Silicon Valley

Досега не бях ходил в Silicon Valley. Инах твърде генерализирана представа за това къде точно се намира, но не бях стъпвал там даже и когато работех за Intel и централата ни се намираше там. Но този път реших да отида на посещение, още повече, че имах и повод – един мой колега (и много добър приятел) от Buffalo се премести да работи за Apple в Cupertino.

Реших да хвана влак от Сан Франциско сутринта и Бен да дойде да ме вземе от гарата в Sunnyvale като пристигна. Бобо ме закара сутринта до неговия офис (защото сайтът на градския транспорт не показа никаква директна линия от къщата и предпочетох да пътувам с него вместо да сменям трамваи), изпихме по една кафе в Starbucks в сградата им, и тръгнах пеша към гарата. Вечерта бях погледнал набързо какви са разписанията и какъв влак трябва да хвана така че да се озова в долината по обяд.

Гарата се намира на Четвърта улица и King street. Билет може да се купи или от касата, или от машина (с кеш или кредитна карта). Цялото трасе е разделено на зони и билетът е от Зона 1 (Сан Франциско и околностите) до зоната, в която се намира крайната ви гара, и важи 4 часа след закупуване. Цената от Зона 1 до Зона 3 е $5.75. Кондуктор може да мине във влака, а може и да не мине. Докато се опитвах да убия 15 минути, забелязах, че линия N на трамвая, която минава покрай Бобо, стига и до гарата – но това било така от 1-и юли и сайтът явно не беше осъвременен…

10 минути преди тръгването овториха вратите към перона и тръгнахме към вагоните. Места няма – всеки си харесва къде да седне. Вагоните са на два етажа, а локомотивът е винаги в южния край на влака – така че когато се пътува към Сан Франциско, се пада в опашката. Аз си харесах място на втория етаж – вратата за влизане е по средата на вагона, точно до нея има четири малки вити стълбички, понеже на вторият етаж има по една седалка до прозореца с пътека до нея, а по средата има отвор към долния етаж и лавици за багаж на половината височина. Влязох в южната част на вагона и трябваше да седна с гръб срещу движението, но мен това не ме притеснява. Потеглихме с 3 минути закъснение.

Първите няколко гари се намират в града. Линията минава под разни мостове и главният изглед е към разпънати палатки под тях ;-). Минава се доста близо до летището – необходима е връзка с BART, за да се стигне до самия терминал. Кондукторът мина по едно време, но вървеше на долното ниво и ние, които бяхме горе, трябваше да му показваме билетите от горе :-).

Гледките в долината са подобни на всяко друго американско предградие. Може би аз съм очаквал нещо много по-различно и извънземно, но всичко си изглеждаше нормално :-). Стигнах си до Sunnyvale и звъннах на Бен да дойде да ме вземе от гарата, че не ми се трамбоваше 3 мили в жегата (макар че сутринта при Бобо си беше 13 Целзий :-)).

Кампусът на Apple с адрес Infinite Loop представлява един кръг от сгради. Всичко е строго секретно :-). Бен ме вкара вътре в кръга – да видя как изглежда кампуса отвътре, но не можа да ме заведе в инженерните офиси да видя къде работи той – компанията има политика против такива неоторизирани външни посетители. Кой знае какво се приготвя зад боядисаните стъкла на офисите :-). Кафетерията беше пълна и отидохме на обяд в един суши-ресторант, където всичко беше много традиционно и даже не ни дадоха вилици, а трябваше да ядем с клечки :-). Не съм много добър с тях, но поне знам постановката и не останах гладен. Върнах Бен на работа, че имаше да оправя запечен проблем със софтуера, който пише, а аз взех Гранд Черокито му, че имах да напазарувам някои неща за похода на следващия ден, а и трябваше да се върна чак до Сан Франциско да си взема раницата и другите багажи.

60-те мили между Купертино и къщата се взимат по магистралата за около 50 минути. Добре че Бен има GPS в колата и не изгубих време в размотаване и търсене на спомени :-). В 6 вечерта бях обратно през Apple, натоварих го и тръгнахме към Yosemite National Park – бяхме запланували изкачване на Half Dome на следващия ден.

Спането в и около Йосемитския парк не е лесна работа – но за това ще пиша в друга статия… Единственото, което можах да намеря на разумна цена 2 седмици преди пътуването, беше мотелска стая за $110 в Mariposa – на около 44 мили от парка. GPS-ът ни даде 165 мили от Купертино до там. Отбихме се за кафе – караш си из долината и виждаш наоколо табели пред разни офис сгради – Oracle и тем подобни :-). За жалост попаднахме в доста сериозно задръстване малко след Сан Хозе и пристигнахме в хотела чак в 11 вечерта. Другите двама приятели от групата бяха вече там и дружно се проснахме по леглата, понеже ни предстоеше ставане в 4 сутринта!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *