Цени и пазарна икономика

Смеехме му се едно време на Васко Кръпката, когато на всеки концерт завършваше песента “Комунизмът си отива” с фразата “Комунизмът си остава – не заспивайте, деца!”. А и защо да не му се смеем – в началото на 90-те никой вече не ни гонеше за разказване на вицове против бай Тошо, не ни прибираха за справка в МВР-то след посещение на православна църква за Рождество и не ни подстригваха косите по улиците… Но май както винаги излиза, че най-добре се смее този, който се смее последен 🙂

Научих преди няколко дена, че едно българско министерство се било загрижило толкова много за социалната несправедливост някои стоки да се продават на различни цени на различни места, че лично господин министърът се ангажирал всяка седмица да свежда до знанието на гражданите дълги списъци с цифри – каква била себестойността на всяка стока… От това по-комунизъм май няма да докараме. Вярно, че едно време хлябът беше 40 стотинки във всички магазини в страната. И точно за това доста често не можеше да се намери никъде – особено ако трябваше да се купи надвечер. Цените за всяка стока бяха измъдряни от експерти-ценовици чрез използването на някакви научни формули – и хоп, каймата ще струва 2.40 лв/кило. А това че заводът може да я произведе и на крайна цена 1.20 лв/кило, никому не интересуваше – нали като се оптимизира всичко, крадването става по-трудничко и няма да пада далавера. Та сега пак ще се сбъдне приказката за булката и Спасовден май ;-).

Никое министерство не може да определя себестойност и цена за стока, произведена или разпространявана от частна фирма. Точка. Аз не съм икономист, но знам, че цената на стоката калкулира в себе си всички разходи на производителя – за материали, енергия и машини за производство, бюджет за реклама, и не на последно място – за заплати на личния състав. Ако някой реши да даде на бачкаторите си по 2000 лева на месец, никой чиновник не може да му забрани. Но освен в случаите с перални на пари, пазарът ще затрие подобни недалновидни “бизнесмени” – вследствие на повишените разходи и цената на крайния продукт ще се извиси, и ако няма кой да купува бройките, фирмата фалира. Пример – защо автомобилните заводи покрай Детройт, които са цъфтели през 70-те години на миналия век, сега приличат на градове-призраци?? Ами според мен главно заради намесата на профсъюзите за подобряване на благосъстоянието на трудещите се – заплати от $25 на час за прост работник на конвейер май са били норма. И затова цените на американските коли са вървели стръмно нагоре не за сметка на подобряване на качеството на производство, а за сметка на паразитни разходи – и в резултат изразът “американска кола” днес за доста хора е синоним едва ли не на трошка.

Проблемът в България не е това, че една и съща стока се продава на различни цени в различни магазини. Проблемът е, че ще има хора, които ще пазаруват от скъпите магазини не защото могат да си го позволят, а просто за престиж и за фукня. Гражданите от селски тип, които си купуват от магазин на Главната улица в Пловдив същите парцалки, които се продават в складовете на Брезовска, не го правят заради някаква сделка, а главно за да могат да заявят следващата седмица “А аз това си го купих от Главната!” И докато има такива купувачи, ще има и високи цени. Да, за всеки влак си има пътници и ако в една нормална и законна икономика съществуват магазини, които продават дамски чанти за по $5000, явно има и хора, които [поне от време на време] пазаруват от там. И това не е несправедливост, а проста логика. Всичко опира пак до правото на избор.

Ако нещо ви се струва скъпо в даден магазин, напънете се малко и го потърсете на по-ниска цена другаде.По този начин ще помогнете на икономиката да върви напред, а и ще спестите усилия на екипа на господин министъра :-).

19 thoughts

  1. Бях написам вече 1 страница ама какво натиснах, някаква недокументирана комбинация от клавиши и се изтри всичко…както и да е, сега по-кратко!
    Не си прав изобщо, защото всичките ти аргументи в нашата мила, родна България НЕ ВАЖАТ. Просто тук “пазарната” икономика не е съвсем пазарна, а е по-скоро “картелна” или не знам и аяз как да я нарека. Някоко примера ще ти дам, за аргументация:
    Цена на пропан-бутан: във всеки регион на страната ВСИЧКИ газ-станции продават газта с разлика една от друга най-много 1 стотинка, и знаеш ли, не е заради това, че имат еднакви разходи или я взимат на една и съща цена на едро. Цената се определя “централно” от съюз межди най-големите вериги бензиностанции и няма мърдане. Те решават колко ще струва горивото, никакъв пазар не се намесва тук. Това го знам със сигурност, защото познавам човек в този бранш.
    Цена на олио – ами същата работа. Има 3 големи производители на олио, те си го продават точно, независимо от цената, така че колко му е 3-мката да се “спазарят” за някаква минимална цена, нямаща нищо общо нито с разходите нито с изходната суровина. Ще кажеш – Да, ама това наговаране на цени е забранено от закона, нали? Ами наистина е забранено, обаче какво от това, не може лесно да се докаже такова нещо. Със мобилните оператори също беше така, допреди да се появи Вивател. Те (Вивател) нямаха полза от такова договаряне, защото имаха много малък пазарен дял и ТРЯБВАШЕ да предложат по-ниски цени. Но в скоро време очаквам и те да влезнат в мобилния “картел”. А има го и другото – дъмпинг. Компания продава под себестойността докато задуши конкуренцията и после си прави каквото иска, останала сама на пазара. Та, приятелю, в България ТРЯБВА да има някакъв контрол, колкото и еретично да ти се струва това на теб, с поглед от америка. Между другото в много държави, да не кажа всички европейски си има някакъв контрол на цените от страна на правителство или независима организация.

  2. @zdravko: Мерси, че разсейваш заблудите ми. Все си мислех, че са по-нормални нещата, ама явно се лъжа.
    Бензиностанциите не са ли собственост на отделни хора (които имат по 2-3, да речем), обвързани в съюз с някоя нефтена компания, която да им продава гориво и те да определят крайната цена в зависимост от пазара?
    Иначе е трудно да се докаже уговаряне на цени, но не е невъзможно – когато работех за Интел, едно от нещата, за които корпорацията винаги беше болезнено внимателна беше да се изключи всякакво поведение, свързано с монополизация на пазара – защото тогава играта загрубява и не удрят през пръстите, а направо по главата…
    Трябва ли да заключим, че Кръпката е бил прав едно време ;-)?

  3. Добре е да има контрол над цените, да, а тук едва ли не всеки може си сложи каквато иска цена на продукта, който предлага. При това необоснована цена. Преди около месец си спомням, че газта по бензиностанциите беше с разлика от доста повече от 1 ст. за различни краища на страната(за да съм по-точен на изхода на Ловеч беше 1.07 лв./л. докато в Южна БГ, м/у Пловдив и Карлово, беше 0.99 – 1.01 лв./л.).
    Баща ми е пчелар и проблема с цените на продукцията и там е много сериозен. Тъй като на практика няма контрол над изкупната цена на пчелния мед(искам да кажа няма мин. и макс.) всеки, който изкупува мед, може да сложи каквато иска цена. Ще кажете “ами баща ти да намери най-добрата цена, която го устройва!”. Да, ама не! Защото тук тези, които изкупуват пчелен мед, си имат нещо като съюз(баща ми го нарича “медена мафия” 🙂 ) и те винаги успяват “да си вземат своето”, което не само на баща ми не му харесва, а и на всички в бранша.
    Доста пъти сме водили дълги дискусии(с много бира 😉 ) с шефа ми, който е американец и той изобщо не може да разбере как така продължава да функционира нашата икономика при това, което се случва.

  4. @Красимир: Това си признах и след коментара на Здравко. Явно си има картелна икономика в България, която законите все още не ловят. И в САЩ е било така в началото на ХХ-и век, но после са приели закони и гонят фирмите до дупка – и за това се спазват. И е сравнително лесно да подбиеш пазарен дял или цените на някоя утвърдена фирма в бранша – постоянно изникват нови компании с нови предложения и това бута цялата икономика напред. И за това шефът ти не разбира ;-).
    Иначе само за пример – вчера масовият бензин около нас се продаваше на цени от $2.87 до $3.07 за галон. Разликата е около 7%, но всеки сам си избира дали да ходи надалеч, за да зареди по-евтино, или да не губи време (и центове за допълнително изгорен бензин) и просто да спре на някоя попътна бензиностанция.

  5. Владо каза: “И в САЩ е било така в началото на ХХ-и век,…”
    Точно това казва и баща ми! Това тук и сега, в БГ, той го нарича “див капитализъм”, който нямал нищо общо с чистия такъв.

  6. Владко,това,което си написал като статия е гледна точка на клиента,но ето и гледната точка на българския производител:Проблемът на икономиката в България е,че е много слаб вътрешния пазар.Клиентът търси по-евтиното,но то е китайско или турско.Къде отиват българските левове,питам?А защо тези стоки са по-евтини?Защото не са обмитени или облагани с нужните данъци.Това се казва нелоялна конкуренция.Така че,не хората трябва да търсят по-евтините,а да имат възможност да избират по-качествените стоки.Трябва да се намали разликата между българската стока и вносната.При едни от най-високите данъчни ставки в Европа,не може да има свободно развитие на една икономика при това с много добре развиваща се корупция.Докато клиентът дели стотинката на две-не става.Производителят е принуден да търси начин да намали цената,а това почти винаги е за сметка на качеството.

  7. @Веси: Признавам си честно, че не съм бил български производител и тази гледна точка ми се губеше. Но за постигане на напредък в икономиката трябва да има равновесие между потребители и клиенти – т.е. те да се срещат някъде :-). Клиентът винаги търси стоки с високо качество на ниска цена, а производителят знае, че винаги нещо е за сметка на друго нещо 🙂

    Държавата би наложила високи мита ако реши, че иска да запази родното производство. Ако това не е приоритет за нея обаче, такива мита няма и евтините чужди стоки подбиват пазара на българските производители. А на мен ми се струва, че точно в момента на българската държава не й пука прекалено много за хора, които не само препродават, а и произвеждат нещо, и затова са тези драстични разлики в цените. Но аз лично се надяват българските клиенти лека-полека да започнат да се усещат, че ако вместо 10 китайски артикула по 1 лев (които траят по 1 седмица) купят 1 български артикул за 10 лева (който обаче ще изтрае 6 месеца), ще подпомогнат родната икономика и [много косвено] и своите собствени заплати. Иначе левовете заминават в чужбина, а българското производство страда, а с него и цялата икономика.

    Другият проблем е липсата на парична маса в обращение в България. На много хора не им стигат парите и затова горното ми твърдение за съотношението цена/качество не работи много добре, просто защото и да искам да си купя нещо за 10 лева (и знам, че ще изтрае по-дълго), ако имам само 1 лев в джоба, просто нямам избор :-(.

  8. Веси извинявай – в момента данъчните ни ставки са едни от ниските в Европа, с изключение на ДДС-то, но и то не е от най – високите. Ето един линк за статия във вестник Дневник от миналата година http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=283896, но с две думи: За данъка върху доходите средноаритметичната максимална данъчна ставка общо за всички страни – членки на ЕС, (ЕС-25) е 41%. За България беше 24%. За корпоративния данък: Данъчният размер средноаритметично за старите страни – членки на ЕС (ЕС-15), е 29.6% докато за новите 10 страни – членки на ЕС, е 20.4%. За България е 10%. По отношение на данъка върху добавената стойност стандартните ставки по ДДС варират от 15% ( Люксембург и Кипър), 18 до 25% (Унгария, Швеция, Дания.) В България е 20%. Така че ключа за бараката определено не е тук.
    А иначе верно е, че в някои неща си приличаме с Америка от края на 19 век. Например познатия на всички ви чичко Рокфелер има голям принос за въвеждането на антитръстовите закони. Става въпрос за следното: Както си седял на сергията, продавал си ябълките и си броил центовете колко му остава до края на първия милион, на чичко Ви Рокфелер му дошла една гениална идея: неговата петролодобивна компания била от Кливлънд и продавала основно газ за осветление, понеже по онова време американците още карали коне вместо фордове. Та той купил местната железопътна компания и предложил на другите петролни компании такива изгодни цени за превоз, че те малко пофалирапи и той ги изкупил твърде на сметка. След което повторил операцията и в други градове, както се казваше в една българска реклама. Така възникнал “Стандарт ойл”. Цялата тая операция станала известна в историята на икономическата нАука като като “Кливландския грабеж”. Само че на американците явно им писва по – бързо, отколкото на българите, защото вследствие на най – различни подобни случаи били приети антитръстовите закони и “Стандарт ойл” бил разделен на 34 по – малки компании. Обаче Рокфелер не загубил от цялата работа, понеже когато продал акциите на тия компании, оказало се че е спечелил повече пари, отколкото стрували акциите на “Стандарт ойл” преди разделянето. Така че вече не трябвало да продава ябълки за да храни внучетата и доживял почти до сто години.
    Та явно и ние трябва сега да си минем по същия път, ама се надявам поне да е с по-висока скорост, щото бая намирисва по тоя път бе, хора…

  9. @Веси: Само за протокола искам да отбележа, че може да вярваш на Бисер за цифрите за данъците :-).

  10. Еееее,Владко(и Бисер),не е честно двама срещу един!Шегувам се :)ОК,прави сте,но аз под данък ето какво разбирам: като говоря за данъците включвам и осигурителния данък. Така че, за съжаление той също ще остане същият още доста време. А виждаме какво правят нашите съседи, какво става в Сърбия и Черна с най-ниския корпоративен данък; виждаме какво направиха в Румъния. В деня, в който се закле румънският министър-председател въведе плосък данък, който влезе в сила три дни след това. Докато ние тук в България си играем на това кой е лидер, кой в каква лидерска организация влиза, хората направиха данъчна революция за три дни. Те ще берат плодовете от тази революция в бъдеще, ние ще продължаваме да страдаме заради несправедливи данъци и заради тромава и сложна данъчна система, както аз виждам нещата при сегашната политическа ситуация. ( Радио “Нова Европа”, Бизнеспул, Петър Андонов, интервю с Йордан Матеев – в. “Капитал”) ” Йордан Матеев: Аз искам да започна от проблемите, които съществуват в данъчната система, за да стигнем и до това какво би означавало запазване на статуквото. Един от огромните проблеми, това, което казват и хората от бизнеса и икономистите, това е изключително високата осигурителна тежест в България. Ние говорим за намаляване на данъци от няколко години насам, но в същото време най-големият данък се явява осигурителната тежест. Всъщност това не е никаква осигуровка и до сега аз не съм чул никой политик да си признае, но на практика осигурителната вноска представлява осигурителен данък. Това е най-големият данък в България. Той има изключително негативно въздействие както върху хората, така и върху бизнеса и според мен към настоящия момент се явява една от основните спирачки за допълнително насърчаване на заетостта и генериране на по-висок икономически растеж. “

  11. Забравих да отметна,че това го написах,за да има повече яснота по този въпрос…..Беше интересна тема 🙂

  12. @Веси: Не е двама срещу един ;-). Аз не написах нищо за данъците просто защото не живея в България и не знам. На Бисер това му е работата и за това писах да му вярваш – ти не го познаваш, но познаваш мен, а аз познавам Бисер… и доверието се прехвърля през посредник (аз).
    Можеш ли да напишеш какво разбираш под осигурителен данък? Осигуровките (пенсионни, здравни и други подобни), които работодател/самоосигуряващ се трябва да внася в бюджета всеки месец? Питам, за да поразгледам и да напиша статия какви са тези проценти за частния бизнес в щата Ню Йорк (защото сигурно и на мен ще ми трябва да знам в бъдеще) и да сравняваме публично.
    За мен главният проблем в България не е тежестта, а неравнопоставянето – т.е. че за наши хора винаги някой може да си затвори очите. Каквито и да са процентите, ако не се прилагат за всички, не става…

  13. Ами Веси, в рамките на заяждането – ако мислиш, че /грубо/ 30 % за социално осигуряване и 6% за здравно са много – що не идеш в Германия или Франция, те там никакви осигуровки нямат… У скандинавските страни няма да те пращам, да не те заболи главата. И още нещо – първо сума ти народ официално се води на минималната възможна заплата за по – евтинко по отношение на данъци и осигуровки И второ – има максимален месечен размер на осигурителния доход, който за тази година е 1400 лв. Тоест ти можеш да вземаш и 10000 месечно, обаче ще те осигуряват само върху 1400 лева. Така че от тази гледна точка пак не смятам че осигуровките са ни главният проблем…

  14. Дончо би могъл да сподели за скандинавските страни :-).
    А аз както обещах ще напиша процентите за САЩ, че да сравняваме. Намерих един сайт с класация за това колко е свободна икономиката на всяка страна в света и какви генерално са процентите на данъците и прочее – може да погледнете. За САЩ се казва, че данъците (ДОД + корпоративен данък) са високи, а за България – че са ниски.

  15. @Бисер,няма никакви”рамки на заяждане”,нищо лично.Само разсъждавам,с приятелско отношение към всеки.А колкото до темата-все се сравняваме с другите и ужким все като тях искаме да бъдем,а все още сме много,много назад.А какво да кажем за КОРУПЦИЯТА?Няма да коментирам спрямо другите държави,но това е главната забележка на ЕС към България.При корупционен климат,българският производител не е на равна позиция с вносителя.Това имах впредвид,като казах,че осигуровките са в тежест.Един пример:китайски продукт струва на дребно по магазините толкова,колкото е и на едро-0.25лв.,а същият продукт(българско производство)струва 1лв.не на дребно,не на едро,а на производствена цена?!?!Друг пример:китайски продукт в СБ”Илиенци”-София на едро струва 3.50лв.Във фактурата(ако изобщо ти дадат)пише,че струва 0.30лв.Искам да кажа,че в Министерството или не знаят за издаването на такива фалшиви документи(което говори много лошо),или им вярват на тези търговци(което също говори много лошо),или просто си затварят очите за такива нереални документи(което ми се струва да е точно така).Което означава,че всички условия,поставени в бизнес среда,сами по себе си(спрямо другите държави)може да са добри,но ако те се разминават с реалността,то тогава за едни са ТЕЖЕСТ,а за други са СРЕДСТВО ЗА ПЕЧАЛБА.

  16. Ами и аз това ти казвам де, че размера на данъците и осигуровките не ти е най – голямата грижа и ако всичко друго беше наред въобще нямаше да се сетиш за тях. А за това че китайските стоки стрували еднакво и на едро и на дребно – не бой се, има и по-лошо. Един производител на хранителни продукти разказваше, че един път като бил в Турция, пратил запитване на “Юлкер” да му дадат ценова листа на продуктите си. И се оказало, че на Димитровградския пазар струват по – евтино, отколкото при производителя в Турция. Защо няма да ти обяснявам.
    Искам да те питам, как стигна до заключението “При корупционен климат,българският производител не е на равна позиция с вносителя”. И защо да не е на равна позиция? Вносителя няма да плаща мита и данъци, ти пък няма да плащаш данъци и осигуровки, значи сте горе – долу на еднаква позиция. Най – важното в края на краищата е с какви качества е продукта, който произвеждаш и изваждаш на пазара. На горепосочения производител на хранителни стоки не му купувам от продуктите, защото не струват – вафлите му например все едно са правени с гранясала свинска мас. И затова предпочитам да си купя, когато си купувам, по – скъпи, но с по – добро качество. Та ха кажи на него кое му пречи да прави хубави вафли – данъците, корупцията, сушата, кишата, международното положение, китайците? Аз не се съмнявам, че някой друг му пречи, щото всеки път като речем да му напомним, че трябва да си плаща данъците, и той ни вика “Абе момчета, вие знаете ли какво е икономическото положение?” Ами честно да си призная – не знам.

  17. Та мисълта ми беше, че когато правилата не са еднакви и не важат за всички, тогава двубоя не е български производители срещу вносители, а е между тия които спазват повече правилата, срещу тия които ги спазват по – малко. И понеже обикновено последните печелят, нагоре отиват хора на които не им е мястото там. И които оплескват нещата под себе си. Вследствие на което работите са забатачват. Това за мен си е една от важните причини да не е особено приятно да се живее в България.

  18. @Веси, Бисер: Точно това казах и аз по-нагоре… Не е толкова проблемът със същинския размер на задълженията, колкото с това, че доста хора/фирми масово се скатават от плащането им – и то главно заради това, че са “наши хора”. И конкурентната среда се изкривява и вече не е двигател на прогреса (както май пише в учебниците по икономика), а тояга в ръцете на сивия бизнес.

  19. Момчета,прочетох с внимание всичко,което сте написали и трябва да споделя,че сте прави във всичко и добре усещате нещата.Аз съм вече на доста годинки и не че не ставам за нищо,но се усещам физически не като едно време.Радвам се,че в България има така мислещи хора и в тях ми е надеждата да пооправят малко тази държава,че имам малък син,който като поотрастне да не хване и той чужбината като мене преди години.То поне да не бях се връщал,ама нейсе.Сега ще трябва да търпя разни прокомунистически мутри да полицействат тука и да живея без пенсия,защото нямам стаж в България,ами по цяла Европа тук-там.
    И така ако трябва да се завърна на темата от която малко се отклоних,Референдум му е майката в тази държава,в който да не участват хора без поне основно образование и нагоре и да се питат хората за всички наболяли въпроси в държавата и тогава да се предприема каквото и да е.И новото правителство да бъде съставено от хора с мислене като вашето.Тогава ще има управия и ред,както в един елементарен пчелен кошер,а не както сега хаос и разруха.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *