Един следобед на Niagara Falls

Днес пак ходих рано на работа, че бяха запецнали едни неща и въпреки че ходихме с едни колеги до офиса за няколко часа в събота, не можахме да ги подкараме. И аз както винаги реших, че няма да е зле да ида много рано в офиса и да ги оправя на спокойствие. Навих будилника за 03:15 и даже можах да стана от леглото. На път за работа минах през редовната бензиностанция за кафе. Човекът като видя че си взимам само едно кафе, махна с ръка, че не трябва да му плащам. Благодаря! Бях в офиса в около 4:15 :-). Оправих мизериите за около два часа и после имаше други неща за вършене. Бях решил, че определено ще си тръгна около обяд, че Ник беше на училище до 12 часа и после Бо трябваше да води Виктор на ориентация за детската градина, че и той ще почва да ходи на училище през септември… Останах с Ник в къщи и даже успях да поспя два часа :-).

Бяхме решили преди няколко дена да отидем до Ниагарския водопад. Мислехме си да е вчера, но нямаше слънце и отложихме за днес. И в около 4:30 потеглихме от къщи. В 5 бяхме на водопада. Спряхме на мястото, където обикновено паркираме (иначе паркингът на Козия остров вече е $8 тази година :-(), но имаше доста коли и трябваше да оставим нашата малко по-надалеч. Но това беше повод да походим малко повечко. (Батерията на цифровия апарат не беше заредена докрай, така че не направихме чак толкова много снимки, а и позите са предимно с нас – защото водопада си го знаем ;-).) Хванах Бо в горния край на бързеите преди водопада, където водата още е спокойна. Качихме се на моста за Козия остров. Бях забравил, че миналата година изградиха нов метален мост върху стария бетонен, но направиха перилата му много високи и вече не стават снимки от моста към водопада. Но са почнали да пускат балона вече. Имаше си хора, но далеч под нивото на тълпите от разгара на лятото. Слязохме до американския водопад по пряката пътека. Гледката от американската страна не е толкова добра, колкото от канадската, но за сметка на това водата се усеща много по-добре, понеже се стига много близо до нея. Бо се загледа надолу и видяхме, че са отворили вече “Пещерата на ветровете” – то не е всъщност съвсем точно ‘пещера’, а едни дървени мостчета, които всяка година се появяват под водопада, за да може туристите да го погледнат и отдолу. Качихме се на високото над американския водопад и седнахме да починем на една пейка, където помолихме Ник да ни снима двамата с Бо, че тези снимки са ни рядкост. После продължихме към канадската част на водопада – “Подковата”. Слязохме долу да погледаме, макар че гледката не беше много ясна поради тоновете водни пръски, които се вдигаха от водопада, в резултат на което всички се поизмокрихме. След това решихме да походим още малко и тръгнахме към задната част на острова. По едно време децата намериха една паяжина с паяк и взеха да ги съзерцават. После минахме по мостчетата към острова Трите сестри, където ходим сравнително рядко. И там слязхоме до самата река и Бо се правеше на партизанка в гората. Накрая се снимахме на края на островчето и се запътихме за в къщи. Аз направих един крос оттам до мястото, където бях паркирал, за да взема колата и да я докарам до големия остров, че децата се бяха поизморили малко. Прибрахме се в къщи да оставя Бо и децата и аз се запътих у един приятел.

Бях обещал на Ерън да му помогна вечерта с пренасянето на два дивана. Събрахме по-малкия диван и всички облегалки в Трейлблейзъра, а по-дългото парче влезе в неговия Форд Експлорер. Е, на вратата на багажника не й стигна една педя да се затвори, но я вързахме с едно въженце и потеглихме. Разтоварихме мебелите в една друга къща и аз се запътих за в къщи. Цялата операция отне не повече от час.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *