Градски транспорт в Сан Франциско

Днес сутринта братовчедът трябваше да излиза прекалено за работа – още преди 7 – и аз реших да не ставам толкова рано, а да си отспя от пътуването на предния ден и после самостоятелно да стигна чак до Сан Рафаел, за да се видя с Вера. Погледнах няколко уеб сайта да видя с какъв градски транспорт ще трябва да се придвижа дотам, но не всичко ми стана ясно. Но по-добър учител от опита няма, така че сутринта с бодра стъпка се запътих от къщата на братовчеда към улицата, по която минава линия N от градския транспорт. 5 блока и половина се оказаха дълги 3/4 миля. Добре че поне спирката беше само на един блок от неговото авеню и на нея чакаха хора, та се ориентирах сравнително бързо. Седях, чаках трамвая и се чудех как точно ще трябва да си купя билет – и стигнах до извода, че на туристите не винаги им е лесно… Самото купуване на билет се оказа фасулско – хората без карти или други предплатени билети трябва да се качат през първата врата на мотрисата, да пуснат пари (банкнота от $1 плюс стотинки или само стотинки – но точна сума, защото ресто няма) на стойност $1.50 и ватманът подава една касова бележка, която е същинският билет. Важи час и половина, но може да се презавери и за по-дълъг срок от време – това е необходимо, ако има нужда от прекачване на други линии/автобуси/тролеи от системата за градски транспорт.

Трамваят пътува по надземни релси в западната част на града и съответно се подчинява на всички светофари. В резултат на това пътуването е сравнително бавно. Освен това човек може да срещне много образи – някакъв човек с явен вид на некъпан скитник се качи на едната спирка, седна точно зад мен и в продължение на няколко минути го слушах да си говори сам за това как правителството го следяло и само си пъхало носа в неговите работи и всякакви подобни щуротии… Не издържах и се преместих на друга седалка. И точно от там обърнах внимание на една от табелките, завинтена в края на вагона – че дизайнът е изпълнен от Пининфарина. Голяма (поне за мен) изненада…

В самия даунтаун трамваят става на метро. Там трябваше да се озъртам повече, защото петата спирка беше моята – Ембаркадеро. Оттам има 5 минути пеша до пасажерското пристанище на Сан Франциско, откъдето тръгват фериботите за другата страна на залива. На мен ми трябваше да отида в Larkspur – платих си $7.10 за билет и седнах в “чакалнята” да гледам водата и да си чакам транспортното средство. Корабът пристигна след няколко минути.


От него се изсипаха доста хора – трафикът сутринта е насочен към града. В нашата посока бяхме общо 8 човека. Не знам как подобен род транспорт е печеливш, но май известна част от разходите за поддръжка се финансират от петте долара такса, която се събира при преминаване на Golden Gate Bridge. Колкото и да бях предупреден от Боряна, че на външните палуби духа, седнах точно там и успях да хвана няколко хубави пози.






Фериботът пътува доста бързо. Отзад духаше, но не беше невъзможно – облякох си сафарито и само дебнех да видя нещо интересно за снимане. Минахме доста далеч от Алкатраз, а имаше и мъгла както винаги. След 20 минути бяхме почти пристигнали – фериботът мина близо до моста за Сан Рафаел:


Другият ферибот по тази линия – Del Norte – беше тръгнал от Ларкспър и се разминахме във водите на пристанището:


Акостирахме, “изсипахме” се от кораба (всичките 8 пътници) и видях Вера, която ме очакваше отвън. Отне ми към 2 часа да стигна до място, което реално е на около 20 минути път с кола от къщата на братовчеда – и това при нормален трафик. Да, градският транспорт замърсява по-малко и е по-евтин, но определено е по-бавен и по-неудобен. Градските власти се опитват всячески да накарат повече хора да се придвижват с обществен транспорт – обявяват дни, в които билетите са безплатни, отпускат други награди за не-шофьорите и т.н., но когато придвижването ми гони време, явно и в големия град е по-добре да се шофира с лека кола…

2 thoughts

  1. Всичко е свързано, както се казва. От това, което чух от теб, оставам с впечатление за бавен, втора ръка градски транспорт. Което май в САЩ е “традиция” поради факта, че колата е неизменна част от живота на всеки (нормален, стандартен) живущ там.

    Малко по-различно е в европейските градове. В Копенхаген (не знам колко е по-малък от Сан Франциско като площ) ми отнема максимум час да стигна от което и да е место до което и да е место. И това с чакането :). Но тук идеологията е друга, тук автомобилистът е враг и трябва да си плаща за това.

  2. @Дончо: Генерално си прав. При нас в Buffalo транспортът е даже още по-зле, т.е. в Сан Франциско е доста добре. Но пак е бавен, понеже не са копали под града за метро… А и все пак главният минус е че не знаеш кой още ще се качи да се вози в трамвая до теб и за това аз поне бих избягвал обществения транспорт – отвикнал съм вече на такива тълпи.
    Иначе самият City of San Francisco не е чак толкова голям… Трябва да измеря грубо колко е.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *