За кого всъщност пишем?

Замисляли ли сте се дали включването на блога ви в агрегатор е променило начина, по който пишете?

Аз поне се старая като пиша дълги статии, да мисля и за хората, които ще видят само появата им в агрегатора, и слагам more тагове, с които да не “проскам чаршафи”. Пускането на статии със задни дати трябва също да се обмисля по-задълбочено – ако статията се публикува със стара дата, няма да се появи в агрегатора и съответно ще я видят само хората, които имат връзка директно към блога. Разрешението е статията да излезе с истинската дата за публикация, като датата, свързана със статията, може да се спомене в заглавието или в самото тяло на публикацията, а след време – когато статията бъде избутана от видимото множество в агрегатора и от заглавната страница в блога, да й се присвои истинската дата на събитието. Това е препоръчително поне при WordPress теми, при които датата на публикацията е водещ елемент (и очевидна).

А колкото до разни твърдения, че някои хора едва ли не използвали агрегаторите за лична употреба и главната им цел в живота била да пишат нови статии, така че да избутват статиите на други участници в агрегаторите надолу – може и да съществуват такива хора, да, но поне и според мен, и според моите наблюдения досега, броят им е минимален. Агрегаторите създават общества от хора, а вярвам, че ние всички сме големи хора и знаем как е прилично да се държим в общество…

А иначе от моята гледна точка агрегаторите, в които е включен блога, са още един елемент в уравнението от параметри, за които трябва поне лекичко да се замислим, преди да публикуваме нещо.

8 thoughts

  1. Аз първо пиша за себе си. Затова и си направих блог на първо място…

    След това вече идват приятели, познати, читатели…

    Дали се появяваш в агрегатор или не, не е толкова важно — като се замисли човек, може стотици хора да те четат през техните RSS reader-и, нали? 🙂

    Освен това, преди да пуснеш SUBMIT/PUBLISH, е хубаво да се замислиш, защо пишеш, и това не трябва да е зависимо от това, дали имаш един читател или 10000 🙂

    Cheers, my $ 0.02 🙂

  2. @Michel: Май трябваше да спомена в прав текст и това, което ти казваш – че пишеш главно защото ти го искаш. Ама нали съм си brain-washed engineer, та понякога пропускам да напиша неща, които според мен се подразбират :-). Агрегаторите са просто странично явление…
    Thanks for your $.02 🙂

  3. Много хубав въпрос:) Аз пиша отскоро. И преди да се включа тук-там в агрегатори се замислих дали като излизам от по-тесния сантиментално-приятелски кръг, който чете нещата, ще променя темите…Защото някои неща са много ценни дори и прочетени от двама или трима души, които добре те познават. Случва ми се да се замисля: абе, това дали не е по-подходящо да се го разкажем с еди кой си на кафе, а не да го пиша в блога, но много зависи и от формата. Добре написаният текст, който не изпада до нивото на махленското говорене/нищо, че хората в блогосферата са си едно миниобщество/, може да стане любопитен и на много непознати, независимо от “частната тема”:) Аз се дразня от откровения от типа: тази сутрин станах и ме заболя глава или от рецепти за салати в жегата… но просто не ги чета.

  4. има някои на които обществен агрегатор трябва да им бъде забранен със закон и да бъде иззета всякаква техника за блогване 🙂

    повечето постват в обществен агрегатор, защото искат късче слава и някакъв малък процент пишат, защото имат какво да кажат. това е тъжната истина.

  5. @Владо:

    И аз съм частично brain-washed, споко… Редовете код не са ми непознати 😉

  6. @Яна: Аз рядко променям теми – независимо от аудиторията. Единствено се замислям за това как точно да представя тезата си – но тя си остава такава, каквато съм я замислил. Понякога само изразните средства се различават…
    @nedko: Хм, аз като че ли не съм много съгласен с първото ти твърдение. От емотикона накрая си правя изводи, че и ти си го написал главно като майтап де, но искам да подчертая, че всеки от нас трябва да има свобода. А публиката доста бързо разбира кой за какво пише и може да прескача нежеланите автори и теми. ГОлямо Благодаря за администраторите на агрегаторите за това, че са сложили опции за избирателно четене. Засега съм махнал човката от кутийката на само един блог от Блогосферата на Дневник, но никога няма да се оплача от автора му – човекът си пише по теми, които го вълнуват, а аз просто не чета. Но даже и да попадна на тема, която не ме интересува много, мога просто да я прескоча и забравя…
    @Michel: Фю, успокои ме ;-). Явно сме на една страница с теб…

  7. Чукча не читател, чукча писател 🙂
    Мисля си, че пишещите могат да се класифицират грубо на две групи в зависимост от това дали имат или не комерсиална насоченост.За тези, които не се “монетаризират” – понякога пишат заради себе си, понякога се съобразяват с читателите си, но при всички положения личните им мотиви са разнообразни и са свободни да решат какво съдържание да споделят и дали въобще да го правят. Затова и понякога са крайни в мненията си, емоционални, груби, но искрени и следователно интересни.
    Другата група обаче трябва да се съобразява на първо място с аудиторията си. Не може да си позволи лукса да пише за каквото си иска. Не може да не е активна дълго време. Не може да се отклонява и да се разсейва. Личи си, когато пише “по задължение”, а не за това, което е наистина интересно на личността, която стои зад името. Не може да си позволи прекалена емоционалност или крайност, трябва поне да създава впечатление за безпристрастност и обективност. Има много … “полезни” и качествени подобни блогове, но често на мен лично просто не са ми интересни.
    Има естествено и препокриване и голяма междинна сива зона при такава рязка класификация, но ще спра до тук, защото стана много текст 🙂

  8. Чета доста дневници. Голяма част от тях доста измениха на стила и тематиката си след включване в агрегатори – все пак някаква суета според мене.

    А аз чета дневници на хора, които остават себе си, независимо от читаемостта или популярността им. Някои използват своята популярност за комерсиализиране – свят различен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *