Пътешествие до Point Reyes

Вера ме разведе бързо из Сан Рафаел, показа ми къде живее и после отидохме на обяд в един китайски ресторант, в който имало dim sum. Aз досега не бях опитвал, но преди време бях чел някаква статия в едно списание и знаех какво да очаквам – малки хапки от различни меса и зеленчуци, увити в лист от тесто и поднесени в едни кошнички, в чието двойно дъно има гореща вода и това помага на ястието да не изстине толкова бързо. След обяда минахме да си вземем по едно кафе от Starbucks в центъра на Сан Рафаел – термометърът на една от обществените сгради показваше 96 Фаренхайт (или 35.5 Целзий), но научен от резките граници между микроклиматичните зони в Сан Франциско и околностите, си взех и якенцето в колата :-).

Тръгнахме към Point Reyes – един издаден в Тихия океан нос на около 30 мили от Сан Рафаел. Зоната е обявена и за национален парк. Първата половина на пътя се вие завой след завой между едни борове и планински пейзажи, което ме накара да се почувствам все едно отивам на Доспат… а след това минахме до един дълбок залив и тръгнахме по крайбрежните хълмове. От тук ни подхвана мъглата – тихоокеанското крайбрежие на Калифорния е покрито с мъгли от океана през доста от летните дни. Не беше лесно да се кара по баирите когато нищо не се вижда. Минахме покрай няколко “исторически” кравеферми и най-накрая стигнахме до края на пътя. Оставихме колата на един малък паркинг и тръгнахме пеша към крайната точка на носа. Мъглата около нас все още беше много гъста:


По едно време можах да видя водата ниско долу под нас:


Фарът е разположен на края на скалистия нос. Самата сграда не е много висока, но скалата, на която е кацнал, се намира на 90 метра над морското равнище. Самият фар вече не функционира – на една малка къщичка до него са инсталирани два съвременни светлинни елемента и една мощна сирена за мъгла, но старата сграда е запазена за туристите. До нея има и нещо като музей, в който са изложени някои от старите техники – генератори и прочее – които са помагали на стария фар да функционира преди години.



Така изглежда старата светлинна система на фара:


Владо на балкона на фара:


Сградата на фара:


До самия фар се слиза по едно дълго стълбище с 310 стъпала (равностойно на 30-етажна сграда, според табелките с предупреждения в началото му). Всички стъпала са номерирани.


Този интересен червен мъх или лишей растеше по скалите до самите стълби:



Дори и в скалите, брулени от океанския вятър, може да съществува живот:


Много се чудех дали това е някаква скулптура от плавей, но се оказа, че е череп от син кит:


След като слязохме до фара на Point Reyes и се върнахме обратно – все още обгърнати в мъгла – решихме да минем и през едноименното село. Учудих се много когато спряхме там в 17:10 часа и почти всички магазини и кафенета бяха затворени. В 5 часа! Но селото имаше вид на хипи-комуна – а по улиците видяхме и няколко човека в традиционни индийски одежди… Трябваше да се върнем чак до цивилизацията (Сан Рафаел), за да намерим нещо отворено.


Досега си няма представа, че Point Reyes съществува. Мястото е приятно за посещения, има и плажове, и други места за посещаване – само че ще е много по-добре да се посети в ден без мъгла, а това ще означава да е зима. Въпреки че мястото е национален парк, не се събира входна такса. Паркингът над фара е обикновено доста пълен и имаше доста коли паркирани по банкета на пътя.

2 thoughts

  1. бре, това не е ли същия фар от оная сцена в “Последен Анализ”…

  2. Не мисля, че съм гледал “Последен Анализ” и не мога да ти отговоря.
    Бърза проверка в Wikipedia ми даде друг фар обаче – Pigeon Point Lighthouse – като място, където е сниман филма. А дотам не стигнахме ;-).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *