Изкуство и пари

Бихте ли си плащали за правото да закупите филми или музика, ако имахте нормални доходи и цените на отделните произведения не са необосновано високи?

{democracy:5}

Пример с цифри: месечна заплата = 3000 парични единици (п.е.), ежемесечни разходи за поддържане на приличен стандарт на живот без лишаване от потребности от първа необходимост = 1500 п.е., цена на CD албум 5 п.е., цена на DVD с филм 10 п.е.

Парите, които плащаме за тези продукти, не отиват само да пълнят гушата на търговците и носителите на правата за разпространение, а стигат и до музикантите/екипа и им помагат да продължават в творческите си търсения и да ни предлагат нови произведения. За това и отговорих “Да, в повечето случаи”.

Не бих платил пари за широко рекламиран изпълнител (не че се интересувам от модни течения…) с чисто комерсиален продукт. Но за това повечето музикални албуми могат да се прослушат в магазина и да не се плащат пари за това, което не харесваме. Разсъждавам, че по същия начин бих могъл да сваля албума отнякъде, да го прослушам пробно и ако не ми хареса, просто да го изтрия от моя носител.

15 thoughts

  1. По принцип съм готов да си платя, защото ценя труда на творците, но примерните цени, които си дал, ми се струват малко височки. Освен това, в момента една голяма чат от цената отива в дистрибуторите, което може да се спести, ако интернет търговията се развие повече.

  2. Гласувах “Да, понякога” поради следниете причини:

    * За филм си плащам единствено, когато ходя да го гледам на кино. Трябва да е нещо, което да смятам за “голяма работа”, иначе си има прекрасни торенти, филмите от които могат да се гледат удобно пред телевизионния екран.
    Бих си плащал, ако някой може да ми осигури електронен достъп до филм с добро качество, български субтитри (които да мога да изключвам по желание) и възможност с 1 плащане (от примерно 5 п.е.) да гледам филма 2 или 3 пъти последователно.
    До тогава ще ползвам торенти. Не защото ми е приятно или не ми се дават парите, а защото няма кой да ми предостави услугата с удобствата, от които се нуждая.

    * Музика си купувам, но само на бандите, които много харесвам. И рядко. Но го правя. Ще ми се да си купя всичката българска музика, която слушам. Вярваш или не обаче, не се продава. Просто няма от къде. Пак важи принципа “на парче”, рядко се случва цял албум да ми харесва.

    Паднах ли ти в очите сега :Р ?

  3. “Да, винаги!”, но в момента не го правя. Ясно е защо.
    Всъщност, бих си плащал за всичко, което някой друг е направил/произвел/измислил и аз го ползвам. Хубаво е да се цени труда. Ако това действие е двустранно(т.е. ако някой друг ми плаща адекватно за свършената от мен работа) – още по-добре. Тъжно е, наистина, че изпълнителите(музикантите) получават една доста малка част от приходите, получени при продажбата на техния продукт. За филмите не знам как е. Обаче си струва, както казва Дончо, да си платиш за филм, който гледаш в кино. То май по принцип така определят по света колко приходи има един филм, а не по това колко копия от ДВДто са продадени. Т.е. това би следвало да става и при музикантите – основните приходи да идват от концерти.

  4. Аз гласувах с “да,винаги”,но само ако става въпрос за доходите и тяхното рапределение,които ти даваш като пример.Защото, Владко, в повечето случай “паричните единици” в България(нямам предвид съпоставянето на долара с лева) изобщо не съответстват на тези в USA.Ако например,тук(в БГ)получаваш 500 парични единици и 400 от тях ти отидат по разни плащания(за ток,телефон и т.н.),то ти остават едва 100 за покритие на разни нужди от личен характер,много по-важни от това,например,да си купиш най-новия диск на любимата ти група.Ето защо, повечето българи прибягват до снабдяване с музика(или филми) по всеизвестния начин peer-to-peer 😉 …Иначе аз не се оплаквам,имам почти всички албуми на JOY ELECTRIC,купени най-вече на втора употреба от Amazon.com(опа,малко реклама 🙂 ).А замислял ли си се над това,че пазаруването от втора употреба също е загуба в приходите на изпълнителите толкова,колкото и да си направиш пиратски запис от някой сайт?…Но поне се чувстваш с по-чиста съвест,ако си го купил,нали?Защото ми се струва,че някои хора мислят пиратските записи за нещо…нетактично. 😉

  5. Аааа,Владко,имам предложение как блогът ти да стане още по-интересен и забавен(не че сега не е 🙂 ),но ще ти го кажа в Skype,че да не занимавам и другите посетители на твоя сайт с това.

  6. Гласовах с “Да, в повечето случаи”, защото като си направих една равносметка, в последно време май не слушам много музика, освен по радиото, и не гледам много филми, освен по телевизията, така че при така предположените от Владо хипотетични цени не би ми представлявало проблем да си купувам “духовната храна”

  7. “да, винаги”.
    аз и сега без да са ми нормални доходите имам достатъчно оригинални дискове с музика и филми. 🙂

  8. @Майк: Аз не мисля, че са високи. Цена от 0.167% от месечен доход на музикален албум на CD и 0.33% от месечен доход за филм на оригинално DVD поне на мен ми се струват доста ниски.
    @Дончо: Не, не си ми паднал в очите! Не пускам тези анкети за да съдя хората, а за да ви видя мнението. Всеки има различни причини за това, което върши. За субтитрите, както винаги, не съм мислил…
    @Веси: Аз точно затова и дадох примера в парични единици, а не в долари или левове – за да не се изкушаваме да гледаме по абсолютен начин. Защото и в USA съотношенията не са винаги точно такива като в горните ми калкулации.
    Отдавна в главата ми се върти една статия за това кому всъщност са потребни тези авторски права, защо и къде най-вероятно отиват парите. Сега май ще трябва да напиша още една – в която да обобщя резултатите и да поумуваме публично как би могло да се разреши противоречието.

  9. @Всички: Как мислите ще е по-добре да обобщавам резултатите от анкетите и да правя заключения? Като Edit в оригиналната статия, без да сменям датата й, или като отделна статия с връзка към анкетата?

  10. @Владо: Май ще е най-добре да бъде в отделна статия със заглавие напр. “Изкуство и Пари: Резултати” или нещо подобно(май Резултати не е най-доброто, но нещо в тоя стил…). Така хората, следящи темата ще видят, че има нещо ново по въпроса т.е. резултат от анкетата, която е пусната няколко статии по-рано.

  11. Гласувах за повечето случаи.
    Общо взето за автора и изпълнителя на музикалното произведение отива смешно малък процент. И за да не откриваш топлата вода :), прочети първо сметките на Courtney Love тук:
    http://archive.salon.com/tech/feature/2000/06/14/love/
    и останалите 5 страници.
    И съвсем между другото, на 31.08. беше “Денят на блога”, и мисля, че твоите писания си заслужават да ги спомена, и е редно да те уведомя за това 🙂
    http://assenoff.net/?p=61
    (пиша тук, защото по сайта не открих форма за контакт …)
    Поздрави, здраве и успех!
    Марио Асенов

  12. @Красимир: И аз си мислех, че този вариант е по-добре – и точно така ще направя.
    @Марио: Не е много смешно малък, ако се замислим какво точно трябва да се похарчи предварително, без да се знае колко ще се харесва изпълнителя и колко пари може да спечели за лейбъла. Прочетох статията на Кортни Лав, но тя е от 2000 г. и е малко доста поостаряла. Не че оправдавам лейбълите и издателите, но ще изразя гледната си точка в друга статия, както казах.
    Иначе видях връзката от теб – pingack from Technorati. Мерси.
    Форма за контакт нямам, да. Но ще трябва да сложа поне един мейл за връзка (а понеже оставих коментар или два в твоя блог, имаш един от мейлите ми в данните от там 🙂 ).

  13. Владо, ето за това, да погледна при себе си, не се бях сетил … my bad 😉
    Иначе съм наясно, че материала на Courtney не е особено актуален, но все още важи за някои неща – например за нови групи, чиято цел не е масовия вкус и прекия комерсиализъм. Когато си готов с материала, там ще говорим 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *