Half Dome, първа част (сутринта)


Когато миналата година бяхме в Yosemite National Park, въобще не си и помислях, че само по-малко от година по-късно ще се върна пак в парка, и то с план да се изкача до върха на Полукупола (Half Dome). Идеята се роди малко като на шега – докато Бен още работеше при нас – но се знаеше, че ще се мести в Apple, обсъждахме какво евентуално можем да направим заедно когато посетя Bay Area. Спомних си пътешествието миналата година и си помислих “Трябва да отидем до Yosemite”. Следващата мисъл беше “А дали няма да можем да направим малко туризъм докато сме там – може би по Четиримилната пътека до Glacier Point (откъдето снимах горния пейзаж миналата година)… Half Dome изглежда много грандиозно от там.” И после логично стигнах до “А колко е дълга пътеката до върха на Half Dome??”

Маршрутът от дъното на Йосемитската долина е 8.2 мили (13.1 километра) с височинна разлика 1,460 метра. Самият връх е с височина 8,836 фута или 2,693 метра, но се извисява почти отвесно над долината. Разсъдих, че изкачването ще е доста лесно за Бен, а за себе си не се и съмнявах, въпреки че не бях ходил толкова много от години (но седмица преди този поход изминах 14 мили за 5 часа в Лечуърт и се поуспокоих, че съм в поне някаква форма). Бобо също изяви желание да дойде с нас, но не можа да дойде на похода – не се чувстваше добре. Но двама от неговите приятели – Джером и Фонг – се присъединиха към групата. Оказа се, че няма да можем да спим на къмпинг поради бързото изчерпване на резервациите за къмпинзите в парка още през зимата и ще трябва да отидем дотам и обратно за един ден… Приготвихме снаряжението и плановете и се започна:

3:10ам – защо Бен се надига от съседното легло? Време ли е за ставане вече? А, явно мога да поспя още малко…

4ам – радиото в стаята се разсвири. Успях да го изключа от първия път и точно преди да се унеса, и мобилният ми телефон го последва. Ще се става от леглото, няма начин.

Напуснахме Марипоса в 4:30 сутринта. Навън беше още тъмно. Планът ни беше да сме в началото на пътеката в около 6 часа. По пътя се срещаха разни коли с ранобудници като нас – доста хора предпочитат да влязат в парка сутринта, особено ако отиват на туризъм. Иначе нямаше движение с изключение на един сюрприз – пътят (CA-140) се вие в една клисура и изведнъж видяхме табели “Пътят е затворен. Моля използвайте отклонението”, един светофар в червено половин миля след това и друга табелка – “Очаквайте поне 15 минути закъснение”. Нещо се беше случило с пътя и имаше еднолентова отбивка. Ние с Бен бяхме водещата кола и двамата с него слязохме да поговорим с другите двама, които спряха с втората кола точно зад нас. В момента, в който казах “Бен, ако светне зелено, трябва да спринтираме към нашата кола” – и точно това се получи. Бяхме достатъчно бързи да си седнем по местата и да запалим двигателя преди колоната да потегли 🙂 – по мостчето през реката, от другата страна на клисурата. Пътят беше широк колкото за една кола и малко – явно правен аварийно. Оказа се, че от другата страна вече няма път – едно огромно скално свлачище беше затрупало целия път в продължение на около 200 метра и за това отбиваха движението по другия бряг на реката. Отбивката е не повече от километър, но трябва да се чака на светофар. Малкото ни закъснение там не ни попречи да влезем в парка в 5:40 сутринта. Будката, в която събират такса за парка, беше затворена – толкова рано сутринта… – и имаше само една окачена табелка “Затворено. Моля платете на излизане от парка.” Аз си имам пропуск от миналата година и съвестта ми е чиста, но явно трябваше да спираме на излизане. След още няколко мили влязохме в Йосемитската долина и почнахме да търсим място за паркиране.


Замотахме се съвсем мъничко – аз не бях идвал в тази част на парка миналата година, а спомените на Джером, който бил идвал преди доста време, не бяха много добри. Накрая попитахме един парков полицай, който седеше в колата си на едно кръстовище, и той ни упъти към началото на пътеката за Полукупола. Минахме се с около половин километър – оставихме колите на Day Use Parking до Shuttle Stop #14 (всичко това се вижда на картата), но в последствие се оказа, че има още един паркинг, специално за туристи, малко след спирка #15. Багажът ни включваше по 5 литра вода на човек, храна (energy bars и други висококалорийни, но леки храни, както и по няколко ябълки). Аз като опитен планинар бях помъкнал и облекло за дъжд, един голям фенер в случай че замръкнем и още няколко допълнителни дреболии, с които раницата ми май тежеше над 15 кила. Завързахме обувките и тръгнахме да търсим началото на пътеката.


От паркинга се тръгва на югоизток по една асфалтирана пътека до самия път. Пътеката минава точно до единия от къмпинзите и трябваше да шепнем, че хората още спяха. След една миля пътеката за Полукупола (Пътеката на капките, Mist Trail) се отклонява от асфалтовия път след моста, който е до спирка #16 (но рейс не върви толкова рано сутринта и трябваше да ходим). Тези капаци върху кофите за боклук са сложени срещу мечките, които иначе много обичат да ровят по кофите за всякакви останки от храна и други такива миризливи неща.


Туристическата пътека тръгва по десния бряг на реката. В началото й има две информационни табла – едното изброява разстоянията до разни места, а другото съобщава информация за състоянието на железните въжета, с чиято помощ се изкачва самият връх. Интересно, но конверсията мили-километри е сбъркана точно за Half Dome – 8.2 мили са 13.1 км, не 11.2…



Бяхме в стартовата точка на туристическата пътека в 6:45. Слънцето все още не се беше показало над околните ридове и ходехме в прохладата на сутринната сянка. До пешеходния мост преди Vernan Fall се стига за около 20 минути.


Точно след моста има тоалетна с течаща вода и чешмичка с питейна вода – обстоятелство, което щеше да се окаже много важно вечерта, но нека не изпреварваме събитията. Малко след чешмичката пътеката се разделя на две – John Muir Trail (която започва от същата точка като Mist Trail, но след това преминава 211 мили до върха на Mount Whitney) се отклонява надясно – слива се с Mist Trail на върха на Nevada Fall, по -полегата е, но е с около миля и половина по-дълга и се препоръчва главно за слизащи туристи; а Mist Trail Продължава наляво. Главният минус на Пътеката на капките е че през пролетта и ранното лято и двата водопада, покрай които минава пътеката, са доста пълноводни и капките от тях могат да окъпят туристите… но като имахме предвид, че е почти 10-и юли и че ни предстои дълъг поход, избрахме нея. И скоро се натъкнахме на първия участък с голям зор! Стълбата преди Vernan Fall е с над 600 стъпала и на места е толкова стръмна, че аз искрено се зачудих във възможността си да стигна чак до Half Dome. Трябваше да спирам и да си почивам доста начестичко, но най-накрая стигнахме до върха на водопада, където си дадохме първата по-дълга почивка и изядохме по една ябълка.



Върхът на водопада е една плоска гранитна скала с обезопасителни перила.



Над самия водопад има един басейн (Emerald Pool), в който водата изглежда много тиха и спокойна – и в който къпането и плацикането са строго забранени, защото лековерни туристи редовно биват отвличани от бързите подмолни течения до ръба на водопада, и понякога през него – и резултатът е смърт… Трябва много да се внимава и да се спазват правилата на парка! Над водопада има една тоалетна, а пътеката продължава покрай басейна и реката нагоре към Nevada Fall. Реката се пресича по още един дървен мост, след което пътеката влиза в гора. След половин час плавно изкачване през гората се стига до стръмните серпантини, които изкачват водопада от десния бряг на реката.


Mist Trail не стига до самия връх на Nevada Fall. Пътеката свършва (т.е. събира се с John Muir Trail) на около 300 метра от него. Спряхме да си починем на разклона и решихме да не ходим до водопада, а да минем оттам по обратния път. ДО разклона има тоалетна с яма. Вода за пиене няма.

След разклона следва леко изкачване под южния склон на 2157-метровия връх Liberty Cap и спокоен едночасов преход през равната Little Yosemite Valley (Малката Йосемитска долина). В долината има къмпинг, но за него трябват резервации. Трудността при ходенето в долината е че пътеката е от пясък – иначе е на сянка.


По средата на долината на север се открива хубав изглед към южната стена на Half Dome.


В края на Малката Йосемитска долина пътеката влиза в гората между две малки секвои и започва да се вие нагоре по склона – серпантина след серпантина.


След около два километра през гората и набиране на доста височина се стига до разклона, на който John Muir Trail се отделя от Half Dome Trail и продължава на изток, а ние трябваше да завием на запад. Пътеките нямаха маркировки, но бяха поддържани – невидима ръка беше наредила клони или пък цели дървета, с които се насочват туристите да вървят по пътеката, а не да тъпчат покрай нея. На разклоните има табелки от листов метал с изрязани в тях надписи, които указват посоката и разстоянието до различни направления.


Последните две мили след този разклон бяха много трудни. Пътеката продължава да печели доста височина в гората, но слънцето се беше вдигнало, а дърветата са доста нарядко… Хубава шапка на главата помага много срещу това! И тук почнах да получавам леки спазми в мускулите на бедрата… Досега не ми се беше случвало нещо подобно – явно ми трябва и повече тренинг, и по-лека раница ;-). Но с малко повечко почивки стигнахме до върха на гората, откъдето се откри изглед към последния етап от маршрута ни.


(Историята ще продължи в следващата статия…)

6 thoughts

  1. Иха! Чудесно описание и още по-чудесно преживяване. А при нас искат да ни вземат подобните красоти 🙁

  2. @Nick: То е, щото САЩ са полицейска държава, пък ний сме демократична! Затова при нас всичко може, а там – само законно разрешеното. И има много по-малко “наши” хора.

  3. Знам, Владо, ама пак искам да сритам някого. За съжаление довечера няма да мога да бъда пред НДК 🙁

  4. Страхотно небе!И на други снимки и на тези-Величествена природа!
    Днес Дидо и децата заминаха за Паничище.Снощи видяхме по БТВ репортаж за булдозери унищожаващи вековни Дървета!
    Брюксел щял да ни осъди , както Франция и Испания май беше, за не прилагане на каквито и да са споразумения или договори.Като си плащаме данъците ,а мутрите или каквито и да са там “инвеститори” НЕ,на кого бъркат в здравето е ясно.
    Пука им на подкупни “служители” за Природа-България-Бъдещи поколения.И пак си цитираме Ботев “душа дава ,но не свойта , а на народа” и Алеко , и Радой Ралин !!!!!!!!!!!!!!
    Какво от това !!!Нещо ще променим ли?
    Докато Властта ги обслужва – борещите се за власт, те все за това ще са в нея.Били карали луксозни коли , живеели по приеми и чуждоземни командировки,защото така правели в цял свят. “Да , ама не!” /Петко Бочаров/- Доколкото знам в цял свят трябва да си образован или поне богат за да те пуснат във властта и не ги блазнят нашенските “придобивки”!Ама как да му уври главата на наш Ганя или Асан, кога е там щото е “наше” момче . Пък докато то си се кефи колко е добре, че
    стана тъй както рече Бай еди кой си , той Баю си врътка далаверата, обръчите и както там му се казва.

  5. По същия начин “почервеняват” върховете в Големия Каньон при изгрева.Случайно ли снимките на Полукупола/ заглавната и твоята/ са една под друга?Впечатляващо!Не случайно повечето нормални хора отидохте по цял свят.Не ме разбирайте погрешно – БРАВО, радвам се за Вас!Първо мечтите и после след тях.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *