закона и бизнес етиката – защото не прави копие от музиката, а си ползва такава, която си има законния лиценз.
    Аз не си купувам много CD-та. Не, не е защото си свалям музика от интернет – а просто защото не “слушам музика” по много (хм, май ще пусна нова анкета за това кой как слуша музика 🙂 ). На всичкото отгоре по доста събития, на които ходя да озвучавам, работя или нещо подобно, раздават безплатни CD-та… Купувал съм дискове на Paul Baloche – поне за това си спомням. Имам и още няколко оригинални диска, но тези, за които си спомням и които са ми пред очите, не са на изпълнители, чиито имена си чувала, а другите са някъде по купчинките с дискове из къщи и вече изобщо не помня…
    Това, което си купувам по-често от музикални дискове, е софтуер и игри. А тях определено си ги купувам от магазина, но чакам да им паднат цените от $50 на $10, например, и по този начин ми излизат много изгодно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *