За избора: Бягство или развитие

В следващите няколко седмици ще публикувам серия статии, които обмислям от доста месеци, и за които чувствам че времето за публикация е назряло. Напоследък говорих с доста хора по тези въпроси; появиха се и доста публикации по блогове и сайтове.Ще се опитам да дам моя отговор. Винаги се опитвам да съм обективен (доколкото мога) в такива дискусии, но както винаги казвам – всичко, което излиза от устата ни или изпод клавишите ни, е пречупено през вътрешния ни мироглед и собствените ни убеждения и вярвания. Не твърдя, че съм винаги прав – а и не мога да бъда прав и да говоря за това как други хора виждат тези неща през собствената си гледна точка – но поне се опитвам да не бъда явно едностранен. Просто предлагам други виждания за храна на ума на всеки умен човек, който чете и разбира.

В много от гореспоменатите статии и коментари става въпрос за Бягството. Под това естествено се разбира процесът на смяна на местожителство – от български адрес с такъв някъде из чужбина. Така ли е всъщност? Бягство ли е това или просто лично развитие?

За жалост нямам достъп до български тълковен речник и не мога да видя как официално е дефинирана думата “бягство” в него, но като се замисля, мога да видя поне две от значенията й: 1)процес на придвижване от едно място до друго чрез тичане; 2)изоставяне на нещо, незаинтересованост от по-нататъшно обвързване с дадено място/човек/събитие. Очевидно думата се използва с второто й значение когато стане въпрос за личния избор на някого.

Да разгледаме няколко ситуации:

  1. Неголям миньорски град някъде из планините. Дете, родено в семейство на миньори – и майката, и бащата работят в мината. Дядото е бил един от пионерите – с цената на здравето си е участвал в разработката, работата и управлението на мината. Е, поне до смъртта си на 50-годишна възраст. Бащата е продължил традицията на поколенията – вече 28 години всеки ден слага комбинезона и каската, нарамва инструментите и се полюшва в клетката на асансьора на път за работа. Единственият син в семейството още от малък се е интересува предимно от музика – дрънка на окачената на стената в къщата китара, ходи на уроци по цигулка в читалището… Мечтата му за развитие в живота е свързана главно с музиката. В малкия планински градец няма нито музикално училище, нито възможности за професионална реализация след това. Фините, с дълги пръсти ръце на младежа са крайно неподходящи за и обречени при работа в мината. Когато идва време за висше образование, синът настоява, че желае да учи в Консерваторията и след това да преследва кариера на професионален музикант. Бащата е силно несъгласен – изтъква традициите и задълженията на сина към дядо си и него самия. Момчето гледа учудено – то никога не си е избирало да се роди в семейство с точно такава професия, а музиката е и негова страст, и нещо, което му се удава, и желание за бъдещето. След няколко месеца успява с уважение и благи думи да покаже на родителите си, че ще бъде много по-щастлив ако се занимава с музика, далеч от миньорския градец. И есента заминава да учи в големия град…

    Бягство? Не мисля. Просто възможност за по-пълно развитие на потенциала на човек, роден да създава музика, а не да кърти въглища от подземните скали.

  2. Малко село на 10 километра от общински център в равнините на Североизточна България. Тийнеджърката става в ранни зори всеки летен ден да помага на родителите си да се оправят с ежедневните дейности около семейните животни и после да отиде да отвори смесения магазин в центъра на селото. Следва дълъг ден на раздумки с клиентите – всички от които я познават – и труд в помощ на майка й. Мечтите й под яркожълтата лятна луна са свързани предимно с това, което тя би искала да прави, като порасне – да стане специалист по маркетинг. Момичето чете и се интересува от всичко, свързано с това… Приложила е нова система в магазина – винаги нарежда новите стоки (особено тези, които са поръчали и продават за първи път) в добре подредена етажерка вляво от входната врата. Винаги се усмихва и говори любезно с клиентите си, като се старае не само да им продаде нещо днес, а да създаде връзка между тях и семейството си, така че те да се върнат точно в този магазин с удоволствие. Всичко й идва отвътре. Само че тя желае да отиде да учи в София и после да остане да реализира професионалните си мечти точно там – защото никъде другаде в страната няма да има същите възможности. Родът й живее в това село от около 250 години – предците й са участвали дейно и в икономиката, и в управлението на селото още от турско време. Почти всички около нея очакват тя да продължи многовековната традиция и да отгледа децата си пак там – в новата къща, построена зад къщата на родителите й. Но тя не желае това – личният й избор е свързан с преследването на мечтите й. И момичето се преселва в София…

    Бягство? От какво? Отново споменавам, че изборът да се роди точно на това място не е бил неин. И когато тя порасне и осъзнае какво иска да постигне в живота си, избира като разумен човек – но изборът този път си е неин!

  3. Млад обещаващ специалист, роден, живеещ и дипломирал се в България, току-що официално свързал бъдещето си с момичето на живота си. От нивото на 25-те му години всичко му изглежда обещаващо. Работата в окръжния град не е прекалено много, но все пак се намира. Добре че са познанствата му от университета – един от бившите му преподаватели му предлага работа. Е, не е 100% това, което той би могъл да върши, но много от фирмите, в които е кандидатствал за работа, му отказват – нямал опит. А откъде да го има след като точно се е дипломирал, никой не казва. Работата в частната фирма, в която започва, е добра. Но нито е прекрасно заплатена, нито му предлага достатъчно предизвикателства. Жена му работи в кафене – разнася кафета по масите и се опушва от цигарения дим на клиентите. Вечерите им преминават в срещи с приятели, разходки по главната улица и купони :-).

    И в двамата гори младежкият пламък на желанието да бъдат различни от масата хора около тях и желанието да променят нещо около себе си. Обаче през зимата нещата посивяват – цената на парното се вдига. Хазяинът се отбива една вечер и заявява, че наемът се вдига на една и половина минимални работни заплати – е, само със 140% от това, което младото семейство му плаща сега. “И ако не сте съгласни, моля напуснете апартамента ми до две седмици.” Цените растат – др.Виденов върти далаверки… Работата намалява, предизвикателствата в нея – съвсем. Момчето и момичето виждат как един похлупак се спуска над мечтите им. Страната около тях също се променя – нещата, свързани с детството им, безвъзвратно стават част от миналото. Всяко дребно ежедневно задължение изисква или да познаваш правилните хора, или да бутнеш някому рушветец. Нищо около тях не е същото – приятелите им заминават или за София, или за чужбина, а повечето от тези, които остават в окръжния град, вече имат деца и мислите им текат в съвсем друга посока. Мръсотията по улиците и циганията наоколо повишават присъствието си. Клиентите на кафенето почват да се закачат с момичето, а когато то се оплаква на собственика, той само се подсмихва дебелашки и я съветва да си трае, защото заради нея имал повече клиенти отколкото преди. Във фирмата на момчето работите тръгват съвсем по шуробаджанашки – не се работи за да се постигне нещо, а за да се покаже, че работят. И за двамата изчезва всякаква възможност за по-нататъшно развитие. След няколко месеца младото семейство стяга куфарите и се пренася в друга държава – където младежът си е намерил работа на място, където може да прави точно това, което иска, където ще го уважават и където би могъл да осигури по-спокойно бъдеще на растящото с жена му бебе :-).

    Възможност за развитие или бягство? Това, което аз чувам, е “Ууу, как не ги е срам да предават родината си, да ходят да живеят на други места, да отрежат корените си” и прочее лозунги. След като те не са направили нищо повече освен да следват мечтите си и да предприемат стъпки в живота си, които ги завеждат по-близо да целите, които преследват. А от друга страна, имат нещо, което не са си избрали самите те, но към което имат безкрайни задължения – поне според много хора…

Та защо трябва да си говорим за бягство, когато всеки един от нас – разумни и здравомислещи хора – рано или късно трябва да взима решение за промяна. С какво се различават горните ситуации, когато и в трите някой, който иска да върви нагоре и да се развива, се сблъсква с нещо, което не е избирал. Човек може или да се примири със ситуацията, или да се опита и да промени нещо на мястото, където се намира, или да отиде на друго място. Задълженията към останалата част от обществото (или непосредственото обкръжение на индивида) съществуват само докато има обратна връзка със същото това общество. Оттам нататък всеки е свободен да избира как да живее собствения си живот. Нека не забравяме, че по феодални времена е имало крепостни селяни – чиито задължения към господаря им са били толкова големи, че те даже са нямали правото да избират къде да живеят и с какво да се занимават. Вече живеем в XXI век – когато няма господари и всеки е свободен да избира. Любовта към детството и родната земя живее в сърцето на човек – и никой не може да я изтръгне от там освен самите ние, по наше собствено желание. А иначе светът около нас се променя и ще продължава да се променя – и много често не можем да оградим местата и гледките от спомените си и да ги консервираме в материалния свят, а можем само да се постараем те да останат в душата ни. Изборът за това кой къде отива е подвластен само на настоящето и бъдещето – миналото и спомените са много хубаво нещо, но само доколкото са донесли поуки, които ни помагат за в бъдеще!

Моля за разбиране – не желая да омаловажавам избора, желанията и чувствата на всички вас, които сте избрали да живеете в България (а не карате по инерция – “Тук съм се родил и не мога и да си помисля за мърдане от тук, освен ако не е за много пари…”) с моята гледна точка по темата за избора. Нали точно това е и моята гледна точка – напълно ми е ясно и съм се научил, че както аз не виждам себе си прекарващ живота си в България (поне докато изборът е мой), така има и хора, които не могат да виреят в чужбина поради ред причини. Не искам нито да се присмивам някому, нито да гледам когото и да е било отгоре – искам всеки от нас да има право на избор и когато се опитваме да обсъждаме когото и да било, да се постараем да вникнем в причините, довели до поредния избор, а не само да говорим наизуст и да обобщаваме.


Само за протокола декларирам, че лицата от горните три ситуации са изцяло плод на моето въображение – което, естествено, е подхранвано от чути от мен случки и логични следствия от тях :-). А ако се замислим, можем да открием много повече подобни примери около нас.

26 thoughts

  1. “процес на придвижване от едно място до друго чрез тичане” — това май е дефиниция за “бягане” 🙂
    А според моя съвременен тълковен речник (ЕЛПИС, 1994), бягство е:

    1. тайно напускане на място, където не искам или съм заставен да бъда;
    2. странене, отбягване, отдръпване.

    И доколкото виждам, точка 1 е съвсем подходяща за това, което пишеш. Само дето не е толкова тайно напускането 🙂
    Приятен ден и поздрави на Бо

  2. Хареса ми това, което си написал. И аз мисля по същия начин.

  3. “Задълженията към останалата част от обществото (или непосредственото обкръжение на индивида) съществуват само докато има обратна връзка със същото това общество.”
    Това ми хареса.
    Аз все още не съм се отказал да живея в България, не заради груповия натиск. Може би защото още не съм се сблъскал с достатъчно мръсотия или както искаш му кажи. Смятам, че тук има място за изява, има потенциал да създадеш нещо ново въпреки трудностите и това ми харесва. Така ще мисля докато не се убедя в обратното. Още съм с малко опит в реалния живот но го имам и не е положителен.

  4. Владо, ако не те познавах, щях да си помисля гузен негонен бяга 🙂 Чудно ми е, кои са лицата, които са те провокирали да мислиш за “бягство” ? Аз приемам нещата по следния начин: имаш смелост, оставаш да живееш в България, нямаш смелост отиваш да живееш в чужбина 🙂

    Всеки има право да живее където поиска. На мен не ми харесваше особено много перспективата ми за развитие в България, добре, дойдох в Хамерика :-). Тук перспектива има, но пък не ми харесва американския начин на живот :-).

    Въпрос на личен избор е къде ще живееш. Но е хубаво, човек да не забравя корените си, в смисъл ако приемем 681г. за основане на българската държава, почти половината време от съществуването й сме били под робства ( византийско и турско ) и все пак сме се запазили като народ. Би било жалко, ако сега, когато България е свободна държава, да се затрие от картата на народите. Ве(я)рвам, че това не(я)ма да се случи 🙂

  5. Момиче на 30 години, хубаво и стройно, от София, с висше образование, семейство интелектуалци, с дълга връзка със симпатичен младеж, имат свое жилище, работи каквото иска – маркетинг, има много приятели тук; но баща й става алкохолик, приятелят й също посяга към чашката; тя се запознава онлайн с германски младеж идва той, харесва я и я взима – тя зарязва ; тя там е нещастна – от бохемския живот в София в мизерното немско градче, където не може да си намери среда, не може да работи, не може да има бебе, за което копнее, защото немецът не е готов за това; но не се връща тук, от гордост; бягство или ?!
    Това е един от няколкото ми сходни познати случая.

  6. @Tarna, Георги Иванов: Радвам се, че тази статия може би ви е била полезна с нещо :-). А иначе ще продължа да изразявам мнението си по тези въпроси.
    @smiling: То да ти кажа, от това, което знам, връщането в БГ след такава ситуация винаги е малко трудно – като започнат да шушукат околните, и лошо ми става. Изборът на това момиче може да е бил ограничен, но ако сега има право да избира сама… нещата могат да бъдат променени.
    @Делевски: Ти и да мълчиш, аз пак подозирам, че мислиш малко или много като мен :-).

  7. @Светослав: Нито съм гузен, нито някой ме гони ;-). Просто искам да споделя моето мнение, защото понякога ми писва от генерализиращи обвинения.
    Аз приемам нещата точно обратно: смелостта не играе никаква роля в описаната от теб ситуация. За мен пък е много по-лесно да си останеш в България и да плуваш по течението на навиците, които си изградил там. Тук всички почваме от нулата – но май нулата в някои случаи е с по-голяма дупка ;-).
    За американския начин на живот – никой не те кара да живееш като хората около теб. Просто трябва да свикнеш малко с обстановката и след това можеш да правиш каквото искаш със собствения си живот. Да, някои от нещата тук не са непременно както в България, но това не значи, че непременно са лоши. Просто трябва да погледнеш с малко по-различен поглед.
    Поздрави!

  8. @Анонимния коментатор: Няма да допусна коментари, съдържащи ругатни или обиди към участниците в дискусията. Особено ако са анонимни (макар че видях от коя точно държава е пристигнал коментарът).
    Ако желаете коментарите ви да бъдат направени публично достояние, моля въздържайте се от подобни изразни средства.

  9. Ха да кажа и аз нещо умно, че ще ми се спука сърцето…
    Струва ми се че всичко опира общо взето до две неща: първо – коя околна среда би пасвала по-добре на темперамента, ценностната система и прочие на човека, или както би казал бай ти Ганя – ти демократ ли си, или републиканец? На мен например ми се струва, че Владо е републиканец, а Светослав си пада малко демократ. Аз пък съм си чист земеделец, затова ми е най-добре в Коматево. И второто е, все пак – каква ти е специализацията, защото все ми се струва че един юрист да речем не би имало кой знае какво да търси в чужбина.
    И едно дребно фактологично уточнение – лично др.Виденов струва ми се не въртеше далавери… Той човека просто си беше прост и правилен и като такъв представляваше една ярка илюстрация на поговорката “По е лоша простотията и от лошотията” Но тъй като не съм му светил, не мога да съм сигурен на сто процента.

  10. Понякога е много по-лесно да почнеш от нулата, на чисто, без излишни предразсъдъци, най-малкото никой не те познава, нито му пука какъв си, откъде си и за какво се бориш.

    П.П. До Бисер Маринов:
    Поздрави на Коматево 🙂 и най вече на Омметеря 🙂

  11. Много хубава статия! Срещал съм и познавам хора, които се вписват в примерите все едно, че си писал за тях. Както ти сам казваш – това е твоята гледна точка!
    Преди време и аз реагирах по-остро да подобен род “бягства”. Първо се започваше с дежурното “Не издържаш вече тук, а?”, “Какво ще дириш там?”, “Смяташ ли, че ако тук не можеш да вършиш еди-какво си, ще можеш там?”, “Ако тук не можеш да скочиш 2 метра, там ще можеш, така ли?” и др. такива. Напоследък, обаче, си мисля за избора, който всеки е направил. Аз също направих своя и преди 10 години се махнах от малкия град. Дори тогава(както и сега) не съм го възприемал като бягство, а по-скоро като желание за нещо “по-така”.
    Винаги е по-добре, когато имаш желание да променяш по нещо постоянно, независимо къде по света се намираш.

  12. Абе то тука стана като форум на Е курс…
    Нещата са много прости според мен – каквото и да си решил, нямаш право да се оплакваш от избора си. Няма нищо по лошо от българин в Америка който постояно си мечтае да се върне в БГ за да си “поживее”; или от българин в България който постояно псува всичко около него и мечтае да стане милионер на запад… а за Коматево и личностите живеещи в него може да се напише книга.

  13. Светльо, ще гледам да предам поздравите до Омметъра с едно шише високопроводима течност…
    Иначе по темата бих казал още, че съм чувал и обратните коментари – “Ти какво търсиш още в тая скапана държава”, “Всички, дето ставаха за нещо избягаха навън” – демек след като си останал тук

  14. … значи не ставаш за нищо и така нататък. А според мен всеки си отваря тефтеря, пише под графите “Седял Кольо” и “Бегал Кольо” и си гледа къде плюсовете са му в повече…

  15. @Бисер: Добре си дошъл :-).
    Прав си за това за околната среда. Иначе аз не съм чист републиканец – а и не знам кога бих могъл да одобря 100% от нещата, които дадена партия върши. А и моите колеги са предимно демократи – нашият щат е населен предимно с клонящи към демократичната партия индивиди, но повечето от тях са родени тук и явно си им харесва да живеят в САЩ.
    За др. Виденов и аз не мога да бъда 100% сигурен какво е правил, защото и аз не съм му светил. Но нека да решим засега, че това е дошло от художественото ми въображение (дето хич го нямах развито до такава степен едно време в ТЕТ-я…)
    @Светослав: Колкото е по-лесно да започнеш на чисто, толкова е и трудно – точно поради същия факт, че като никой не те познава, трябва много повече да се напънеш да направиш впечатление.
    Това го казах за уточнение, а не с цел да се заяждам ;-)…

  16. @Красимир: С твое позволение и съгласие, може да се закача за някоя от описаните от теб фрази и една от следващите статии в поредицата може да изрази моето мнение по тях… Защото и аз съм ги чувал и в доста случаи не съм съгласен.
    @Пламен: И за теб ще се закача – много си прав, че щастието в живота много зависи и от това да знаеш точно какво искаш. Не знаеш ли, цял живот ще си нещастен…
    @Бисер: Прав си. И аз някога съм си помислял по този начин, признавам си (макар че никога не бих написал подобно “обвинение” в прав текст – трудно е да се опише защо точно доста хора мислят така). Явно с теб някой ден трябва да седнем да си поговорим, че не сме го правили отдавна – като те видя онлайн в Скайп, може да ти се обадя :-).
    Иначе явно и ти си помниш Чудомир-а ;-). И както и всички други коментиращи по-горе, и ти ми даваш прекрасно заглавие за една от следващите статии – “Седял Кольо | Бегал Кольо”, хахаха.

  17. @Владо: С нетърпение чакам продължение на тази статия. А за фразите – не са мои, а на един приятел, който мислеше по този начин преди около 6-7 години. Сега вече не мисли така. Та използвай ги – ще стане интересно явно!
    Сърдечен проздрав на всички фенове на Чудомир!

  18. … “каквото и да си решил, нямаш право да се оплакваш от избора си.” плюс това да не позволяваш да ти дуднат на главата какви си ги свършил, като как си ги свършил и къде си ги свършил. Щото, все пак, животът си е твой, нали?!

  19. Добре , че сте Вие да ни отсрамвате по света и да сте ни посланници на добра воля!С Вашите съдби сте рекламните ни лица, че имаме потенциал и решимост да се справите с всичко и навсякъде по Света/За разлика от политиците и мошениците
    дето ни забиват по всякакви възможни и невъобразими начини/
    Човек си е такъв какъвто е, каквото и да прави и където и да го прави. Недейте да си мислите, че сте длъжни някому за нещо.Радвам се за всички, които са далеч от тъпотата и мръсотията тук и преследват целите си. Ние , дето сме в България, ще поживеем и ще видим докъде можем да изтраем.Мисля,че новото поколение/20 годишните/ тук вече взема нещата в свои ръце-еко протестите.Все някога последната капка ще прелее чашата .

  20. Добра е статията наистина. Не ми харесва само заглавието, но от “развитие” до “развитие” си има разлика. Зависи човек как го приема. На мен така казано ми звучи като “без бягство няма развитие”.

    Истината е, че човек сам трябва да може да определя значението на тези две думи, когато става въпрос за самия него. И не да чака някой да го “избяга” вместо него, или да го “развие” пак вместо него. Това е проблема основно, IMHO.

    Иначе, Владо, ти знаеш. Говорили сме 🙂

  21. @Дончо: Ти поне знаеш, че не искам да кажа “Без бягство няма развитие” и да настоявам, че е вярно за всички. Но за някои хора си е точно така!
    А за това кой как трябва да се развие 😉 – пиша поредната статия, че пак видях тук разни грозни картинки…

  22. Случайно попаднах на твойте статии и да ти кажа,ми стана много интересно.Има много неща които четох с голям инетрес и те подкрепям да продължаваш в същия дух.
    Относно статията за бягството…не трябва да се чуватваш длъжен на никой че си избрал да живееш в друга държава.Много от хората които критикуват такива като теб вътршно в себе си винаги са искали да са на твое място.Аз на пример живея в България(Пловдив) и да ти кажа си мисля че е ще ми е много трудно да заживея в САЩ и където и да е по света.Тук имам прекрасно семейство и потенциал за реализация в сферата в която работя.Но съм човек със свободен дух и вътре в мен живее предизвикатество да заживея в чужбина.Е…намислил съм че ще пътувам много..и няма да е под формата на работа в чужбина а като пътешествия но много често си мисля че ми се иска да отида на места и да живея поне по 2 месеца ,да усетя атмосферата на живот в различните точки на света.С хора като теб които споделят преживяванията си, се докосвам поне малко до тази атмосфера и това ми прави удоволствие.Та…никога не чувствай твоят избор като бягство.Точно обратно,хората които не те разбират всеки ден бягат от реалността(напивайки се вечер с домашарката),неспособни да направят това за което макар и рядко,мечтаят.Пожелавам ти да си здрав и щастлив както изглеждаш в момента.Поздрави от Пловдив!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *