Отново на път

12:00 Източно време

Пак е време за смяна на обстановката… Този път съм самичък – Боряна и децата са на гости на приятели в Чикаго, а аз гледам Скалистите планини от
прозореца на самолета. Имахме два неизползвани самолетни билета, останали от миналата година – когато щяхме да летим с Бо за Калифорния, но
се отказахме в последния момент и вместо това карахме по пътя. Билетите трябваше да бъдат оползотворени до 20-и юли – а майка ми е в България и
определено няма кой да гледа децата, така че този път сме отделно. Боряна прекара 8 дена в Сан Франциско в края на май (аз бях babysitter), но сега
дойде и моят ред!

Системата с оползотворяването на неизползваните билети работи по следния начин: трябва да се използва от същия човек, на чието име е бил закупен
оригиналният билет, за полет със същата авиокомпания. Полетът може да е до различна крайна точка – не непременно тази, до която е купен. Авиокомпанията
удържа такса за промяната на билета – сумата за Delta е само $50. Търсите си нов билет, гледате цената, след което трябва да минете през оригиналния
канал, чрез който билетът е бил закупен (в моя случай travelocity.com, които също удържат такса – $30). От цената на новия билет ще ви приспаднат цената на стария минус таксата от авиолиниите – може да се наложи да доплатите, но аз успях да си намеря билет, който ми излезе по-евтин и трябваше да платя само таксата на Travelocity.

Целта ми за днес е Сан Франциско. Ще се видя с братовчед ми и с доста приятели, а сме планували и еднодневен поход до Half Dome. Ще стигна и до места, където не съм бил (Silicon Valley, Sonoma Wine Country) и ще гледам малко да си почина. Тази година Четвърти юли се пада сряда и официално почиваме само един ден от работа, но съм си взел няколко дена отпуска и ще релаксирам из Bay Area.

Предпочитанията ми не бяха да летя рано сутринта на четвърти, но този билет беше с около 50% по-евтин от такъв с излитане на трети следобяд. Както винаги куфарът ми седеше отворен и празен по средата на хола чак до 10:30 снощи – преди пътуване се събират десетки дреболийки за свършване, а като я няма и Бо да ми помогне, всичко се проточва повече от обикновено. След няколко (малко) часа сън бях готов за тръгване – куфар, раница и чанта с лаптоп. Добре че Краси се съгласи да дойде да ме вземе в 5 сутринта – досега не бях пътувал толкова рано и в празник и не знаех какви опашки да очаквам на летището. Оказа се, че в 5:30 всичко беше ОК и минах проверките за около 10 минути – този път ме прекараха и през голямата машина, която духа въздух (и май анализира за присъствие на експлозиви). Първият ми полет беше до Синсинати, Охайо. Никога не бях минавал през това летище и се чудех дали ще имам достатъчно време да притичам до втория самолет, че по разписание имах в наличност само половин час. Самолетът обаче поизбърза и кацна 20 минути по-рано от предвиденото – и то на далечния Терминал С, който се свързва с А и В чрез едни рейсове. Терминал С няма даже ръкави, а е на нивото на земята и е предвиден само за малки самолети (нашият беше с 50 места…), от които се слиза директно. Но от момента в който излязох от този самолет до момента, в който седнах на пейката пред гейт B7, който беше обявен за полета ми за Сан Франциско, минаха само 13 минути – автобусите между двата терминала са на всеки 5 минути и въобще не се чака.

На дългия полет пак извадих късмет – сам съм на седалката за трима и мога да се разполагам удобно. Наваксах си малко сън през първите два часа и половина – даваха някакъв филм, но Делта съвсем са се изтарикатили и продават слушалки по $2 парчето, а без тях човек може да гледа само картинки. И без друго не бях очарован от филма, а вместо това поспах. Сега дъвча бишкоти, пия портокалов сок и чакам да мине още един час, та да се приземяваме.

12:00 Тихоокеанско време

Все още е 12 часа :-). И аз се чувствам точно като за обяд – никога не съм имал проблеми с промяната на часовите зони. Седим с братовчеда Бобо в един ресторант заедно с няколко негови приятели и ядем закуска… не, май обяд се пада. Нищо де – ще карам по местното време и ще го нарека обяд.

17:00 местно време – седим с Бобо и с неговите приятели на една маса пред Starbucks в Саусалито. Това е първото градче от северната страна на Golden Gate Bridge. Къщите са накацали по склоновете на едни баири току над самата вода, а гледката е към почти целия залив и Bay Bridge в дъното. Нищо чудно че малка къщичка върви на цени от порядъка на милион.



Днес се сблъсках с прословутите микроклиматични зони на Сан Франциско. Около ресторанта и при къщата на братовчеда си беше доста хладно и мъгливо и аз тръгнах за Саусалито по дълъг панталон. Голяма грешка… В момента, в който минахме моста на Златната порта температурите скочиха с около 10 градуса Целзий, а мъглата отстъпи място на слънце – и при това доста силно. В момента съм седнал на един стол пред кафенето и се потя. Ще трябва другия път да се облека по друг начин май…

20:00 – вечеря в малък, но доста интересен индийски ресторант. В началото си на самообслужване – отиваш да си вземеш чиния, прибори и салфетки и евентуално нещо за пиене. След малко собственикът на ресторанта идва лично да вземе поръчката, която се състои не само от ядене (което е месо в някакъв сос с подправки), а и разни добавки (като ориз и/или хляб), които се поръчват отделно. Храната пристига след 10 минути и трябва да се консумира докато е топла. После ставаш от масата и отиваш на касата, където се разбирате с думи със същия собственик какво точно си консумирал и какво трябва да се плати. Никой нищо не е записал…

21:30 – фойерверките по случай Четвърти юли ще започнат всяка минута. Замъкнахме се до самата вода до Crissy Field. Наоколо е тъмно, но е пълно с хора. На плажа светят с разни фенери, а поне от три места се чува доста силна музика. Има и някаква група велосипедисти с колела, накичени с всякакви светлини.


22:30 – колкото и далеч от основното събитие да бяхме паркирали, пак улучихме трафик. Седим в дълга редица коли, изкачващи се по един от хълмовете наоколо, и завистливо гледаме как хората с мотопедите и колелата профучават отстрани. Нищо, ще почакаме още малко – баирът е доста стръмен и хич не се виждам въртящ педалите по склона :-).

23:45 – този ден почна да ми се вижда много дълъг. Я да взема да се ориентирам към леглото, а…

4 thoughts

  1. Даааааа.
    Хубавото е хубаво, колкото повече, толкова повече!
    Чудесни снимки и още по-чудесни места!!!!!!!!!!!!!
    Браво на вас ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  2. Моето лично мнение за пътуванията май вече е станало ясно от този блог, макар и не директно изразено – предпочитам да си харча парите за пътувания и спомените от тях, които остават вечно, отколкото да си купувам все по-нови и модерни вещи :-).

  3. Много си прав!Дано имате повече възможност/$/ и свободно време за по-дълги пътешествия!Браво и за това, че децата Ви вече са туристи!Много хубав излет в Лечуърт!

  4. Възможности се намират ;-)… А време – сега имам повече отпуска откакто работя за новата компания и може да се плануват по-дълги отпуски!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *